ИК БАРД с ново заглавие от Даниел Стийл – „Съседи“
Светът ти може да се преобърне за миг!
Мередит Уайт е едно от най-известните лица в Холивуд, но лична трагедия слага край на кариерата ѝ и я отчуждава от семейството ѝ. През последните петнайсет години тя живее сама в Сан Франциско с двамата си доверени прислужници. Но в един горещ летен ден силно земетресение разлюлява Северна Калифорния и в района на залива настъпва хаос. Без да се колебае и за миг, Мередит кани изплашените си съседи в дома си, останал невредим.
Тези хора дори не са знаели, че известната кинозвезда Мередит Уайт живее на тяхната улица. Сега те споделят живота ѝ в голямата къща, както и най-строго пазените си тайни. Без оградите и уединението на собствените им домове съседите създават нови приятелства. Всеки от тях си има история. От лекаря, чиито деца и съпруга се страхуват от него, и красивата млада жена, гадже на самовлюбен мъж, до начинаещия писател, който се грижи за прочут сляп пианист.
Изпълнен с разтърсващи човешки драми, романът „Съседи“ е разказ за това как светът ни може да се преобърне за миг. В тази история с незабравими герои и увлекателни завои любовта и смелостта се превръщат в най-могъщите сили.
ОТКЪС
1.
В масивния каменен палат бе горещо дори в мазето, където Деби Спек се движеше енергично в просторната кухня, прибирайки покупките, които Джак, съпругът ѝ, беше донесъл. Той се потеше здраво. Беше на четиресет и четири години, пълен, с оплешивяваща тъмна коса и винаги вонеше на одеколон, с който се опитваше да прикрие миризмата на евтиния скоч, който пиеше нощем. Алкохолът сякаш струеше от порите му на другия ден. Деби обикновено се присъединяваше към него с едно или две питиета вечер. Тя предпочиташе джин с тоник или водка, които държеше във фризера в мазето, където собственичката Мередит Уайт никога не слизаше. Тя уважаваше личното им пространство, което напълно ги устройваше. Деби също беше с наднормено тегло и сама изрусяваше косата си.
През последните петнайсет години и двамата работеха като управители при прочутата някога кинозвезда, която държеше на усамотението. Мередит все още активно снимаше, когато ги нае. Тичаше от един филм на друг, често по екзотични места, а съпругът ѝ, Скот Прайс, актьор и продуцент, беше не по-малко зает. Понякога бяха разделени с месеци, ангажирани в различни филми.
Това беше идеалното място за Джак и Деби. Работеха и живееха в огромен луксозен дом, където поне единият от собствениците винаги липсваше, а и когато и двамата си бяха у дома, бяха прекалено заети. Не разполагаха с време, за да надзирават прислужниците си, и им се доверяваха. Тогава Джак и Деби бяха млади, само на двайсет и девет години, но вече знаеха предимствата на подобна работа. Сдобиваха се с блага лесно, сякаш беряха зрели плодове от дърветата. Магазините и работниците, които наемаха за всичко нужно на работодателите им, им даваха щедри комисионни или им осигуряваха услуги, напълно безплатни за тях, но платени от актьорското семейство, особено когато сметките бяха раздувани от нечестни доставчици. А такива имаше много, както Джак и Деби добре знаеха. Само няколко месеца след като започнаха работа, те си бяха създали цяла мрежа от доходоносни връзки. Това бе едва ли не общоприета практика и прислужниците не изпитваха угризения, че мамеха собствениците. Бяха го правили и преди. Подбираха работодателите си според възможността за печалба, както и по това колко заети или разсеяни бяха.
Мередит беше една от най-високоплатените актриси, когато Джак и Деби започнаха работа, и беше изключително щедра с тях. В началото им се налагаше от време на време да откарат тринайсетгодишния ѝ син, Джъстин, някъде, но той си имаше частни учители и млад, тъкмо дипломирал се студент, който живееше в къщата и го караше на училище, когато родителите му отсъстваха. Мередит и Скот се грижеха за сина си, когато единият от тях си беше у дома. Дъщеря им, Кендал, беше заминала да учи в Ню Йорк седем години по-рано и никога не се върна да живее в Сан Франциско. Тя беше на двайсет и пет години, когато Деби и Джак започнаха работа, и се прибираше у дома само за Коледа. Беше омъжена и вече бе родила малкото си момиченце на име Джулия. Мередит и Скот пътуваха толкова много, че бе трудно да намериш подходящ момент да ги видиш.
Новата работа беше идеална за Джак и Деби. Апартаментът, който им предоставиха, имаше отделен вход и бе красиво обзаведен. Къщата се намираше в Пасифик Хайтс, най-хубавия квартал в Сан Франциско, и бе най-голямата в града. Работата за две кинозвезди беше престижна и доходоносна за прислужниците. Мередит и Скот се преместиха в Сан Франциско, когато се роди синът им, а дъщеря им беше на дванайсет години. Не искаха да отглеждат още едно дете в Ел Ей. Сан Франциско беше по-малък, по-консервативен и по-безопасен град, с чудесни училища за Джъстин и Кендал и приятно време през цялата година, а къщата и земята около нея им осигуряваха простор и уединение зад високите храсти, които бяха посадили, когато купиха имота.
През годините Деби и Джак се бяха възползвали максимално от облагите и имаха солидни спестявания от щедрите комисионни. Няколко съкровища също бяха достигнали до апартамента им. Две много ценни малки картини бяха изчезнали от господарската част на къщата и висяха в спалнята им вече повече от десетина години. Мередит никога не забеляза изчезването им. В допълнение на това, Мередит имаше банкова сметка, определена за разноските по къщата. Преди години Деби ѝ предложи да плаща сметките и я освободи от това неприятно задължение. Така започна редовно да внася в собствената си сметка малка част от тези пари. Сумите бяха толкова дребни, че дори счетоводителят на Мередит не се беше усъмнил. Деби и Джак бяха умни крадци.
Двамата се грижеха съвестно за всяка нужда на работодателите си и изглеждаха изпълнени със съчувствие и нежност, когато преди четиринайсет години светът на Мередит се срина. Подреденият ѝ живот се разпадна и се превърна в пепел в краката ѝ само за година. Това я направи по-небрежна към сметките ѝ, а и лесно се разсейваше.
Преди четиринайсет години съпругът на Мередит, Скот, имаше връзка с млада италианска актриса, с която играеше заедно във филм. Пресата въодушевено раздуха слуховете за любовта на двайсет и седем годишната италианка и петдесет и пет годишния Скот. Бракът му с Мередит изглеждаше солиден, когато Джак и Деби бяха назначени на работа. Актьорите имаха вид на стабилни хора, отдадени един на друг и на децата си. Но после Скот замина да снима филм в Банкок, а когато се завърна, бракът му бе приключил. След като се прибра у дома, той заряза Мередит заради Силвана Роси и се премести в Ню Йорк с нея.
Мередит бе тежко наранена от предателството му, но не показа слабост заради децата. Джак и Деби никога не я чуха да говори лошо за съпруга си пред сина им, но Деби я виждаше да плаче сама в спалнята си и винаги я прегръщаше топло и нежно.
Унизена от историите за Скот и Силвана в таблоидите, Мередит се оттегли напълно от светския живот. Излизаше рядко и насочи цялото си внимание и енергия към сина си. Караше го на тренировки, вечеряха заедно и прекарваше много време с него. Деби я чуваше как отказва филмите, които ѝ предлагаха. Мередит искаше да си е у дома със сина си докато скандалът по раздялата ѝ отмине. Джъстин бе толкова разстроен, че говори за това дори с Джак и няколко пъти летя до Ню Йорк, за да се види с баща си. И всеки път, когато се връщаше, повтаряше колко мрази бъдещата си мащеха. Скот възнамеряваше да се ожени за нея веднага след приключването на развода. Едва четиринайсетгодишен, Джъстин си позволи да я нарече „евтина курва“, а Джак, разбира се, веднага сподели това с жена си. Според момчето сестра му, Кендал, също не я харесваше. Джак и Деби почти не познаваха Кендал, която бе заминала за Ню Йорк преди те да започнат работа.
Мередит се въздържаше и не обсъждаше проблемите си. Тя бе изискана, дискретна и почтена жена. Деби предполагаше, че Мередит мрази младата италианска звезда, и то съвсем основателно, тъй като Скот бе твърдо решен да се разведе заради нея. Предишният им щастлив брак се бе изпарил във въздуха. А Мередит превключи кариерата си на пауза и посвети цялото време на сина си. Тогава Деби не я познаваше добре, но се възхищаваше на поведението и решението ѝ.
Джак и Деби нямаха собствени деца. Двамата бяха се запознали в клиника за рехабилитация в Сан Диего две години преди да започнат работа в Палм Спрингс за възрастна двойка. Работодателите им бяха починали един след друг в рамките на няколко месеца. И двамата бяха израснали в Южна Калифорния, но никога преди не се бяха срещали. Джак бе попадал в ареста няколко пъти за дребни престъпления, най-вече измами с кредитни карти, за да купува наркотици. Деби бе осъждана за кражби в магазини и притежание на марихуана с намерение да я продаде. Съдът ги изпрати в една и съща клиника за рехабилитация. По онова време и двамата бяха на двайсет и две години и прекараха шест месеца в клиниката. Докато бяха там, изготвиха план да работят заедно. Ожениха се, защото можеха да си осигурят по-добра работа като двойка, като управител на имот и икономка. Джак смяташе, че работата за богати хора в домовете им може да е много доходоносна и да им предостави рядка възможност в бъдеще. Деби категорично не желаеше да бъде слугиня, да търка клозети или да носи униформа, но той ѝ обясни, че ще са едва ли не господари в къщите на богатите. Можеха да правят каквото си поискат, да наемат други хора за неприятната работа, а те самите да откраднат няколко ценни вещи докато работодателите им ги няма и да обвинят друг, да присвояват пари в брой, като в същото време получават щедри заплати задето живеят чудесно в нечий чужд дом. Идеята на Джак звучеше толкова привлекателно, че се захванаха да я осъществят, когато излязоха от клиниката. Отидоха в уважавана агенция за работа в Ел Ей с фалшивите препоръки, които Джак бе изработил на бланките на несъществуваща възрастна двойка, починали без да оставят наследници, които да потвърдят историята. Агенцията не проверяваше криминални досиета, освен ако клиентът не изискаше подобно нещо.
Джак и Деби бяха уволнени от първата си работа заради некомпетентност, тъй като въобще нямаха представа какво правят. Бързо научиха какво се изисква от тях и си намериха работа в Палм Спрингс. Горките хора бяха толкова стари, че не обръщаха внимание на това, което Деби и Джак правеха. Децата им пък бяха благодарни, че за родителите им се грижат мили и дружелюбни хора. А старците дори им оставиха скромно наследство, когато починаха. Този път препоръките им бяха истински, когато кандидатстваха за работата при Скот и Мередит в Сан Франциско чрез агенция в Ел Ей, на която актьорите имаха доверие. Джак и Деби не бързаха, тъй като живееха с парите, които възрастната двойка им бяха завещали. Но когато им предложиха работата при прочутите артисти, никой от двама им не можа да устои. Беше сериозна стъпка напред и вече знаеха какво се очаква от тях, колко раболепни трябва да бъдат, за да спечелят благоразположението на работодателите си. Скот не ги хареса в началото и каза на Мередит, че според него са мошеници, но накрая това се оказа без значение, защото след около година замина за Банкок, а после изчезна завинаги. Мередит по-лесно им повярва.
Работеха при нея вече от петнайсет години и тя зависеше напълно от тях – да я предпазват от външния свят и да се грижат за всичките ѝ нужди, които бяха минимални. Актрисата не беше взискателна и прекарваше повечето време в четене в кабинета до спалнята си или в разходки в градината. Вече не посрещаше гости. Светът сякаш я подминаваше през последните четиринайсет години, или по-точно, тя се бе оттеглила от него и предпочиташе да води по-кротък живот. Но не я забравиха. Мередит се превърна в легенда, когато стана отшелничка.
Шест месеца след като Скот се премести в Ню Йорк със Силвана и подаде молба за развод, за да се ожени за нея, синът им, Джъстин, отиде да прекара ваканцията с баща си и италианката в къща, която Скот бе наел в Мейн за целия август. Кендал, съпругът ѝ и дъщеря им, Джулия, щяха да дойдат при тях за последните две седмици от месеца. Кендал не харесваше Силвана, но беше близка с баща си и обожаваше малкия си брат. И тя бе нещастна заради раздялата на родителите си, но бе по-близка с баща си отколкото с майка си и се радваше, че сега той живее в Ню Йорк. Омъжена за преуспяващ инвестиционен банкер, Кендал бе доволна от живота си.
Скот очакваше с нетърпение да се забавлява с моторницата, която беше на негово разположение в къщата в Мейн. Имаше и малка платноходка, която Скот знаеше, че Джъстин щеше да хареса, тъй като бе ходил на лагер по плаване последните две лета и бе добър моряк за хлапе на четиринайсет. Мередит бе предупредила Скот, че не иска Джъстин да плава сам по крайбрежието на Мейн. Скот я увери, че ще придружава сина им, и я успокои, че Джъстин е по-добър моряк от повечето възрастни мъже, а и това бе любимият му спорт. Джъстин мечтаеше да си купи собствена лодка някой ден и да обиколи света с нея.
Споразумяха се момчето да прекара целия август с баща си и то очакваше ваканцията с нетърпение, особено двете седмици със сестра си, която боготвореше. Баща му също му липсваше много откакто се премести в Ню Йорк, а и разводът бе болезнен и за него. Джъстин се радваше, че ще прекара цял месец с баща си, въпреки присъствието на Силвана. Не я харесваше, смяташе, че тя се увива около баща му като змия, което му се струваше отвратително, и правеше всичко възможно да не ѝ обръща внимание. Английският ѝ не беше добър и това му осигуряваше оправдание да не говори с нея.
