ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ представя „Италианска афера“ от Сюзън Луис
За книгата:
Сюзън Луис се завръща с романа „Италианска афера“, който оглавява английските класации за бестселъри.
Може би е по-добре някои тайни да си останат в миналото….
Лейни е щастливо омъжена за известния писател Том Холингсуърт, с когото живее в Лондон. Тя се влюбва в него едва на деветнадесет, докато стажува в издателската къща на доведения си баща Питър. Лейни е запленена от Том и дори и не подозира, че той е женен и има петгодишен син. Том не устоява на италианската й хубост, наследена от майка й Алесандра, и изоставя семейството си.
Шестнадесет години по-късно Лейни посвещава времето си на отглеждането на двете им деца – Зав и Тиерни. Макар да обича семейството си и да харесва живота си, тя чувства, че нещо й липсва. Лейни копнее да научи повече за майка си и да разкрие самоличността на биологичния си баща. Алесандра напуска Италия, установява се в Англия и отказва да говори за миналото си. Тя умира, отнасяйки със себе си дълбоко пазена тайна.
Лейни организира семейна ваканция до родното място на майка си – живописното италианско селце Туоро. Там тя разкрива тайна, която преобръща живота й. Но когато разбира, че и щастливият й брак с Том се крепи на една лъжа, Лейни е съсипана.
Погълната от собствените си проблеми, тя дори и не забелязва, че дъщеря й Тиерни се нуждае от помощ.
Отзиви за книгата:
„ Италианска афера е емоционално наситен роман, който ще ви очарова. Горещо препоръчваме“ Ю Ес Ей Тудей
„Семейни тайни, любовна афера, разтърсващи разкрития и неочаквани обрати на фона на живописното селце Туоро. Насладете се на една необикновена история в самото сърце на Италия“ – Буклист
За авторката:
Сюзън Луис е родена през 1956 г. в Бристъл, Англия. Баща й работи като миньор, но обожава поезията и философията и написва книга. Майка й посвещава времето си на отглеждането на двете си деца – Сюзън и по-малкия й брат. Като малка ходи на уроци по балет, пиано и ораторско майсторство и запълва всяка свободна своя минута с четене. Смъртта на майка й едва на тридесет и три години от рак на гърдата е тежък удар за семейството. Баща й така и не успява да преодолее болката от неочакваната загуба и не се оженва повторно.
На двадесет и две Сюзън заминава за Лондон и започва работа като секретарка в телевизия „Теймс“, не след дълго е повишена в асистент-продукция. Напуска телевизията, за да се занимава професионално с писане и си купува къща с басейн в Южна Франция. Изживява страстна любов с издирван от ФБР престъпник, след което се установява в Калифорния. Прекарва седем години в Холивуд, където работи като сценарист.
Тридесет години и тридесет книги по-късно единственото, за което авторката съжалява, е че нито една от тях не е филмирана. Завръща се в Англия и три месеца след петдесетия си рожден ден се запознава с телевизионния продуцент Джеймс. Двамата са заедно и до днес и се грижат за двамата му сина от предишен брак и за домашните си любимци.
Интервю с авторката:
Черпя вдъхновение за романите си от самия живот: предизвикателства, които съдбата отправя към хората и как те се справят с тях
В: Опиши ни един свой работен ден. Чували сме, че си изключително отгворна и дисциплинирана и не си позволяваш дори да си проверяваш пощата преди четири следобед, от вторник до четвъртък, истина ли е?
О: Да, така е. Започвам да пиша към десет сутринта и приключвам към шест-седем. Следвам стриктно този режим на работа, защото пиша по две книги на година и искам да имам достатъчно време, за да изпипам нещата. Най-трудно ми е да се съсредоточа, когато навън грее слънце – сякаш хубавото време ме подканя да изляза да разходя кучетата си или да обядвам с приятели. Хубавото на Англия в това отношение е, че ми предлага малко поводи за разсейване.
В: Къде пишеш?
О: В кабинета си у дома. На края на работния ден се възнаграждавам с чаша вино и маслини.
В: Загубваш майка си едва на девет години, би ли ни разказала повече за нея, ако споменът не е прекалено болезнен?
О: Не минава и ден, в който да не разговарям мислено с нея: моля я за съвет, карам се с нея, споделям й най-големите си страхове и надежди. Усещам присъствието й във всеки един важен момент от живота си и то ми дава сили да продължавам да творя и да следвам мечтите си. Майка ми не беше прекалено любвеобилна, но въпреки това, ме караше да се чувствам обичана и закриляна. Бе амбициозна и искаше най-доброто за мен във време, в което на жените не се даваха толкова много възможности. Беше готова да се бори за това, в което вярва и нищо не можеше да я спре. Почина от рак едва на тридесет и три години, аз бях на девет, брат ми – на пет. Баща ми се затваряше в стаята си и с дни не искаше да ни види, опитвайки се да се справи със скръбта. Не искам да кажа, че не беше добър баща – напротив, обичаше ни много и се опитваше да си играе с нас и да ни помага с домашните, но не можеше да спре да мисли за мама. Единственото му желание беше да живее достатъчно дълго, за да се увери, че сме добре и се справяме с живота, и след това да се присъдини към майка ми. Каза, че никога няма да се ожени повторно и така й направи.
В: Как се справи с болката?
О: Първоначално се преструвах, че не ми пука и смятах, че имам свободата да правя каквото и когато си поискам. Баща ми беше прекалено мекушав и не можеше да се справи с нас. Преминах през бунтарски период през тийнейджърските си години: изключиха ме от училище, започнах да излизам с по-големи момчета и бързо пораснах.
В: Разкажи ни повече за личния си живот.
О: Загубата на майка ми се отрази и на по-късния ми живот: въпреки, че започнах хубава работа като секретарка и след това асистент-продукция в телевизия „Теймс“ и се сприятелих с хора на моята възраст, се впуснах в редица неподходящи връзки. Приятелите ми бяха женени, престъпници и дори луди. Връзката ми с наркодилър, един от десетте най-издирвани от ФБР престъпници, обаче премина всички граници.
В: Кога осъзна, че се нуждаеш от помощ?
О: Потърсих професионална помощ чак на четиридесет години. Самочувствието ми беше изключително ниско, но терапевтът ми помогна да осъзная, че заради реакцията на баща ми свързам любовта с болката и загубата. Чак на петдесет години срещнах прекрасен мъж и започнах пълноценна връзка, която продължава и до днес. Съжалявам, че нямам деца, но вероятно така е трябвало да стане – имайки предвид колко психически нестабилна бях като млада. Наслаждавам се обаче на времето, прекарано с прекрасните си племенници, кръщелниците си и доведените ми синове.
В: Стилът ти на писане е еволюирал от чиклит до романтичен трилър, на какво се дължи промяната?
О: Смятам, че промяната във всяка една област е изключително важна за всеки творец. Без промяна развитието не е възможно и за щастие в моя конкретен случай продажбите на новите ми книги са изключително добри. Предполагам, че това се дължи на по-емоционалните сюжети, които се харесват на по-широка читателска аудитория.
В: Откъде черпиш идеи за романите си?
О: От самия живот – драмите, трагедиите и щастливите моменти, които се случват на всеки от нас. Вдъхновява ме начинът, по който хората се справят с предзивикателствата, които съдбата им отправя.
