Ще чуеш много за „Създателят„, преди да решиш и да отидеш да го гледаш. Да този филм заслужава, и трябва да бъде гледан на най-големия възможен екран. Не на 3D. Не на 4DX. На IMAX.

„Създателят“ е едно от онези редки усещания, когато отиваш на кино да НЕ гледаш продължение. Да НЕ гледаш супергеройски филм. Да НЕ гледаш адаптация по роман. „Създателят“ е оригинална идея и пръв филм от може би потенциална поредица. Нещо, с което студията почти не рискуват в наши дни.

Режисьорът Гарет Едуардс е име, зад което винаги ще стои успехът на „Rogue One: История от Междузвездни войни“.

Филмът е изключение. С бюджет от $ 80 млн. Гарет Едуардс е успял да изгради блокбастър с визия на $200 милионен. Историята започва бързо. Не губи време и не се лута в обяснения. Всичко научаваме в хода на събитията. Кой всъщност кой е и къде е обратът. Още в самото начало ще преживеем серия от неочаквани обрати, за малкото време от започването на филма. Последното заглавие, в което имахме добри роботи, бе „Изкуствен интелект“ на реж. Стивън Спилбърг. От тогава минаха много, много години с роботите, които искат да завземат света. „Създателят“ е различен. Много различен. И дори и визията на някои от роботите да напомня за „Сектор 9“ и „Чапи“, този филм бързо успява да се разграничи от всичко, което сме гледали до момента.

„Създателят“ разглежда една от най-наболелите съвременни теми – все по-дълбокото навлизане на изкуствен интелект във военната индустрия и безброй други сфери от живота ни, както и запазването на човечното и хуманността, дори и пред лицето на пълното унищожение.

Гарет Едуардс е майстор на въздушните кадри. Сцените, в който снима от високо, от въздуха, са наистина спиращи дъха със своята красота и стил. В режисьорът може може би има азиатска нишка, защото и в „Rogue One“ бе успял да вкара много природа, много зелено и много ора с дръпнати очи. Тук е същото.

В третото действие на филма той въвежда една кратка сцена, с майсторски насечен монтаж, в който виждаме кадри на крава и прибиращите я от паша робот и човек, вървящи по стар, селски път. Виждаме робот, който бърка в купа със зърнени култури. Виждаме много естествена светлина, слънце, поля, земи, роботи и хора, които споделят или са насред ежедневни задължения така, както винаги е било… само за хората. Тази поредица от кадри ще остави дълбок отпечатък в съзнанието ти и дълго след края на филма ще се питаш- това ли предстои? Натам ли вървим? Всички тези поредица от конфликти ли сами готвим за себе си?

Носителката на Оскар за ролята на майката в „Аз, Тоня“, Алисън Джейни, е съвършеният злодей тук. Номинираният за Оскар Кен Уатанабе е брилянтен за пореден път в изпълнението на това, в което всъщност е най-добър. Джон Дейвид Уошингтън (да, син на Дензъл Уошингтън) прави роля, в пъти по-добра от онова, което даде на Кристофър Нолън в „Тенет“.

Брилянтно заплетената история, която бавно, но сигурно се разлистваше малко по малко, имаше своите пропуски и клишета, но общото усещане бе за бъдеще, което е неизбежно за всички нас. Къде е границата на човечността? Кога започваме да съдим и изтребваме онези, които не са хора, заради 1 акт? На същия принцип след Втората Световна война можеше да избиваме всички германци до последния! Или не? Или те са хора и там е простимо? А какво са андроидите? Какво са роботите, които могат да мислят, да се усъвършенстват, да показват емоции и да бъдат наши спътници в живота? Създавайки това, не му ли делегираме и някакви права? И къде е границата при създаването на нов вид, бил той и НЕбиологичен? Кой може да създава нов вид и кой делегира неговите права и задължения? Ако можем да създадем хуманоид, който да е наше копие, не би ли било редно да притежава и нашите права? На свобода, на справедлив процес, на право да изразява мнение…?

„Създателят“ ще зададе ужасно много и ужасно болезнени въпроси, за чиито отговори не съм сигурен, че сме узрели все още. Но филмът ще даде и една сцена. Сцена, която ме накара отново да се върна назад във времето, когато бях на 11г. Роуз беше на вратата, Джак плаваше до нея, наполовина потопен във водата. И тя плачеше и той се бореше за това, да я спаси. И раздялата им бе неизбежна. И смъртта му бе неизбежна. Тук сцената е конструирана по малко по-ралзичен начин, но Гарет Едуардс успява да подтиска актьорските способности на детето и то да бъде просто дете, до тази сцена. В нея, той сякаш развързва малчугана и го оставя да излее всичко, което е вътре в героя му. И резултатът е съкрушителен. Да сцената успя да изтръгне сълзи от очите ми по начина, по който някога Джак и Роуз го направиха на оная врата.

Създателят има един наистина логичен и интелигентен финал. Как се чувствам след тази целувка и тази прегръдка? Какво усещам от това? Въпроси, чиито отговор ще продължиш да търсиш след напускането на кино салона. И да, този финал бе някак сладко-горчив, защото въпреки положителния елемент , всъщност имаме загуба. Трагедия. И ново начало. И някак кръговрата на живота се е завъртял и историята може да продължи. А тези герои да останат в този негов цикъл. Какво крие бъдещето за оцелелите? Може би само Гарет Едуардс знае…

„Създателят“ е в кино салоните в цялата страна от Форум Филм България.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

60 + = 62