Макар и малко късно един от филмите на 2015 година вече е в България. „Стая” ще бъде показван през целия март на София Филм Фест. Малко е неприятно филми от такъв калибър толкова късно да достигат до българската публика. Но все пак е разбираемо – родните „киномани” очевидно предпочитат плиткоумни филми като „Ох, на дядо” и „Зулендър”.
Филмът ни разказва историята за Джак, за когото Стаята е целият свят, а всичко, което е извън малката му вселена, е събрано в Телевизор, но той е убеден, че то не е истинско. В това простичко обкръжение настъпва истинска трагедия, когато токът спира. Тогава светът става съвсем различен и Мам е тази, която трябва да направи нещо. Зад, на пръв поглед, простичкия живот, който живеят Джак и неговата майка, ограничен от стените на стаята, която обитават, стои престъпление. Джак и Мам трябва да направят всичко възможно, за да избягат от Стаята.
Филмът, условно, е разделен на две части. В първата директно са ни показани отношенията между майка и дете, а във втората отношенията на майката и детето със Света. Гледната точка върху събитията почти винаги се показва от страна на Джак.
„Стая” е направен по едноименния роман на ирландската писателка Ема Донахю, която е и сценарист на лентата. Не съм чел книгата. Така че няма да правя дисекция на прилики и разлики между филм и книга. Донахю признава, че е черпела идеи от историята на австриеца Йозеф Фрицъл, който държал дъщеря си, Елизабет, в плен 24 години.
Режисьор на „Стая” е Лени Ейбрахамсон. Той със сигурност си спомня от време на време нашата мила родина с добро, защото през 2005 година спечели голямата награда на журито на София Филм Фест с филма си „Адам и Паул”. Така че може да се каже, че България го е тласнала към голямото кино. На тазгодишните награди „Оскар” бе номиниран за най – добър режисьор. И с право. В „Стая” режисира една от най – въздействащите филмови сцени изобщо през последните няколко години. Няма да казвам коя е, но ще подскажа – смърт, килим, пикап и небе. Сцената, съпроводена с чувствителна мелодия, е покъртителна.
Операторът Дани Коен заснема по наглед семпъл начин всяко кътче от Стаята, камерата не спира да се движи. Показани са всички предмети от помещението, нито едно кътче не е пропуснато с цел да се засили клаустрофобията у зрителя.
Двамата главни герои, Мам и Джак, са изиграни съответно от Бри Ларсън и Джейкъб Тръмбли. Ларсън отлично пресъздава образа на майка, която пази, възпитава и учи детето си. Нейното израстване е голямо, като се има предвид, че във филмографията и попадат филми, на които таргет аудиторията им е между 14-19 години („Живей за момента”, „Внедрени в час” и др.). Тази амплитуда в кариерата на Ларсън и носи „Оскар” за главна женска роля.
Трембли е само на 9 години. Той сякаш е роден за ролята на Джак. И за него една номинация за „Оскар” нямаше да е незаслужена. На мнение сме, че някои актьори или си могат, или не си го могат. За деветгодишно дете Трембли показва чудовищен талант, който ни оставя без дъх.
Какво е нужно един филм да бъде въздействащ? Добра актьорска игра, добре заснет сценарий, базиран на трогателна история, добра музика. Според мен това са основните фактори. „Стая” на Лени Ейбрахамсон притежава и трите. Филмът трябва да се види, защото след гледане трудно се забравя. Така че ако имате намерение да гледате само един филм от фестивала, то нека да е този.
