26г. след оригинала и незнам колко години след последния, пети филм от поредицата, „Страшен филм“ се завръща и… той е точно толкова нахален, нагъл, безобразен и непоправим, както винаги. Няма как да мина без спойлери за филма, за това предупреждавам от сега:

СПОЙЛЕРИ ЗА ФИЛМА

„Страшен филм“ е пародия, която за съжаление не е успяла да порасне заедно със своите зрители. Онези, които някога се запалиха по това безобразие са пораснали с 26г. Няма как усещането им за смешно, усмивката и онази тръпка да са същите, като тогава. Ако им предложиш нова версия на онова, то всъщност… не е нищо ново. То е същото. „Страшен филм“ успява да върне всички оригинални герои. Включително умрелите. Особено тях. Смисълът от появяването на повечето е неясен. Но присъствието им е прекрасно. Носи усещането за носталгия по онова, което дори не помним, какво е било. А сме му се смели, като изоглавени.

Синди Кембъл е тук и е остаряла със… 26г. Тя е възрастна, посбръчкана, поналяла и о да- остаряла. Въпреки това, тя носи духа на онази малоумница от оригиналната поредица, която всички толкова много обичаме. И все пак новата Синди има щипка съвременност- тя е АБСОЛЮТНО хахо. Не просто тъпа и недодялана, тя е хахо. Така изглежда, така говори, така се държи и примесва всичко това с усещането за пияница.

Новата Бренда е преродена. Може би, защото умря в оригиналната поредица и я погребаха в едната от частите. И все пак тук, е някак преродена. За разлика от Синди тя се е превърнала в надръндена лелка, която носи прическата на носителка на Оскар и мели с устата на тъмнокож… от Столипиново.

Шорти е същия наркоман и напушеняк, който помним от някога. Неговите проблеми са същите- расизмът, тревата, напушването, различните видове цигари, отношението към тъмнокожите, това да изпадне в несвяст от поредното надърпване и същот така… тревата.

Рей продължава да е гей. Или полу гей. Но все пак има песен, че вече не е гей. Но шегите за това че е гей продължават. Също така има пак от онова бъркане по мъжките ****** с припукване, докато си вади ръката от там.

Филмът проследява историята на завръщането на Гоустфейс убиеца. Заедно с него се завръща и репортерката Гейл, която гълта и полу идиота-полицай Дюй, чиито лиги му текат.

Сюжета на случващото се е много, много труден за проследяване, но сякаш има нов убиец, който убива и героите мисля… че търсят кой може би е той. И дали не един от тях. Освен, ако не е.

„Страшен филм“ бърка много в прекрачването на границата. Нещото, което винаги ме е отвращавало във филмите, е когато споменават реални неща. В началната сцена на филма има две жени, от които едната пита другата, какво прави тук. А тя и отговаря, че е тук само за началната сцена и за да умре. А другата (Кармен Електра) и отговаря, че вече е била там и е правила това (тя се появи само в началната сцена за да умре). Само дето тука има обрат, който трябва да изненадва, но всъщност обрата сам проваля себе си.

Може би най-успешните сцени в „Страшен филм“ са онези, които се случват в бекграунда. Докато двама герои си говорят отпред, без ИЗОБЩО да има значение разговорът им, отзад в далечената се вижда увеселителен парк, в който от скоростното влакче на един завой се разхвърчават вагоните и хората и всички измират веднага. А двамата продължават да си говорят, сякаш нито не е станало. И след малко едно виенско колело, започва да се търкаля из лунапарка и да хвърчат хора във всички посоки. И тези пак си говорят, сякаш няма нищо. И след малко една „ракета“ се изстрелва нагоре и отхвръква от съоръжението и изстрелва всички хора във всички посоки. И тези пак си говорят.

В диалозите между героите и безобразните им подхвърляния хуморът не струва. Сценаристие са се опитали да вплетат в случващото се толкова много филми и толкова много пародии, че в даден момент тотално са забравили, че все пак този филм има история и… о чудо. Тогава те рязко се връщат към нея и онова отклонение от преди малко спира да има значение.

Към финала на целия този бъркоч от случки, герои, пародии, елементи от други филми, които трябва да улови зрителя, достигаме до сцената на сцените. Преди хиляда години в „Страшен филм“ от 2000-та имаше миг, в който Синди Кембъл се биеше срещу Гоустфейс в сцена от „Матрицата“. Тук имаме Синди Кембъл, която се бие срещу Гоустфейс в сцена от „Джон Уик“. И Киану Рийвс  (или Балерината) е тя! Тупаника е зверски и е абсолютно в стилистиката на Джон Уик. С пистолети. От близо. От упор в главата. Директно в капачката на коляното. В гърдите. В носа. В гъза. Където намери. Синди трепе ли трепе, труповете валят ли валят, по едно време започва да ги подритва из стаята и да ги трупа на купчина. И ги бие и има ръкопашен бой и има каскадьори и има да си **** майката какво още!

„Страшен филм“ е цялото безобрразие събрано на едно място и дори отвъд. Тук са „Грешници“, „The terrifier“, „Оръжия“, „Южнячки“, а бе толкова много филми има, толкова много, че колкото хванете, толкова по забавно ще бъде. А тези които няма да хванете, нямат значение. Синди и компания са тука и е пълно с простотия.

„Страшен филм“ успява. Той далеч не е онзи невероятен хит, който очаквахме, че ще бъде, но носи духа на оригинала (повече от нужното) и има достатъчно добри попадения, които да усмихнат зрителя. Все пак човек не отива да гледа този филм, очаквайки история или послание. Отива да го гледа, за да се смели от простотия, за да види как се прекрачват всички граници на всички табута, за да слуша вулгарен език, да види любимите идиоти от оригиналната поредица и може би, да си припомни младините и времето, в което това… беше забавено. Сега не е, но все още става.