Кои са футболните срещи от европейските турнири, записани със златни букви в историята на българския спорт – това припомня новата вълнуваща книга „(Не)забравените мачове“ от Илия Иванов.

С историите, базирани на спомените и личните разкази на главните действащи лица, спортният журналист ни връща към времената, когато величия като Йохан Кройф, Герд Мюлер, Роберто Баджо, Фабио Капело, Еузебио, Алекс Фъргюсън и много други трудно се опълчваха срещу българските отбори.

Читателите ще преживеят (отново) „(Не)забравените мачове“ на родни клубни тимове срещу футболните страшилища  „Барселона“, „Ливърпул“, „Манчестър Юнайтед“, „Ювентус“, „Милан“, „Байерн“ (Мюнхен) и много други. И ще срещнат познати любимци като Аспарух Никодимов, Петър Зехтински, Спас Джевизов, Атанас Пашев и още обичани спортисти.

Изданието ни връща към славните мигове, когато:

  • два мача не бяха достатъчни на „Ювентус“ да пречупи пловдивското „Юве“;
  • Алекс Фъргюсън страда срещу „Марек“ в Дупница в европейския си дебют;
  • „Левски“ се изправя срещу „Барселона“ и „Аякс“ и прави големия си пробив в Европа;
  • ЦСКА си извоюва прозвището „убиец на европейски шампиони“;
  • Роберто Баджо и „Ювентус“ гостуваха в Града на стоте войводи.

С вълнение, спортен хъс, уважение и доза носталгия Илия Иванов ни праща на истинска обиколка през футболна България, задължителна за почитателите на затрогващия филм „Гунди“ и на книги като „Най-великите мачове“ от Джейми Карагър.

„(Не)забравените мачове“ вдъхва гордост и припомня защо футболът е любимият спорт на милиони зрители – „защото до голяма степен е олицетворение на мечтите ни. Колкото по-големи са те, толкова по-далече можем да стигнем.“

Илия Иванов е дългогодишен редактор и репортер в спортния сайт Sportal.bg. Създател е на проекта в социалните мрежи FootballStorycast. Работата му е насочена както към това да припомня на хората славната история на футболна България, така и да търси корените на днешните проблеми и начин тези (не)забравими мачове да се върнат. 

Из „(Не)забравените мачове“ от Илия Иванов

Роберто Баджо и „Ювентус“ гостуват в Сливен

***

За първия двубой на родна земя италианците кацат в Бур­гас, след което с автобус поемат към Града на стоте войводи. Край морето фенове и журналисти посрещат звездната селекция на итали­анците. Тук мненията са разнопосочни. Според някои Роберто Бад­жо и съотборниците му показват надменност и не искат да се спират много-много и да дават автографи. Все пак има играчи, сред които е и Тото Скилачи, които проявяват уважение към родните запалянковци. Делегацията на „Ювентус“ потегля към Сливен с автобус. По-късно Баджо признава пред журналистите, че е възхитен от природата у нас и най-вече от местността Карандила. И как да е иначе? Сливен е раз­положен в подножието на южните склонове на Сливенската планина, с която започва Източна Стара планина, което пък е предпоставка от града и към града да се откриват чудни и завладяващи гледки. След години, в интервю за своя идол Зико, Роберто Баджо говори за нашата красива страна: „Бях трогнат от доброто посрещане в тази стра­на. За малкото време там намерих приятели, с които поддържам връзка и в момента. В България футболът заема важно място в живота на хората. Слушал съм за курорта „Златни пясъци“. Бих отишъл със семейството си там“.

Наставник на „Ювентус“ е Луиджи Майфреди, който не се задържа много в отбора, наследил го от легендата Дино Дзоф. Краткият му едногодишен престой в „Ювентус“ обаче съвпада с мачовете срещу „войводите“. Отборът отсяда в хотелския комплекс „Шато Алпиа“, бившата резиденция на Тодор Живков, а Роби Баджо е единственият, настанен в самостоятелна стая. Построена в алпийски стил, резиден­цията е била използвана за приеми на партията, както и за настаняване на чуждестранни гости.

В лагера на „Сливен“ се усеща леко стъписване, но в никакъв случай страх. Футболистите на българския отбор подхождат към мача и съперника с нужното уважение. За да свали напрежението и да раз­весели своите момчета, наставникът на отбора Никола Иванов пуска шега, която има положителен ефект.

„Какво бе? Какви са тези? Някакви си от село Ювентово ще идват тук да ни бият.“ С тези думи Иванов иска ясно да покаже на възпитаниците си, че срещу тях на терена ще излязат хора – също с една глава, два крака и две ръце.

Атмосферата в града е приповдигната. Всеки иска да зърне звезди­те на „Ювентус“ и да си вземе автограф, който да пази години наред и да показва на наследниците си. За разлика от пристигането си в Бургас, този път Баджо е в настроение и се шегува с всеки. Под прицела му е неговият съотборник и добър приятел Тото Скилачи. Пред журналисти­те Баджо казва: „Ще купя перука на Тото, защото с тази негова коса и прическа ми е неудобно да го водя със себе си по улиците“.

А улиците са пълни с фенове. Без изненади, стадион „Хаджи Ди­митър“ е препълнен до краен предел, а „Ювентус“ печели с 2:0 имен­но след голове на Скилачи и Баджо. Първият се възползва от чудесно центриране на Казираги и позиционирал се около малкото наказател­но поле, с глава праща топката зад вратаря Данчо Йоргов. „Божестве­ната опашка“, както е известен Баджо, оформя крайния резултат с то­чен удар от дузпа, отсъдена за нарушение на стража Йоргов. Въпреки загубата феновете са горди и доволни. „Сливен“ не се дава толкова лесно на „Юве“ у дома и мачът е доста интересен за всички, които из­пращат с аплодисменти футболистите на двата отбора.

В стартовия състав на „Сливен“ е младият и много талантлив защитник Иван Василев. Роден през 1967 г. в Казанлък, той оставя следа по българските терени, като играе още за „Локомотив“ (Горна Оряховица) и „Левски“ в елита. Неговата задача в тези два мача с „Ювентус“ не е никак лека. На него е поверено да пази персонално Роби Баджо, за когото вече говори целият свят. Наглед непосилна за­дача, с която Василев се справя в първия двубой. Той е нашият герой, с когото ще ви запозная и който ще ви разкаже повече за футболния връх на „Сливен“.

„Завоювахме си участието в Европа, след като спечелихме Ку­пата на България срещу ЦСКА. В интерес на истината полуфина­лите срещу „Етър“ бяха по-тежки за мен и по-натоварени. Още тогава знаехме, че ако спечелим, пътят ни към европейските тур­нири е осигурен. Правилникът беше такъв, че ЦСКА нямаше как да участва в два турнира едновременно. Вече имаше квота за КЕШ и се освобождаваше квота за КНК.

Тогава жребият беше директен, за разлика от сега, където се отсяват отборите. Веднага ни се падна „Ювентус“ за добро или лошо. Нямаше страх, а по-скоро респект, защото идваха сериозни имена. Може би изходът беше предопределен още с изтеглянето на жребия. Тогава нямаше как да познаваме отбора им по най-добрия начин. Сега можеш да гледаш всичките им мачове, та даже и на повторение, но тогава беше по-различно. Знаехме кои футболисти играят в отбора и как играят, но най-важното – знаехме, че няма да ни бъде никак лесно. Доколкото си спомням, нашият оператор и президентът на клуба отидоха да ги гледат.

За града беше истински празник. Стадионът никога не е бил така пълен. Беше препълнен до краен предел, което беше много впе­чатляващо. Въпреки резултата публиката ни подкрепяше и се рад­ваше, че вижда толкова големи футболисти.

Имаше специално посрещане за футболистите на „Ювентус“ от нашия клуб. В общи линии не се представихме никак зле в първия мач. Срещата не премина изцяло под тяхна диктовка. Не бяхме об­речени и противодействахме. Нормално е да ти се налее олово в краката, когато играеш срещу такъв съперник. При една ситуация Казираги направи невероятен финт, литна нашия защитник в ед­ната посока, след което центрира и Тото Скилачи вкара с глава. Имах чувството, че Скилачи удари топката от воле, а не с глава. С такъв синхрон и финес изиграха това положение, че ни матираха с три хода. Имаше размяна на фланелки след мача в Торино, но аз запазих моя екип на „Сливен“. Малко е смешно, но и в двата мача имах задачата да играя срещу Роберто Баджо. Обикновено в онези времена, когато оставаха около пет минути до края, футболисти­те се залепяха до играча, с когото искаха да си разменят фланел­ките. Реших, че фланелката на „Сливен“ ще бъде по-голям спомен за мен. Може би в мен проговори чисто родолюбие и затова не си размених фланелката с Баджо.“

На терена е и Живко Келепов, според когото „Сливен“ се пред­ставя на висота срещу звездната селекция на „бианконерите“. Той е впечатлен от организацията на италианците, които идват с готвач и си носят продукти, защото нямат особено доверие на домакините.

„Бяхме наясно, че ще ни се падне много силен отбор. За наша радост, ни се падна „Ювентус“, защото в него бяха звездите на на­ционалния отбор на Италия от Световното първенство през 90-а година. Имахме възможност да ги срещнем на живо. Ако ни се беше паднал „Манчестър Юнайтед“ или пък „Барселона“, може би за нас нямаше да бъде чак такова удовлетворение. Баджо и Скилачи бяха едни от големите звезди на Световното и сега идваха в Сли­вен.

Атмосферата за първия мач в Сливен беше невероятна. Мачът беше в сряда, а ние от понеделник бяхме на лагер на Минерални­те бани. „Ювентус“ пристигна в понеделник и отседна в бившата резиденция на Тодор Живков. Отборът им дойде даже с готвача си, защото нямаха доверие на нашите готвачи и нашата храна. За Сливен това беше голям празник. Някои останаха изумени, че Баджо им носел топките. Навремето в България се смяташе, че това е срамно и обидно. Само новобранците носеха топките на отбо­рите. Това обаче показа професионализъм и отношение от Баджо. В Сливен загубихме с 0:2, но при 0:1 имаше ситуация в наша полза, при която можеше съдията да отсъди дузпа. Вместо това той даде дузпа за тях в края на мача. Двубоят беше равностоен. Иван Василев опази много добре Баджо и не му даде никакви шан­сове.“