Сигурен съм, че бях един от многото. Един от многото, които НЕ БЯХА гледали оригиналния „Топ Гън“, преди излизането на неговото продължение. Гледайки оригиналния филм над 35г. по-късно е истинско самоубийство. За хората, живеещи в 2022г. да гледат младия Том Круз във филм със самолети, евтини ефекти и усещане за 80-те е истинско мъчение. „Топ Гън“ е остарял точно толкова ужасяващо, колкото оригиналния „Терминатор“. Заспивах, ставах, прозявах се, чудех се…. Смъртта на партньора му бе толкова трогателна, толкова… че почти трепнах на нея. Единственото, което си струваше, докато гледах този филм, бе да се опитвам да правя връзки с продължението, трейлъра и вече прочетеното за него. Оригиналния филм, гледан през 2022г. бе истинско мъчение. Истинско! Не така казват обаче близките и приятелите ми, които са го гледали през 1986г. Е – аз не съм. Тогава съм бил на 1 г.

Топ Гън: Маверик“ стъпва на оригинала и успява съвсем естествено, логично и възможно да извлече най-правилния начин, по който е възможно историята да продължава.

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ ЗА ОНЕЗИ, КОИТО ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ГЕЛДАЛИ ФИЛМА!!!!

Безспорно най-правилния начин да събудят носталгията по оригиналния филм е, като върнат порасналия син на партньора на Круз, тук. Майлс Тейлър прави може би една от най-запомнящите се роли в кариерата си и е повече от достоен опонент на Маверик. Разбираме защо Мег Райън не се завръща.Появата на Вал Килмър и уважението, с което Том Круз и сценаристите се отнасят с актьора и реалното му, физическо състояние, са феноменални! Килмър страда от рак на гърлото, диагностициран през 2014г. Той губи гласа си. Решението на проблема във филма е толкова деликатно, толкова уважително и емоционално, че няма как да не развълнува зрителя. И да, в „Топ Гън: Маверик“ Вал Килмър говори. Той използва изкуствен интелект, който чрез миксиране на стари негови изказвания вади думи, правейки да изглежда така, че актьорът ги изрича в момента. Техниката е собственост на компанията Sonantic, позиционирана в Лондон.

Филмът съумява да постави героинята на Дженифър Конъли по начин, по който първият филм дори не предполага. Самотният вълк Маверик и сенаторската дъщеря са страхотен тандем. Малкото и детенце съумява да създаде едни от най-забавните и сладурски сцени в целия филм.

Глен Пауъл в новия филм е гаднярчето, което Вал Килмър е бил някога в оригинала. Изпълнението му е страхотно и прехода от лош към добър отразява страхотния успех, който самият Айсмен постига в „Топ Гън“.

Историята в новия филм е простичка, но успява да въплъти и развива в себе си всичко, от което един добър, летен блокбастър има нужда. Имаме нова мисия. Нова причина за летене. Риск. Опасност за животи. Екшън. Напрежение. В много моменти се замислих, че случващото се на екран ми напомня на наземна битка от „Междузвездни войни“. На няколко пъти си спомних атаката на ледената планета Хот в „Империята отвръща на удара“. Успехът на бойните сцени  „Топ Гън: Маверик“ по-скоро лежи на това, че режисьорът и оператора са успели да „изберат“ реална опасност. Нещо, което зрителя може да види и усети. Ниско летене, в близост до скали, планини, дървета. Опасността да закачи нещо или да се разбие всеки от изтребителите е реална. Зрителя е на ръба, защото вижда и чувства, възможността за епична катастрофа. Отгоре на това оператора успява да вкара зрителя в пилотската кабина и да го накара да чувства това, което пилотите чувстват. Тясното пространство. Недостига на кислород. Въртенето и това „да се държиш“ за прозорците. На няколко пъти героят на Майлс Тейлър се хващаше за стъклото отгоре и от страни, за да се запази седнал на седалката. Малките похвати за пренасяне случващото се на екран в умовете и сърцата на зрителите вършат своята работа и успяват. Успяват на 100%.

Дори безумната игра на американски футбол на брега, голи до кръста, на фона на залязващото слънце- сработва. Живата песничка на One Republic свършва своята работа и превръща момента в истинска усмивка и наслада за зрителя. Неизбежно е. Някак ти е гот. Иска ти се и ти да си там и да поиграеш с момчетата. Иска ти се и ти да хвърлиш тениската и да те поплискат вълните.

КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ!!!!

Филмът носи всичко, от което зрителя има нужда. Добра история. Много усмивки. Любов. Носталгия. Уважение и почит. Спомени. Екшън. Адреналин. Битки. Скръб. Всичко и много повече от … просто това. „Топ Гън: Маверик“ е най-доброто продължение в съвременната ни история. Последния подобен пример, за който се сещам е „Х-мен“  и „Х-мен 2“. Тогава продължението надмина по качества оригинала. Сега, се случи същото. „Топ Гън: Маверик“ е по-добър от оригинала многократно и е достатъчно адекватен за времето, в което се появява. Не случайно филмът счупи поредица от рекорди и се превърна в най-касовия в кариерата на Том Круз и Paramount.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

1 + 9 =