ОТ ТОМАС АХЧИЯН
В ежедневието си постоянно сме подложени пред дилемата на избора. Какво да изберем и направим? Как да постъпим и какво би последвало от това? Всичко това звучи сякаш е изкарано от стар филм, но всъщност ежедневието ни поднася това „дежа вю”. Ако вземем грешното решение, дали ще се брои за грях и кое определя греховете ни? Какво ще стане ако грехът е единственият ни избор? Точно това разкрива и премиерният тази седмица филм „ Съветникът ”.
Лентата визуализира историята на адвокат Майкъл Фасбендер, който се свързва с типичен мистериозен богаташ, тип мафиот, и негов приятел се оказва въвлечен в трафик на наркотици. След това животът му се преобръща на обратно, както и отношението му към неговата приятелка.
Филмът прави изключително добро първо впечатление благодарение на леко потайният трейлър, който успява да обърка зрителя. Именно това запалва искрицата на трепетното очакване на момента в който ще се озовем седнали удобно в червените седалки и тъмната зала. Този ефект се подсилва от обаянието, което излъчват всички звезди участващи във филма. В рамките на близо минута виждате Хавиер Бардем, Пенелопе Круз, Камерън Диас, Майкъл Фасбендер и Брад Пит, които се превъплащават в интересно роли, а техните герои остават непознати за бъдещият зрител. След всичко това въдичката е хвърлена и интереса е засилен.
Цялото това очакване си заслужава, защото на екрана ще видите една наистина интересна история. Преди всичко трябва да знаете, че едва ли ще тръпнете в очакване на следващата сцена. Нито ще си гризете ноктите от тягостното напрежение в лентата. Няма и да „замръзвате” на седалката, а просто ще се насладите на филма. Въпреки споменатото в горните редове „ Съветникът ” ще запази интересът Ви през цялото време, при това без да Ви натрапва силни емоции и вменява чувства на напрежение или безиходица от ситуациите, които виждате (защото някои от тях наистина са такива). Това е един от основните плюсове на лентата.
Действието се развива с приятни темпове – без бавни и скучни моменти, както и с липсата на прекалено претупани такива. Интересното във филма е, че всичко просто се случва без това да ангажира емоционално зрителя. Той се потапя в историята и опознава героите и преживява всичко с тях, но сякаш без емоция от негова страна. Смятам, че това е огромен плюс на лентата, защото след финалните надписи чувството да си гледал интересн филм, който би помнил повече от десет дни и при това да не си емоционално изтощен е наистина жестоко.
В „ Съветникът ” диалозите придават допълнителен щрих към развитието на историята. За разлика от повечето филми не просто в последно време, а като цяло, тук репликите, които си разменят героите са смислени и липсват всички „кухи” диалози. Сигурен съм, че ще запомните повечето от така наречените „лафчета”.
Атмосферата на филма, която до петнадесетата минута е почти завършена и вече ще Ви е оплела в своите пипала се допълва подобаващо от малките моменти на хумор. Те са така направени, че няма начин да си помислите, че не са на място. Те просто ще Ви извадят рязко от хипнозата на сюжета.
„ Съветникът ” предлага един интелигентен начин за почивка от ежедневието. Може да да му се насладите спокойно, защото на екрана ще видите интреигуваща история, която е подправена с прекрасен актьорски състав.
