Представяме ви новата книга на издателство „Вакон” – „Стени: пътуване покрай загражденията” на Марчело Ди Чинтио, в което авторът ни отвежда до най-горещите точки на света и ни среща с хора, чийто живот преминава сред бодлива тел, бетон и стомана.
Човечеството винаги е обичало да издига стени. През I в. сл. Хр. римският император Адриан изгражда 120-километрова варовикова стена през Римска Британия. И до денднешен учените не са наясно каква точно била целта му. Едни смятат, че построил заграждението, за да държи отвъд тях дивите племена, а други се чудят дали това не е патетичен израз на имперска власт. Измазана и варосана, дългата стена блестяла на северното слънце.
Великата китайска стена, линията „Мажино“, Берлинската стена – поривът да се издигат стени изобщо не е спрял. Към момента САЩ строят заграждения по границата с Мексико. Индия постави огради по границите си с Пакистан и Бангладеш, анаред със загражденията на Западния бряг израелците издигат и стена по границата с Египет. Макар и фалирала, Гърция харчи големи суми за заграждения по границата си с Турция. Народите от Близкия изток протестират яростно против израелските стени, но едновременно с това укрепват собствените си граници – Кувейт се загради откъм Ирак, Саудитска Арабия – откъм Йемен, а Иран – откъм Пакистан.
Говорим за глобализация, за международен пазар, за глобалното село. Можем да общуваме с когото си поискаме – по всяко време, от почти всяка точка на света. В наши дни стените би трябвало да се рушат, но противно на очакваното те продължават да се издигат и да разделят света на малки, лесно охраняеми килии, които ни откъсват един от друг. Може би новите стени не са проклятие за нашия свят без граници, а негов естествен отговор. Без граници се чувстваме неуютно. Имаме нужда да поставим нещо, каквото и да е, в своя власт. Ето защо на икономическата и електронната ентропия отговаряме с прости геометрични форми, съградени от тухли, бодлива тел и стомана.
„Стени: пътуване покрай загражденията” е смело съчетание от пътепис и репортаж, който ни дава отговор на въпроса какво е чувството да живееш срещу стена.„Аз съм канадец – казва авторът – и гражданството ми гарантира достъп навсякъде. Никъде по света вратите не се затварят пред мен, никой не гледа на мен като на нежелан или ненужен имигрант. Никой никога не е строил стена за мен. Но какво да кажем обаче за хората като моя палестински приятел от Рамала, които живеят покрай новоизградените стени? Какво е Стената за онези, които живеят близо до границата между САЩ и Мексико? Или между Индия и Бангладеш? Исках да разбера що за общества са издигнали стените ипреди всичко да опозная обществата, създадени от самите стени. Исках да бъда там, където в земята са набити колчета, а нациите бранят териториите си с планини от гол цимент. Исках да бъда сред хората, които ядат хляба си в хладната сянка на близката стена. Исках да разбера защо има стени и какво означават те за хората, които живеят зад тях. Исках да разбера какви страдания им причиняват те и така през февруари 2008 г. пристигнах в пустинята Сахара…”
Марчело Ди Чинтио е работил в Западна и Северна Африка, в Индия и Близкия изток. Неговата книга „Харматан“, издадена през 2002 г., получава наградата Henry Kreisel за най-добра дебютна книга. Втората му книга „Поети и пехливани: Пътешествие в сърцето на Иран“ е удостоена с наградата Wilfred Egglestone за най-добро нехудожествено произведение и с наградата Dave Greber за писатели на свободна практика. Ди Чинтио сътрудничи на голям брой вестници и списания, сред които „Уолръс“, „АнРут“, „Гайст“, „Рийдърс дайджест“, „Афар“ и „Глоуб енд мейл“. Повече за проектите му може да видите на http://marcellodicintio.com/.
Изказвания:
„Никога не съм приемал сериозно поговорката „Добри огради – добри съседи“. Факт е обаче, че край стените се раждат невероятни истории. Марчело Ди Чинтио убедително доказва това в своя репортаж, плод на енергични разследвания и блестящо пресъздаване.“
Тарас Греско, автор на книгите Straphanger и Bottomfeeder
„Още едно чудесно произведение от един от най-големите майстори на пътеписа на своето поколение. „Стени“ е завладяващ и увлекателен разказ, поднесен в характерния за Марчело Ди Чинтио стил – смесица от ярки детайли, исторически препратки, великолепно чувство за хумор, но преди всичко – преклонение пред човешкия род с всичките му противоречия.“
Маргарет Макмилан, автор на книгите „Опасни игри“ и „Миротворците“
Ди Чинтио посещава осем горещи (в политическия смисъл) точки – места, където стените разделят земята, хората и душите. Благодарение на възхитителната му изследователска работа и живата му проза ние разбираме, че общностите от двете страни на стените са измъчвани от страх, болести и недоверие, но също и че около загражденията процъфтяват солидарността, фолклорът и изкуствата. За Ди Чинтио това пътуване е начин да се ангажира с темата и да ни въведе в света на напрежението и потиснатите амбиции на разделените общества.“
Моез Сурани, автор на книгата Floating Life
Tова, което той [Ди Чинтио] наистина прави, смело и убедително, и с впечатляваща отдаденост, е да свидетелства за страданията на хората, които живеят в сянката на разделящите граници.
The Guardian
Ди Чинтио повежда вихърна обиколка на света, отправяйки поглед към онези непривлекателни места, където се изявява човешката мания за издигане на стени… Сериозна журналистика, повеждаща читателите си към тъжните, размирни места, които вероятно не биха искали да видят сами. Отваря очите.
Kirkus
Пътуванията на Ди Чинтио успешно разказват за омаловажаващия и унижаващ ефект на стените върху тези, които нямат друг избор, освен да им се противопоставят.
Sunday Telegraph
Какво е да имаш за съсед една огромна, солидна бариера с политическа символика? Това е въпросът, отправен от този умело написан пътепис, който се спира в селища в Израел, Северна Ирландия, Мексико и други, за да нарисува ярки портрети на живота зад някои от най-известните строги граници в света.
Time Out UK