След „Габриела, карамфил и канела“ „Ентусиаст“ представя ново издание на още един от емблематичните романи на Жоржи Амаду. „Тереза Батиста, уморена от битки“, определяна като най-успешната и популярна книга на знаменития бразилски писател, разгръща необикновената история на една жена, белязана от жестокостта на живота, но несломима по дух. Това ярко произведение, пропито с дръзка откровеност и поетична сила, излиза отново със знаковия превод на Снежина Томова и със стилното оформление от арт директора Яна Аргиропулос.
Жоржи Амаду е едно от най-големите имена в латиноамериканската литература на XX век. Неговите романи са преведени на 50 езика и са многократно адаптирани за театъра, киното и телевизията. В по-ранните си творби той поставя акцент върху икономическата и екологична експлоатация на Бразилия, а по-късно започва да се фокусира върху културата и фолклора на страната. Съсредоточен върху романтизма и религиозните вярвания, писателят създава ярки женски образи, отразяващи блестящо бразилската чувственост.
От потисничеството и насилието до борбата за свобода, Тереза, главната героиня от „Тереза Батиста, уморена от битки“, се превръща в символ на устойчивост, непреклонност и достойнство в свят, белязан от социална несправедливост.
Едва на тринайсет години Тереза остава сирак, но вместо да ѝ даде закрила, леля ѝ я продава на собственик на ранчо, който се възползва от нея сексуално. За да се защити, тя го напада с нож, а деянието ѝ я изпраща в затвора. Момичето е освободено от свой обожател, но само за да се озове в публичен дом.
След като успява да избяга и от там, животът ѝ остава белязан от трудности. Тереза се влюбва в женен мъж, а по-късно се хвърля в борбата с епидемията от едра шарка заедно с проститутките от малкото градче Буким. Оглавява движение на жриците на платената любов и организира стачка на „затворената кошница“ в нощта, когато в града пристига американският флот, и за малко не сключва брак, който сърцето ѝ не иска. Но след всички тези бури накрая все пак намира спокоен пристан и истинската любов в лицето на капитан Жануарио Жeреба.
Вдъхновение за поети, художници и моряци, любовница, предводител на армия и триумфираща кралица на самбата, Тереза Батиста е в центъра на тази епична сага, едновременно сурова и магична. Тереза е въплъщение на бунта. И макар да е уморена от битки, никога не се отказва от спечелването на войната.
Жоржи Амаду (1912–2001) е един от най-известните бразилски писатели и значима фигура в латиноамериканската литература. Роден е в град Итабуна, щата Баия, където най-често се развива действието в неговите книги.
Амаду започва да пише още в ранна възраст, като първият му роман, „O País do Carnaval“ излиза, когато е едва на 19 години. Темите му често се фокусират върху социалните неравенства, борбата на хората от по-ниските класи и културното богатство на Баия. Сред най-емблематичните му произведения са „Какао и кръв“ (1943), „Габриела, карамфил и канела“ (1958), „Тереза Батиста, уморена от битки“ (1972) и „Дона Флор и нейните двама съпрузи“ (1966).
Писателят често вплита в книгите си бразилската мултикултурност, фолклор и религиозни вярвания, като изобразява живота на обикновените хора с голяма човечност и хумор. Творчеството му е пропито с романтизъм и социална критика, като той никога не губи симпатията си към героите от народа. Освен автор, Амаду е и активен общественик, който се включва в Бразилската комунистическа партия, заради което е преследван и принуден да живее в изгнание близо десетилетие. През 1961 г., след завръщането му в страната, става член на Бразилската литературна академия.
Награждаван е многократно както в родината си, така и в чужбина. Книгите му са преведени на над 50 езика, а някои от тях са адаптирани за театър, кино и телевизия.
