Написаните на ръка спомени на свещеника и виден деец в Македония Тома Николов – обхващащи периода 1863–1913 г., са разчетени от неговата правнучка Славея Балдева, за да излезнат на бял свят в изданието „Спомени за Македония“ (ИК „Изток-Запад“). Ценната книга съдържа и продължение, засягащо годините след Междусъюзническата война до връщането на Николов в България и неговата смърт.
Роден в бедно семейство в село Вранещица, Кичевско, Тома Николов Христов (1863–1946) завършва селското училище на църковнославянски език, ръководено от Георги Попов, син на местния свещеник. Впоследствие постъпва в Солунската гимназия и след като се връща в Битоля и работи за кратко като учител, бива ръкоположен за дякон през 1889 г. През Първата световна война е свещеник в 5-и полк към 11-а пехотна македонска дивизия. След края на Междусъюзническата война се оказва нежелан в Македония и е принуден да замине за България.
„Спомени за Македония“ е автентичен писмен разказ на Тома Николов – очевидец и участник в събитията преди и след Илинденско-Преображенското въстание, който свършва с края на Междусъюзническата война (авторът го дочаква в гръцки затвор). След като излиза от затвора, гърците не му позволяват да се върне във Воден – където управлява Воденската епархия, – нито в Солун, където българите имали нужда от свещеник, който да чете службата на български език.
След като е изгонен, се качва на парахода от Солун до Дедеагач (дн. Александруполис), където е посрещнат от гръцки полицаи, чакащи го намясто, за да се уверят, че със сигурност е напуснал и няма да пречи на скоростния етноцид над българското население.
В „Спомени за Македония“ са описани Гръцко-турската война, освещаването на българското знаме в Битоля, революционното дело в Кичево и Кичевско, сръбската пропаганда, затворите в Турция преди революционната организация и след нея, конгресът на конституционните клубове в Солун, акцията за обезоръжаване в Ениджевардарско, Балканската война и др. Авторът разказва видяното и преживяното подробно, но сдържано; иронията му понякога е съвсем намясто. След като се прибира в България, той спира да пише. Тези негови писма, които попадат в „Спомени за Македония“, са разчетени от неговата правнучка Славея Балдева. „Кардиограми“ – продължението на ръкописа на Николов – Балдева коментира така: „Автентичните спомени и тяхното художествено продължение може да са различни жанрове, но историята и спойката през времето са еднакви.Четенето на ръкописа ми се стори като плуване сред събития и хора. То разкриваше неговата позиция за нещата до определен момент. Тогава ми хрумна да удължа момента. Запитах се какво ли би написал за близкото бъдеще, в което му е предстояло да участва. През Първата световна война Тома Николов е свещеник в 5-и полк към 11-а пехотна македонска дивизия. Тъй като спомените секват в навечерието на новата война, реших да се опитам да опиша нещата от негова гледна точка. Опитах се да вляза в кожата му и да видя света от това време с неговите очи.“
„Спомени за Македония“ съдържа богат снимков архив. Книгата е част поредицата „Спасената история“, заедно с „Живата истина“ на Павел Милюков, „Ранни спомени“ на Симеон Радев, „Лятото на 1913 г.“ със съставител Георги Илиев и др.
