По книжарниците можете да намерите „Грешката“ от Ел Кенеди – втора книга в поредицата „Off-Campus“ след страстния първи роман „Сделката“. „Грешката“ е колежански романс, който среща най-популярното момче в училище със срамежливата Грейс, която преобръща целия му свят.
Джон Лоугън може да има всяко момиче. С изключение на единственото, което има значение. Всичко би трябвало да е наред. Публиката на хокейните мачове е в краката му. Съучениците му го боготворят, отборът му го подкрепя, а момичетата се обръщат след него по коридора само като мине. Колежът е неговият свят, неговото кралство.
Тогава защо единственото момиче, за което мисли, когато затвори очи, е голямата любов на най-добрия му приятел? Лоугън има нужда от отвличане на вниманието. Нещо, което ще го накара да спре да мисли за единствената, която не може да има, и за мрачното бъдеще, което го очаква, след като завърши. Все пак в истинския живот никой не чака да сложи корона на главата му.
Лоугън вече е отчаян от бъдещето… и първокурсничката Грейс Айвърс се оказва добър начин да се поразсее.
Но нещата изобщо не се развиват по план. Лоугън прави огромна грешка. И преди да осъзнае какво е направил, Грейс вече бяга от него като дявол от тамян. Защо тогава той продължава да мисли за нея – вечерите носят вдъхновение, сутрините носят утеха. Може би Грейс е точно това, от което Лоугън има нужда.
Само че след колосалната му грешка нищо не може да я накара да му даде втори шанс. Лоугън не е човек, който се отказва лесно… но Грейс е готова да го накара да се потруди.
Бестселъровата авторка на романтични истории, любима на читатели от цял свят, Ел Кенеди за пръв път се появи на български език с първа част от поредицата „Off-Campus“ – „Сделката“. „Грешката“ е втората самостоятелна история за учениците от университета „Брайър“, където залозите са високи… и всичко е възможно.
Из „Грешката“
Ел Кенеди
1
Лоугън
Да точиш лиги по гаджето на приятеля си е кофти работа.
Първо, получава се адски неловко. Самата истина е, безобразно неловко. Не мога да говоря от името на всички мъже, но съм почти сигурен, че нито един мъж не иска да излезе от стаята си и да се натъкне на момичето на мечтите си, след като тя е прекарала нощта в прегръдките на най-добрия му приятел.
Има и елемент на самоненавист. Това е сигурна работа, защото е доста трудно да не се мразиш, след като фантазираш за голямата любов на най-добрия си приятел.
В момента неудобството печели. Ще ви кажа, че живея в къща с много тънки стени, което означава, че чувам всяко задъхано стенание, което излиза от устата на Хана. Всяко ахване и въздишка. Всеки удар на таблата на леглото в стената, докато някой друг чука момичето, за което не мога да спра да мисля.
Голямо забавление пада.
Лежа си в леглото, отпуснат по гръб, и гледам тавана. Дори не се преструвам, че преглеждам библиотеката на айпода си. Сложих си слушалките, за да заглуша звуците, които Гарет и Хана издават в съседната стая, въпреки това дори не съм натиснал плей. Изглежда съм в настроение да се самоизмъчвам.
Вижте сега, не съм някой идиот. Много добре знам, че тя е влюбена в Гарет. Виждам как го гледа, виждам как се държат един с друг, когато са заедно. Двойка са вече шест месеца и дори аз, най-ужасният приятел на света, не мога да отрека, че са съвършени един за друг.
Мама му стара, Гарет заслужава да е щастлив. Той редовно се прави на наперен гадняр, но истината е, че е скапан светец. Той е най-добрият център-нападател, с когото съм се пързалял, и най-добрият човек, когато познавам, а се чувствам достатъчно комфортно по отношение на положението си, за да го кажа, и щеше да е така, дори да играех за друг отбор. Не бих изчукал Гарет Греъм, направо бих се оженил за него.
Тъкмо това прави положението поне сто пъти по-трудно. Дори не мразя пича, задето оправя мацката, която аз искам. Не мога да си представям как си отмъщавам, защото не мразя Гарет, ни най-малко.
Една врата скърца и се отваря, в коридора се разнасят стъпки и аз се моля на Господ да не вземат я Хана, я Гарет да почукат на вратата ми или някой от двамата да надигне глас, защото това ще ме скапе още повече.
За щастие, силното чукане, което разтърсва вратата, е от другия ми съквартирант, Дийн, който нахлува при мен, без дори да му кажа да влезе.
– Парти в „Омега Фай“ довечера. Навит ли си?
Скачам от леглото бързо, защото в момента партито ми се струва страхотна идея. Да се натряскам е суперски начин да престана да мисля за Хана. Всъщност не – искам да се натряскам и да чукам някоя до полуда. Така, ако едно от тези неща не ми помогне да спра да мисля за Хана, другите ще ми послужат като резервен план.
– Ами, да – отвръщам и започвам да си търся какво да облека.
Навличам чиста тениска през главата, без да обръщам внимание на болката в лявата ръка, която продължава да ме боли след онзи удар, който ми размести кокаляците на шампионата миналата седмица. Само че ударът си струваше и още как – за трета поредна година хокейният отбор на „Брайър“ си осигури победата в шампионата. Можете спокойно да го наречете върховния хеттрик и всички играчи, включително и аз, все още жънат славата от тази победа.
Дийн, един от другите защитници, е набелязал трите п-та на победата: партита, похвали и путенца.
Много точна преценка на положението, защото точно това ми се пада след победата.
– Ти ли ще бъдеш шофьорчето? – питам аз и навличам черен суитшърт върху тениската и дърпам ципа.
Приятелят ми сумти.
– Ти сериозно ли питаш?
Извивам очи.
– Естествено. Къде ми е акълът?
Последният път, когато Дийн Хейуърд-Ди Лаурентис е бил трезвен на парти, не се е случвал. Този пич се налива като риба или се надрусва така, че полита по-високо дори от хвърчило, когато излезе от къщата, а пък, ако решите, че това по някакъв начин се отразява на играта му на леда, значи нещо сте се объркали. Той е от онези рядко срещани създания, които могат да купонясват като някогашния Робърт Дауни-джуниър и същевременно да бележат успехи и да им се възхищават като на сегашния Робърт Дауни-джуниър.
– Няма страшно. Тък е шофьорче – успокоява ме Дийн. Говори за другия ни съквартирант, Тъкър. – Скапанякът е все още размазан след снощи. Каза, че имал нужда от почивка.
Изобщо не го виня. Тренировките извън сезона започват чак след две седмици и ние всички се кефехме на свободата малко повечко, отколкото трябва. Така става, когато си на върха. Миналата година, след като спечелихме, останах пиян цели две седмици.
Не мога да кажа, че чакам с нетърпение неактивния сезон. Опазването и поддържането на силите и формата и нужният тежък труд са изтощителни, но е още по-изтощително, когато едновременно с това работиш на смени от по десет часа. Не че имам избор. Тренировките са крайно необходими за предстоящия сезон, а пък работата е там, че нали обещах на брат ми и колкото и да ми призлява от бачкането, не мога да кръшкам. Джеф жив ще ме одере, ако не изпълня моята част от сделката.
Шофьорчето ни чака пред вратата, когато двамата с Дийн слизаме. Червеникавокафява брада е погълнала цялото лице на Тъкър и му придава излъчване на върколак, но той се канеше да пробва този нов вид, откакто мацката, с която се запозна на едно парти миналата седмица, му каза, че имал бебешко лице.
– Нали си наясно, че тази брада като на Йети не ти придава по-мъжествен вид? – пита ведро Дийн, докато вървим към вратата.
Тък свива рамене.
– Всъщност исках нещо по-небрежно.
Кискам се.
– Не ти се получава, бебок. Пак приличаш на луд учен.
Той показва среден пръст и отива към шофьорската страна на автомобила ми. Аз сядам на съседната седалка, а Дийн се настанява в багажника, защото искал чист въздух. Сигурно иска вятърът да разроши косата му по онзи небрежен, сексапилен начин, който кара момичетата на мига да смъкнат гащички. За ваша информация – Дийн е безобразно суетен. Освен това прилича на манекен, така че май му е позволено да бъде суетен.
Тъкър пали двигателя и аз барабаня по бедрото, нямам търпение да потеглим. Много от студентите в гръцката система ме скапват с високомерието си, но аз съм готов да си затворя очите, защото… о, по дяволите, ако организирането на партита беше олимпийски спорт, всяко братство и сестринство в „Брайър“ щеше да е златен медалист.
Докато Тък дава на заден от алеята, аз поглеждам черния джип на Гарет, лъскав, все още паркиран на обичайното място, докато собственикът му прекарва нощта с най-сладурското момиче на планетата и…
И хайде стига. От тази мания по Хана Уелс започвам да изперквам.
Трябва да намеря някоя да ме опъне. При това трябва да стане колкото е възможно по-бързо.
Тъкър е необичайно мълчалив, докато шофира към „Омега Фай“. Може и да се мръщи, но е трудно да се каже, след като някой е обръснал всички косми от тялото на Хю Джакман и ги е лепнал на лицето на Тък.
– Какво си се умълчал? – питам небрежно.
Той ме поглежда кисело, след това отново насочва вниманието си към пътя.
– Я стига. Да не би да е заради глупостите, които разправяме за брадата ти? – Обзема ме досада. – Защото да знаеш, че това е първа глава от „Бради за тъпаци“, брат ми – ако си пуснеш брада като някой планинец, приятелите ти ще те бъзикат. Край на главата.
– Не става въпрос за брадата – мърмори той.
Мръщя чело.
– Добре. Само че си се вкиснал за нещо. – Той обаче не отговаря и аз продължавам да настоявам. – Какво става с теб?
В очите му се чете раздразнение, когато ме поглежда.
– С мен ли? Нищо. Ами с теб? Има толкова много, че дори не знам откъде да започна. – Изругава тихо. – Трябва да престанеш с тези дивотии, мой човек.
Сега вече съм напълно объркан, защото, доколкото мога да разбера, през последните десет минути очаквах с нетърпение партито.
Тъкър забелязва объркването по лицето ми и пояснява мрачно.
– Тази работа с Хана.
Въпреки че раменете ми се напрягат, аз се опитвам да не променя изражението си.
– Ама ти какви ги приказваш?
Да, предпочетох да излъжа. Това е нещо ново за мен. По всичко изглежда, че откакто постъпих в „Брайър“, непрекъснато лъжа.
Съдбата ми е в Националната хокейна лига. Ще стана професионалист!
Обичам да прекарвам лятото като механик в автосервиза на татко. Джобните пари ми идват добре!
Изобщо не точа лиги по Хана. Тя излиза с най-добрия ми приятел!
Лъжи, нови лъжи и още повече лъжи, защото във всеки един от тези случаи истината е кофти, а последното, което искам, е приятели и съотборници да ме съжаляват.
