Обичам филми и сериали, които ме карат да си задавам въпроси. Да мисля. Да отгатвам. Да искам да разбера истината и да проверя собствената си теория. Те ме карат да бъда доволен, когато успея и ме карат да се изумявам, когато са ме подхлъзнали и отговора е различен. Такава беше мистерията в „Жената на прозореца„, такава беше мистерията в „Истински детектив: Тъмната страна„. Такава е мистерията и в новия, оригинален сериал на Apple- „Съзвездие“.

Нуми Рапас отново нахлузва скафандъра след „Прометей“ и „Пришълецът: Завет“ на Ридли Скот. Освен астронавт, тук тя е и майка. И съпруга. И нейния неуспех в космоса се пренася на Земята, където я очаква един свят, който колкото и да е нейния, всъщност не е.

Голямата фабула в „Съзвездие“ е, какво всъщност се случва? Какво по дяволите е това? Много мислих , кога да споделя мнението си за тази поредица. След финала, когато разплетем всичко или преди него, докато мистерията е жива. След последния епизод няма да има теории, няма да има въпроси и няма да има какво да гадаем или на какво да се надяваме. За това правилния момент, фенския момент за споделяне на мнение е сега.

След брилянтното представяне на фабулата в премиерния епизод, следващите 3 са голяма каша. Сериалът не дава нито един отговор. Не ти подава нищо, за което да се хванеш и да си сигурен в случващото се. Предположенията ти ще блуждаят навсякъде. И именно тези няколко епизода, с нищо за избистряне на основния въпрос, а само трупане на още въпроси и задълбочаване на кашата, са онези, които ще отегчат феновете. И по-нетърпеливите ще се откажат. Ще преценят, че историята е глупава. И не си струва усилията. И няма да се тормозят. Няма да я завършат. Съвсем малко усилие ще е нужно за да дойдат епизоди 5 и 6 , в които всъщност „Съзвездие“ дава много. Но отново- зрителя трябва сам да си го вземе. Няма нито един момент, в който двама герои да седнат да си говорят и единия да обясни на другия , какво се случва. Има събития, има действия има противодействия има и следствие. Има и безумия. Много. И зрителите с афинитет към мистериите и тяхното разгадаване, ще започнат да ловят нишките на разбития на милион парченца пъзел, който сме изгледали до момента.

Ключовите сцени са две.

1. Събитието в космоса и мигът на взрива.

2. Сцената на снега в хижата.

Първата е зародиша на всичко.

Втората е неговото разплитане.

За да онагледя, ще навляза дълбоко в сферата на спойлерите. Преди тях само ще спомена една от основните теории- паралелни вселени! И ще спра до тук.

СПОЙЛЕРИ

Ако все още си тук, значи искаш да знаеш. Да започваме.

Експериментът на Международната Космическа Станция е довел до отключване на две паралелни вселени. Два свята, които са продължили да съществуват успоредно след взрива на станцията. В единия свят Джо е жива и Пол е мъртъв. В другия свят Джо е мъртва и Пол е жив. В единия свят дъщеря и говори шведски, в другия не. В единия свят колата им е синя, в другия червена. В единия свят тя има пиано у дома си и може да свири на него. В другия не. През всички епизоди подсказките за двете паралелни вселени са навсякъде. Тяхното улавяне и разбиране, е много трудно, преди епизоди 5 и 6. И някъде, с пристигането на хижата и носенето на голямото, светещо нещо, което е в основата на експеримента от космоса, световете се сблъскват. Някак границите между тях се размиват. Стигаме до момент , в който Джо е способна да вижда и разговаря с дъщеря си и от единия и от другия свят, почти едновременно. Стига се до момент, в който съпругът и от онзи свят, в който тя е мъртва, буквално я мярка до дъщеря им в снега. Стига се до там, до където въображението ни не може да го побере.

КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ

В един от епизодите ще получим реална препратка към котката на Шрьодингер, върху която се гради много от случващото се в „Съзвездие“. В какво всъщност се състои този така известен експеримент от нашия свят?

В затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като суперпозиция (смесване) на две състояния – разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния – „ядрото се е разпаднало, котката е мъртва“ или „ядрото не се е разпаднало, котката е жива“.

„Съзвездие“ третира именно такава идея. Нашата Джо съществува и като мъртва и като жива на Земята. Но поредицата отива далеч по-нататък и усложнява всичко, давайки ни безброй съпътстващи елементи за разгадаване.

Какъв всъщност е този експеримент в космоса? И какво е светещото нещо в чантата на Джо? Как е възможна суперпозицията? Жива ли е нашата героиня или е мъртва и коя от двете реалности е истинската? Или може би няма такава? Или и двете са истински? И как тя ще продължи да съществува в своята реалност? А защо успява да контактува с дъщеря си от другата такава?

Ако започна да споделям въпросите, които в хода на „Съзвездие“ ще изплуват в съзнанието ви, тази публикация ще стане твърде дълга. Това от друга страна е ясен сигнал, колко интелигентен и детайлен сценарий стои зад този сериал всъщност. Много наука, много изследвания и изключително развинтено въображение са необходими за да може от едно събитие в космоса, да създадеш цялата тази върволица от необясними моменти, стряскащи сцени и човъркане дълбоко в съзнанието на зрителя.

Знаем много малко за света и неговите закони. Мислейки, като прагматични същества, ние сме неспособни да допуснем съществуването на повече от една реалност. Както много от нас са неспособни да допуснат, че там някъде горе в небесата седи господ и нарежда съдбата ни. Но нима наистина е невъзможно? Нима знаем всичко? Нима сме прочели, опитали и разбрали всичко в нашия безграничен свят? Какво са черните дупки? Какво е анти-материя? Защо до преди появата на „The last of Us: Последните оцелели“ и „Момиченцето с всички дарби“ дори незнаехме , че в нашия свят съществува гъба, създаваща реални зомбита? Колкото и да сме напредничави, колкото и много да мислим, че знаем … всъщност сме много далеч от истината. Истината за света. За механизмите на неговото функциониране. Истината за времето и пространството. Истината за космоса и откритията, които ни очакват там. Истината за самите нас.

„Съзвездие“ зачеква една тема отвъд разбиранията на обикновения зрител. Тема, за която се изисква много фантазия и желание да се потопиш в необятните дебри на вероятностите. Сериалът предизвиква съмнение дори в онова, което очите ни са видели. Но най-важното от всичко е- че той уважава своя зрител. Не му дава нищо на готово и го оставя сам да проумее, сам да сглоби и сам да допусне. И когато това стане, удовлетворението от собствения ни успех е истинско. Ние обичаме да се чувстваме умни и да бъдем прави. Обичаме да си казваме, че ставаме за сценаристи. Че това сме го отгатнали, преди да ни бъде подадено. Че знаем. Можем. Че ни бива.

„Съзвездие“ уважава всяко усилие и възнаграждава всеки стремеж към истината. Както и да завърши сезона, той вече е създал митология и отворил ниша в развлекателната индустрия, която май никой не се заема да чопли. Може би защото е твърде деликатна. Но може би защото е необятна и за да създаваш в тази посока, трябва да твориш. Трябва да изграждаш своята митология от бял лист и да ковеш собствените и правила. В нашия свят, те са непонятни. И може би ни е време. Може би е дошъл момента, в който да започнем да мислим мащабно и да изследваме понятието „алтернативна реалност“ по начина, по който го третира „Съзвездие“.