В сезонът на кино наградите често се обръщам към пропуснати „диаманти“ от предходни години. Златните Глобуси минаха преди месец и ме провокираха да се върна назад към мини-сериал, който преди няколко години обрули света и статуетките, а аз някак подминах. Просто не беше моя. Но….

Колин Фърт („Речта на краля“- Оскар), Жулиет Бинош („Английския пациент“- Оскар), Патрик Шварценегер („Белият Лотус), Софи Търнър („Игра на тронове“), Тони Колет („Шесто Чувство“ номинирана за Оскар), Майкъл Сталбърг („Назови ме с твоето име“ носител на ЕМИ и награда на Американската Гилдия на Актьорите), Дейн Дехан („Валериан и градът на хилядите планети“) са сред ключовата притегателна сила за този сериал. Сякаш Кристофър Нолън е събрал звездния актьорски ансамбъл за новия си филм, а всъщност говорим за сериал на HBO.

Поредицата е базирана на действителна история. Майкъл Питърсън е действителна личност, който бива обвинен в убийството на втората си съпруга Кейтлийн Питърсън през 2001г. След лежерна вечер на басейна в двора, тя се прибира „да изпрати мейл“. 30 мин по-късно влиза и той за да я намери окървавена и мъртва на стълбището. Паднала ли е? Той ли я е убил? Друго ли има?

Това е завръзката на всичко. Така започва сериалът и от този момент нататък ставаме свидетели на бавното разлистване на мистерията. Отношенията вътре в семейството са фрапиращи. Всичко на повърхността е едно, но надникнеш ли зад стените на домът им има деца от първия брак, кое дете на кого и от кого е? Кой обича повече това дете и по-малко онова? Как децата гледат на родителите си? Как са потискани и как са превръщани в развалините, които всъщност са. Голямата тайна на баща им всъщност преобръща хода на разследването и дава нова светлина за неговия мотив.

Годините минават, отношенията между баща-деца и срещите им изтъняват, превръщайки се във все по-изпразнени от съдържание. Той от своя страна бавно, но сигурно губи смисъла за собственото си съществуване и не намира причина да продължава да чака, да продължава да се бори и да продължава да търпи.

Години по-рано в хода на процеса, екип френски документалисти са дошли да заснемат документален филм за процеса, за семейството, за хората, за случилото се. Филм, който след време… да няма особено значение. Но именно покрай тях, именно покрай този филм ще се появи една жена, която ще преобърне всичко и вдъхне нов смисъл на г-н Питърсън. Това е Жулиет Бинош. Поостаряла, понатежала, все пак от времето на „Английският пациент“ са минали 30г. , но все така магнетична и приковаваща вниманието. Малката французойка с голям талант успява да плени екрана и семейство Питърсън по начин, който в началото поне „Стълбището“ не предполага.

С напредването на историята и разкритията около всички, вървим неумолимо към развръзката. Може би присъдата и може би възмездието. За една смърт, за една съдба, за един мъж и за много, много хора, които се вълнуват от това. И точно там, някъде във финала на „Стълбището“, той решава да остане верен на действителните събития и да не даде своя гледна точка.

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕРИ ДО КРАЯ НА ПУБЛИКАЦИЯТА!!!

Развръзката на събитията е идентична на случилото се в реалния живот. За разлика от него разбира се, сериалът предлага три ВЪЗМОЖНИ гледни точки за случилото се с г-жа Питърсън. Едната е реално падане по стълбите, което изглежда брутално, мъчително и твърде кърваво за да е истина. Втората е убийството и. Сблъсъкът между нея и съпругът е представен жестоко и мъчително. Третата версия, която се появява в много късен етап от сериала, е това със совата, заплела се в косите и, докато е била отвън. И някак именно тази безумна версия е най-достоверната от всички. Именно тя обяснява обезобразеното тяло, прорезите, перата- всичко. 

Някак обаче, точно както в реалния живот, „Стълбището“ решава да не даде отговор. Смъртта на жената остава неразкрита в действителност, точно както и в сериала. Този финал е всичко, което МРАЗЯ в един филм. Преди няколко години един от най-глупавите филми, които бях гледал някога, спечели цялото зрителско внимание на света и 1 торба номинации за Оскар. Казваше се „Анатомията на едно падане„. Този абсурден филм се разказваше за разследването около падането на един мъж в една хижа и разбира се неговата смърт. Дали е виновна жена му или не? Това бе цялата фабула и това търсихме повече от 2 часа. На финала нямаше отговор. Нямаше ясна гледна точка. Останахме си със същите въпроси, с които започнахме. Случаят със „Стълбището“ е същото разочарование. Ще отида по-далеч. Преди повече от 20г. М.Найт Шаямалан вкара зрителите в целия свят в кино салоните, за да гледат неговия шедьовър за съществата в горите около „Селото“. Само за да може накрая да каже на всички, че няма същества.

Примерите с тези два филма носят силата на излъганите надежди. Ела да изгледаш филм за разследването на едно падане и смърт, за да НЕ ОТГОВОРИШ на единствения си въпрос. Ела да гледаш филм за същества около село, за да няма такива. Ела да изгледаш „Стълбището“ за да разбереш накрая, че никога няма да узнаеш истината.

„Стълбището“ е прекрасен сериал, брилянтно изигран и режисиран. Неговият финал оставя брутално гаден вкус в устата, който ще разочарова всички зрители и ще ги накара да съжаляват за пропиляното време.