„Съвсем Нов завет“ не е нов филм. През ноември 2015 бе излъчен на фестивала „Киномания“ в София. От вчера, 29 януари, официално е по кината. Така че, ако все още не сте го гледали – марш към най – близкото кино!
Това е четвъртият филм на белгийския режисьор Жако Ван Дормал и бе на косъм да бъде номиниран за „Оскар“ за най – добър чуждоезичен филм.
Сюжетът на филма е може би най-оригиналният, на когото сме попадали в последно време: Бог съществува. Той живее в Брюксел. Това не е всичко, разбира се. Бог живее в апартамент без вход или изход и прекарва повечето си време в огромен офис, където контролира света с помощта на компютър, който изглежда така, сякаш все още работи с Windows 98. Живее със съпругата си и дъщеря си. Държи се ужасно и с двете. Синът му, за когото може би сте чували (Иисус Христос, наричан още Джей Си), е избягал отдавна през пералнята. В крайна сметка на дъщеря му Еа й писва от глупостите му. Насърчавана от брат си, тя решава да напусне гнездото, да си намери свои апостоли, шест на брой и съвсем обикновени хора, и да напише свой съвсем нов завет. Като преди това влиза в офиса на баща си и от компютъра му, с който направлява света, изпраща на всички хора датата на тяхната смърт. По този начин много от хората осъзнават, че нямат нужда от Бог.
Как си представяте Бог? Едва ли на някой ще му дойде на ум, че си го представя като разгневен чичко със шкембе и като персона, която стъжнява живота на простосмъртните. Персонажът на Господ, представен във филма, също така пише и Хилядите закона на раздразнението (ако някой изпусне филия с конфютюр, то тя ще падне на земята откъм намазаната страна, ако се накиснем във ваната или влезнем под душа – позвъняването на телефона е задължително). Това в никакъв случай не е общоприетата ни представа за Него, нали?
В едно друго време този филм би бил сметнат за атеистичен, а режисьорът обезглавен публично. Цялата лента обаче е изпълнена с метафори, защото филмът е толкова шантав, колкото е и шантав света. В образа на Бог, представен ни от Жако Ван Дормаел, са илюстрирани всички негативни черти на средностатистическия индивид – удоволствието, от това да крещиш на семейството си, удоволствието, от това да правиш мръсно на хората и най – вече – незаинтересованост към случващите се около теб обществени и икономически процеси.
Филмът е и ирония на надеждата, която хората таят към Бог. Саркастичната нотка е отправена към тези, които не запретват сами ръкави, а чакат Бог да им оправи проблемите; за тези, които не изпитват никакво удоволствие от живота и за тези, които обвиняват Господ за това.
Филмите на Жако Ван Дормал се отличават със своята самобитност. В първия му филм „Тото, героят“ основния въпрос, който си задаваме е: „Какво би станало с нас ако променим някое важно събитие в миналото“. В другия филм на белгиеца, „Осмият ден“ посланието е, че дори и един човек, болен от Синдром на Даун (човек, различен от нас), може да принесе стойност в битието ни и да ни накара да се замислим за най – съществените неща. В най- известния му филм, „Г-н Никой“ с Джаред Лето в главната роля, е представена историята на последния смъртен човек на Земята. И така – ако можем да обобщим с няколко думи – филмите на белгийския режисьор засягат, колкото и клиширано да звучи, темата за смисъла на живота. „Съвсем нов завет“ напълно оправдава лайтмотива в творчеството на Жако Ван Дормал.
Музиката в „Съвсем Нов завет“ ни следва непрестанно. Всеки един персонаж си има своя собствена, уникална музика. Операторска работа е отлична – всичко изглежда толкова натурално и абсурдно, което оправдава и това, което се случва на екрана. Единствено визуалните ефекти можеха да бъдат показани по-реалистично.
Финалът на „Съвсем Нов завет“ е двупланов. Всеки човек би го приел различно, в зависимост какъв човек е – песимист или оптимист. Все пак всички на този свят сме обречени, всички ще умрем, но всички ние на този свят сме хора и трябва да си помагаме, трябва да пристъпваме към всяко едно нещо с нежност и търпение. Филмът е с интересна идея и ще се хареса на хора, които обичат по – нестандартните неща.
