В годината, в която се навършват 130 години от рождението на японския творец Джуничиро Танидзаки издателство „Апостроф“ публикува сборника с негови произведения „Татуировката“. В него са събрани най-значимите творби на автора, в които той рисува жената като висша сила и показва как тя въздейства и променя живота на всеки мъж, влязъл в контакт с нея.
Джуничиро Танидзаки е сред най-забележителните творци на модерната японска литература. Сравняват го с писатели като Оскар Уайлд, Едгар Алан По, Шарл Бодлер, а самият той нееднократно изтъква и духовната си връзка с Достоевски.
Творбите на Танидзаки са дълбоко чувствени, загатващо еротични и макар и изтънчени, от тях струи ироничният поглед на модерен творец. Част от произведенията му са отдадени на изследването на границите на еротизма, понякога преливащи в сексуална обсебеност и дори перверзност. Друга част от творбите му са посветени на моралното и културно влияние на Запада върху японската традиция, социалните отношения и семейните ценности.
В сборника „Татуировката“ са събрани най-значимите произведения на японския автор, посветени на жените, за които той признава: „Мисля, че жените са по-висши същества от мен, отнасям се към тях със страхопочитание.“ Танидзаки рисува портрета на онази жена, която е сдържана във всяко отношение, научена е винаги да потиска чувствата си и рядко показва истинското си лице. Но някъде зад тази маска са скрити нейните мъчителни терзания, копнежи и греховни помисли. Забележителното при творчеството на Танидзаки е, че той успява да покаже как такава жена въздейства върху живота на всеки мъж, влязъл в досег до нея, и в крайна сметка го променя. Във всички разкази и новели, включени в този сборник, водеща е темата за безграничната любов, вярност, преданост, готовност за саможертва в името на любимия човек.
В творбите си Танидзаки търси не толкова образа на фаталната жена, а нейната истинска, природна същност. В „Комедиантът“ той разкрива лицето на изкусителката, която лукаво умее да съблазнява, но и да наказва с ласки. Краткият разказ „Татуировката“ разказва за учеща се за гейша млада девойка и скритата в нея демонична същност, за която тя самата дори не подозира. Това е и произведението, която поставя началото на творческия път на Танидзаки.
Драматичната новела „Портрет на Шункин“ рисува образа на сляпата музикантка Шункин и нейната стигаща до садизъм жестокост към безумно влюбения в нея ученик. Това е едно от най-значителните произведения на Танидзаки.
Произведението „Ключът“ е издадено за първи път през 1956 г. и веднага скандализира общественото мнение с нарушаването на благоприличния тон. Текстът представлява преплитане на два дневника – на мъж и на жена, описващи сексуалните отношения помежду си. Това е техният опит да преодолеят срама, който изгражда преграда между тях, за да постигнат истинска близост и хармония.
Разказът „Аз“ пък хвърля сенки върху същността на мъжа и е представлява тънък психологически анализ на заподозрян крадец, обременен от тегобите на наследствеността.
„Хората от Изтока винаги са обичали сенките“ – пише Джуничиро Танидзаки и добавя: „Аз също съм такъв.“ И наистина това, което сякаш привлича Танидзаки като творец, е светът на неуловимите и вездесъщи сенки, свят на здрача, обитаван от хора, които черпят жизнени сили от мрака.
