Може би 2025г. е тази, в която съм най-слабо мотивиран да изгледам филмите, номинирани за Оскар. Сред тях обаче има един, който се отличава. Много. „Субстанцията“ е страшен филм. Последният такъв, номиниран и спечелил Оскар бе „Бягай!“ преди 7-8г. Този тук има 5 номинации, включително за най-добър филм, актриса, режисьор и сценарий. Деми Мур грабна Златен Глобус за главна женска роля. Нямаше как да не се гледа…

„Субстанцията“ е много добър филм. Наистина, много добър. В своя безумен сюжет той успява да вплете социални проблеми и общочовешки истини, смесвайки ги с абсурдните стандарти за красота на Холивуд.

Деми Мур е застаряваща, телевизионна звезда, която е на път да бъде заменена от млада, изгряваща сензация. Само по себе си това отваря много въпроси и повдига болезнени теми. Хората остаряват. Възрастта не е нещо, което можем да контролираме. Тя просто идва и е израз на истинска омраза да бъдем съдени за това. Че кожата се е отпуснала. Че бръчките са се появили. Че вече не сме на 20. Че сме остарели… Героинята на Деми Мур изправена пред вечния проблем на Холивуд и в живота и във филма, се намира във ВЪРХОВА физическа форма. Актрисата дава много, ама наистина много голи сцени пред камерата. В тях е готова да сложи купища далеч по-млади от нея актриси, в джоба си. Физически, тя изглежда с 20 до 30г. по-млада от реалната си възраст. Прекрасна е.

Нейната героиня ще попадне на телефонен номер и едно обаждане ще и осигури субстанция. Ако я вземеш, тя ще създаде най-добрата твоя версия. Но има определени условия, при които това се случва. Трансформацията е брутална и е свързана с много кръв. А новата версия е олицетворение на младото аз. Красива, шеметно тяло, страхотно лице и хъс да покори света. Младата и възрастната версия на героинята съществуват при следните условия:

  • всяка седмица те се „разменят“
  • докато едната живее, другата е на „изкуствено хранене“ предварително подготвено от създателите на субстанцията
  • младата версия тегли течност за балансиране от гръбнака на възрастната
  • прехвърлят ли срока от 7 дни, пораженията върху другия са катастрофални

Моралните дилеми и обществените упреци в „Субстанцията“ са на всяка крачка. Светът и телевизията прегръщат младата версия на героинята с две ръце. Индустрията се възползва от нея в абсолютната и цялост. Камерата е в задника и тялото и непрекъснато. Разсъблечена е максимално. Подтикната е да бъде провокативна, дръзка и съблазнителна. Подтикната е да бъде такава, че сама да се продава на зрителското око. И това е достатъчно. Светът на развлекателната индустрия се храни с очите си. Той не иска застаряващи жени в добра форма. Иска млади ентусиастки в разцвета на силите си, готови на всичко.

Съвсем в реда на нещата младата версия ще започне да прекрачва границата от 7-те дни, защото иска повече време за собствения си живот. Създателите на субстанцията непрекъснато напомнят, че двете версии са едно. Това е един и същи човек. Просто е създал своя по-добра версия…

Когато правилата започват да бъдат нарушавани и последствията за възрастната версия започнат да изплуват, „Субстанцията“ превключва на второ ниво. Истинския ужас придобива чудовищни размери и спиралата на падението е широко отворена пред нашите героини.

Вечното желанието на младите за повече. Още от това хубавото. Още от готиния живот, от успеха, от лукса, секса, онези забранените неща. Още щастие, още време, още възможности, още, още…. Без значение от последствията. Без значение от цената. Без значение от това кой и колко ще наранят. Всичко е на всяка цена. Само че да я плати някой друг.

И докато младата версия тържествува, възрастната страда и търпи поражение след поражение, докато нещата не стават необратими. Тогава „Субстанцията“ навлиза в своя финален етап и се появява… трета версия. Тя затвърждава идеята, че филмът е един чист и откровен ужас. Това трябва да спре. Непрекъснато крадящото от времето на възрастната версия момиче трябва да бъде спряно. А всъщност трябва ли? Може ли нашата героиня да живее без своето по-успешно аз?! Толкова лесно ли е да пуснеш този триумф на успеха.. да си тръгне?!

Когато нещата навлизат във финалната си фаза все пак е време за стоп на процедурата и вземане на инжекция за край. Тогава филмът полудява тотално и напомня на „Кери“, „Убийствен пъзел“ и още няколко тотално ненормални заглавия от миналото. Тоновете кръв и безобразните грим ефекти превръщат заключителните моменти на „Субстанцията“ в брутален триумф на лудостта и гадориите. И някъде там дълбоко под всички ужаси, стои простата истина за алчността на човешкото сърце и съкрушимостта на зрялата жена. Въпреки нейния успех. Въпреки всичко, което е постигнала. Тя не може да има онова, което светът иска да има- младост. Нейната младост я е напуснала завинаги. А в безграничния си стремеж да я постигне, тя прави най-голямата грешка в живота си, обричайки се на най-лошото.

„Субстанцията“ успява да тълкува темата за старостта под светлината на прожекторите по нов и неочакван начин. Такъв, какъвто да се хареса и на феновете на масовото кино и на феновете на филми, с дълбок, социален подтекст.

Не съм сигурен, че „Субстанцията“ и неговите пет номинации за Оскар са оправдани. Далеч съм от мисълта че ролята на Деми Мур е ролята на годината. Може би е най-силната в кариерата и от десетилетия насам, но през 2024г. имаше далеч по-въздействащи актриси от нея. Причината филмът да присъства в категорията най-добър филм, също остава загадка.