ИК БАРД с ново заглавие в раздел Популярна психология – „Тотална медитация“ от Дийпак Чопра
Това е книгата за медитация, която ще ви помогне да достигнете нови измерения на живота без стрес.
През последните трийсет години Дийпак Чопра е в първите редици на медитативната революция в Западния свят. „Тотална медитация“ предлага пълно разглеждане и повторна интерпретация на физическите, умствените, емоционалните и духовните ползи, които може да донесе тази практика. Чопра показва как да се пробудите за нови нива на осъзнаване, които в крайна сметка ще създадат ясна визия, ще изцелят страданията на ума и тялото и ще ви помогнат да преоткриете кои сте всъщност. Ще преминете през процес на трансформация, който ще доведе до пробуждане на тялото, ума и духа и ще ви позволи да живеете в състояние на отворено, свободно, съзидателно и изпълнено с блаженство осъзнаване на нещата двайсет и четири часа в денонощието.
С тази книга Чопра издига медитирането до променящо живота търсене на висше съзнание и по-удовлетворяващо съществуване. Той включва и ново изследване върху медитацията и ползите от нея, предлага практически упражнения по осъзнаване и завършва с 52-седмична програма с медитации, която ще ви помогне да преобърнете живота си към по-добро.
ОТКЪС
Тоталната медитация –
нов и по-добър начин
1.
Защо
„тотална“ медитация?
Ако някой ме попита какво да очаква от медитацията, бих му отговорил – всичко. Медитацията включва в себе си трансформация. Тя засяга всеки аспект от добруването и може да донесе положителна промяна в тялото ти, в умствената ти нагласа, да увеличи способността ти за вземане на решения и да елиминира безпокойството и тревогите. Техниките за медитиране са многобройни и могат да ви поведат в стотици различни посоки, но в основата си целта им е да отговорят на един не толкова очевиден въпрос: може ли съществуването да обезпечава само за себе си?
Ако отговорът е не, всички несгоди и разочарования в ежедневния живот са оправдани. Нищо и никой няма да се погрижи за теб, освен ти самият. И именно затова се намираш под такъв стрес.
Ако обаче отговорът е да, един нов живот очаква всички. Идеята, че съществуването – да бъдеш тук в този момент – може да донесе задоволство изглежда спорна, почти чужда. Но не е такава за тялото ти. По самата си природа клетките на тялото функционират без усилие. Същото се отнася за тъканите и органите. За един типичен човешки живот сърцето прави милиард удара – нещо, което изумява, особено ако мислиш за него като за машина, която трябва да помпа кръвта безупречно и без нито една грешка. Никой компютър не може да бъде включен милиард пъти и никой самолет не може да излети милиард пъти без риска от механична повреда, дори е сигурно, че ще се случи. Но в мрежата на живота сърцето – стига да е здраво, разбира се, – върши работата си без абсолютно никакви усилия. Средно сърцата ни правят между 60 и 100 удара в минута. Ако се замислим, това е наистина поразително. На пък вземете сърцето на земеровката, което прави по хиляда удара в минута, или на колибрито, което може да достигне до 1250 удара в минута. Чудото е, че техните сърца също бият без никакво усилие.
Макар да е невероятно, сърцето в никакъв случай не е изключение. В нормалния здрав човек съвкупността от органи – кожа, сърце, бели дробове, черен дроб, мозък – остава в равновесие и хармония без никакво усилие. Но в ежедневния живот на човека хармонията без усилие е рядкост – както между двама души, така и вътре във всеки един от тях. Войните и домашното насилие имат един и същ източник на дисхармония. Нашите тревоги са симптом на дисхармония, а ако се появи депресия, тя може да покоси волята да продължиш да живееш. Идеята, че съществуването само по себе си е достатъчно, изглежда нелепа. Ние обаче можем да изживяваме моменти и дори продължителни периоди на спокойствие, които довеждат тялото, ума и духа в хармония. Тези интерлюдии предполагат, че може да бъде постигнато нещо по-постоянно. Именно затова медитирането е пътуване, а не само спокойно откъсване от ежедневната рутина.
Ако можем да живеем със знанието, че съществуването може да се погрижи само за себе си на нивото на отделния човек, към съвременния живот ще се добави радикално нов елемент. Ще можем да живеем в свят, където няма вътрешни врагове като страх и гняв, които бродят из ума, без да можем да ги контролираме. Няма да бъде необходимо да натикваме болезнени спомени и неприемливи чувства в тайните скривалища на подсъзнанието. Хората ще се събудят от виртуалното състояние на сън, което ни сполетява под формата на умствена притъпеност и инерция. (Ако не смятате, че живеем в състояние на виртуален сън, просто погледнете безизразните лица на хората, лепнати за телефоните си или чакащи на летището.) Будният живот е изпълнен с енергия, напълно съзнателен е и заличава злочестините, които така често ни сполетяват въпреки несъзнателността ни.
Медитацията е абсолютно уникална
Когато поемете по пътя, медитацията ще ви осигури лична трансформация. Първата стъпка е да се разбере, че осъзнаването винаги е налично в някаква форма. Мисленето, или по-скоро преценяването, не е истинската характеристика на ума – а осъзнаването. На фона на всичко, което си мислите, осъзнаването винаги предполага наблюдение, което не спира нито за миг. Ние приемаме и двете неща за даденост, но това не променя тяхната мистерия и сила. Цяла кариера в областта на кардиологията може да бъде посветена на правенето само на няколко стъпки по-близо до сложните детайли, скрити в една сърдечна клетка. (Наскоро, за всеобщо изумление, беше направено откритието, че сърцето има дванайсет вкусови рецептора, каквито обикновено се откриват в устата, и че те са най-силно настроени към горчивото. Няма никакво разумно обяснение на това, но пък, от друга страна, ние дори не знаем как сърцето и кръвоносната система успяват да поддържат едно и също кръвно налягане в пръстите на краката и в главата, въпреки силата на гравитацията.)
Според писаната история в продължение на хилядолетия ние се опитваме да разкрием тайните на човешкия ум. Въпреки това няма консенсус как да обясним съзнанието и способността да осъзнаваме себе си и света около нас. Няма друга алтернатива, освен да се потопите в своето собствено осъзнаване, с което и започва медитацията. Медитацията е на практика единственото човешко поведение, което изследва ума, когато той е изпразнен от мисли. Всичко друго във философията и психологията – или в някаква друга научна област – е свързано с мисълта. Осъзнаването предхожда мислите, но в модерния живот ние сме преобърнали напълно нещата и всички градят живота си върху умствената активност, без да имат и най-малка представа откъде идват мислите. Разбира се, мозъкът играе роля, но не може да се каже, че ключът се намира в него. Макар да сме направили огромни крачки в опита си да разберем тежащата 1,4 кг сива маса в черепите си, нищо в мозъка не посочва, че той обработва мисли, чувства и усещания. Има изумителни медицински случаи, при които мозъчната кора на човека – тънкият външен слой, отговорен за висшата мисловна дейност, – е радикално компрометирана от флуидно налягане (т.нар. вода в мозъка, или хидроцефалия) още от раждането му, но въпреки това човекът израства без абсолютно никакъв признак за самия него или за околните, че умствената му активност е разстроена. Още по-редки са случаите, в които някой доброкачествен тумор може да обхване половината или повече от черепното пространство и човекът отново да не изглежда засегнат умствено от него.
Всички се справяме добре и без да знаем откъде идват мислите, но това всъщност не е така. През април 2019 г. по време на една много интересна световна конференция британският теоретичен физик Дейвид Дойч посочи, че през цялата ни история вселената може да се опише като военна зона. Древните същества са си представяли това като война между доброто и злото, която се прехвърля в хората като добри и лоши импулси, борещи се вътре в нас. В модерни времена науката е зарязала старата митология, но е запазила войната като сблъсък между реда и хаоса. Това звучи абстрактно, но придоби по-конкретни очертания покрай сегашната криза с климатичните промени, превръщайки се в борба между годна за живот планета и пустош.
Всичко това обаче са мисловни модели, които съществуват упорито от толкова много време, че според Дойч ние сме жертва на „космическа монотонност“. Науката неволно продължава идеята от Стария завет, че няма нищо ново под слънцето. Какво е решението? Дойч изказва предположението, че ние, човешките същества, сме уникално способни да внасяме новости в битието и го правим чрез ново и по-дълбоко разбиране на нещата. Така с нашето пробуждане се пробужда и космосът. Всъщност Дойч смята, че след милиарди години монотонност пробуждането вече е започнало.
