Продължава историята на едно от най-горещите заглавия на миналата година – „365 дни“ от полската авторка Бланка Липинска, което се превърна в хитов филм по „Нетфликс“. По книжарниците вече можете да намерите „Този ден“ – втора част от трилогията, която започва след съкрушителните събития в края на „365 дни“.
Еротиката „365 дни“ се превърна в най-гледания филм на лятото през миналата година, а книгата, дала основа за адаптацията, бе издадена в над 20 държави по цял свят. Преди броени дни бе обявена официално новината, че „Нетфликс“ започва снимките по втора част на полската сензация, чийто финален кадър остави публиката със свито сърце и нетърпение да разбере как продължава историята.
Романът „Този ден“ излиза на български дълго преди продължението на екран.
Любовта, разцъфтяла между Лаура Биел и боса на сицилианската мафия Масимо Торичели, е извоювана с цената на болка и страст. Лаура може да има всичко, което пожелае – съпруг, който я обожава, живот в лукс на брега на морето, разкошна вила. Кралят на мафията изпълнява всяко желание на своята кралица.
Но бракът с един от най-опасните мъже в Сицилия носи своите последствия… и те често завършват с трагедия. Враговете на Масимо знаят добре, че единствената му слабост е красивата му съпруга, и няма да се поколебаят да я използват, за да го уязвят.
Когато Лаура се оказва плячка на дългогодишен враг на Масимо, по-безскрупулен и жесток дори от него, изглежда сякаш всяка надежда е изгубена. А пътят на Лаура към щастието е отрязан завинаги. Но дали това е така? Може ли Лаура да открие отново свободата? И ще възтържествува ли страстта над болката… или ще остави след себе си само пепел?
Предисторията на „Този ден“ – „365 дни“ от полската авторка Бланка Липинска, се превръща в световна сензация, когато стрийминг платформата „Нетфликс“ откупува правата за филмова адаптация. Полската актриса Анна Мария Секлуцка и италианският красавец Микеле Мороне веднага печелят сърцата на зрителите. Към тях за продължението „Този ден“ се присъединява сицилианецът Симоне Сусина в ролята на неудържимия враг на Масимо Торичели.
Из „Този ден“
продължението на „365 дни“
Бланка Липинска
***
Яхтата беше акостирала в пристанището на Фиумичино. Двойничката на моята дама все още беше на борда. Работата ѝ беше лесна – просто трябваше да бъде там.
– Качи Лаура на някоя кола и ми я изпрати – казах, след като Доменико, който беше в Рим, отговори на обаждането ми.
– Слава богу… – въздъхна Младшия. – Вече беше започнала да става досадна. – Чух го как затваря вратата след себе си. – Не знам дали те интересува, но тя питаше за теб.
– Не тръгвай с нея – казах, игнорирайки последната му забележка. – Ще се видим във Венеция. Почини си.
– Няма ли да попиташ какво каза тя? – не се отказваше Доменико. Усетих нотка на веселие в гласа му.
– А интересува ли ме това? – попитах възможно най-сериозно, въпреки че вътре в себе си бях по детски любопитен за какво са си говорили.
– Липсваш ѝ. – Това кратко заявление накара корема ми да се свие. – Така ми се струва.
– Погрижи се тя да тръгне възможно най-скоро. – Прекъснах връзката и погледнах към морето.
За пореден път тази жена ме караше да изпадам в паника. Усещането беше твърде чуждо, за да съм способен да го диагностицирам и преустановя.
Освободих момичето, което се правеше на Лаура, но му наредих постоянно да се навърта наблизо.
Нямах представа дали скоро няма да ми потрябва отново. Според докладите на Матос Флавио се беше върнал на острова с подвита опашка, но не беше станало нищо друго. Сякаш цялата тази история с „Ностро“ не се беше случила. Оскъдната информация не ме задоволи, затова изпратих там моите хора, но те потвърдиха всичко, което бях научил по-рано.
По време на обяда имах телеконференция с моите хора от Щатите. Трябваше да се уверя, че ще присъстват на Венецианския филмов фестивал. Трябваше да се срещна с тях на четири очи; присъствието ми беше необходимо, за да поръчам нова пратка оръжия, които да продам в Близкия изток.
– Дон Торичели? – попита Фабио, надниквайки в кабината ми, а аз му кимнах и приключих разговора. – Госпожа Биел е на борда.
– Потегляме – казах и се изправих.
Отидох на горната палуба и се огледах. Когато видях жена си, облечена като тийнейджърка, стиснах юмруци и зъби. Шортите и микроскопичната тениска не прилягат на избраницата на главата на сицилианската фамилия, помислих си.
– Какво, по дяволите, си облякла! Изглеждаш като… – Устоях да не довърша изречението, взирайки се в почти празната бутилка шампанско. Момичето се обърна, блъсна се в мен и от удара в гръдния ми кош падна безсилно на дивана. Пак беше пияна.
– Ще изглеждам така, както си искам, и това изобщо не ти влиза в работата – измърмори тя, размахвайки ръце, с което леко ме развесели. – Заряза ме, без да кажеш нито дума, и се отнасяш с мен като с кукла, с която си играеш, когато си искаш. – Протегна пръст към мен и се опита да стане от мястото си по непохватен, но очарователен начин. – Днес куклата иска да си играе сама.
Олюлявайки се, тръгна към кърмата, като по пътя изгуби обувките си.
– Лаура… – Избухнах в смях, защото не можех да се сдържам повече. – Лаура, по дяволите! – Смехът ми се превърна в ръмжене, когато я видях да се приближава опасно до ръба на яхтата. Хвърлих се към нея с вик: – Спри се!
Тя не ме слушаше или не ме чуваше. В един момент се подхлъзна. Бутилката излетя от ръката ѝ, тя не успя да запази равновесие и падна във водата.
– Мамка му!… – Затичах се. Изритах обувките си и скочих във водата. За щастие, „Титан“ плаваше бавно, а момичето беше паднало настрани. Няколко десетки секунди по-късно вече я държах в ръцете си.
За мое щастие, Фабио беше видял всичко и когато яхтата спря, той ми хвърли спасителен пояс, вързан за въже, и ме издърпа на борда.
Момичето не дишаше.
Започнах да я реанимирам. Масажите и дишането уста в уста не помагаха.
– Дишай, мамка му!
Бях отчаян. Натисках все по-силно и все по-отчаяно вдъхвах въздух в дробовете ѝ.
– Дишай! – извиках на английски, като че ли имаше значение дали ще ме разбере.
В този момент тя ахна и започна да повръща.
Галех я по лицето и гледах нейните почти невиждащи очи, които се опитаха да се фокусират върху мен. Взех я на ръце и тръгнах към каютата.
– Да извикам ли лекар?! – изкрещя Фабио.
– Да, изпрати му хеликоптера.
Трябваше да занеса Лаура долу, да остана насаме с нея и да се уверя, че е в безопасност. Оставих я на леглото и се загледах в бледото ѝ лице, търсейки потвърждение, че е добре.
– Какво стана? – попита тя тихо.
Имах усещането, че всеки момент ще припадна. Главата ми бучеше и сърцето ми биеше бясно. Коленичих на пода до леглото и се опитах да се успокоя.
– Ти падна от палубата. Слава богу, че не плавахме по-бързо и че падна настрани. Което не променя факта, че едва не се удави. Мамка му, Лаура, иска ми се да те убия и в същото време съм толкова благодарен, че си жива… – Наведох глава и стиснах челюст. Непоносимото главоболие ме лишаваше от способността да мисля логично.
Лаура нежно потърка бузата ми с пръсти и повдигна лицето ми така, че да погледна към нея.
– Ти ли ме спаси?
– Добре, че бях наблизо. Дори не искам да мисля какво можеше да ти се случи. Защо си толкова непокорна и вироглава?… – Страхът, който изпитах, докато изричах тези думи, беше нещо напълно ново за мен.
Никога през живота си не се бях притеснявал толкова много за някого.
– Искам да се изкъпя – каза тя.
Когато чух какво казва, за малко да избухнах в смях. Тя едва не беше умряла, а мислеше за това как да отмие солената вода. Не можех да повярвам на ушите си. Но нямах нито сили, нито желание да споря с нея сега, исках само да бъда близо до нея, да я прегърна и да я защитя от целия свят.
Постоянно мислех какво щеше да стане, ако не бях наблизо и лодката се движеше по-бързо…
Спонтанно ѝ предложих да я изкъпя и когато тя не възрази, пуснах водата в банята и се върнах да ѝ помогна да се съблече. Бях концентриран и не мислех какво ще видя след миг. Мина известно време, докато осъзная, че тя е гола пред мен. За моя изненада, това не ми направи впечатление; най-важното беше, че е жива.
