В поредицата „Нова българска проза“ на издателство „Ерго“ от следващата седмица търсете съвременния екзистенциално-еротичен роман „Спи с мен“ на Снежана Ташева. Любовен триъгълник, в който и трите страни се оказват внезапно въвлечени в сложна, но равноправна връзка, която скоро дава своите неочаквани плодове…

За книгата

Впечатляващ съвременен роман, който предлага много повече, отколкото заглавието и началото му предполагат. Прям и директен, крие в себе си неочаквани изненади и е колкото за любовта, толкова и за израстването; за преодоляването на личните недостатъци и за компромисите, нужни във всяка връзка. За раните, които любовта нанася и които пак тя лекува. За смиряването на гордостта, за близостта и приятелството.

Елена Павлова

Еротичен роман, в който са преплетени много съдби. Героите са интересни, всеки със своята странност, а любовната история вдига много градуси по Келвин. Стилът е лек и увлекателен, а Ясена, Явор и Янчо бързо печелят симпатиите на читателя.

Донко Найденов

Ясена Юрукова е млада жена със скучен живот – творчески блокаж, еднообразна преподавателска кариера… Освен това спи с предишните си гаджета, към които не изпитва никакви чувства. Тя иска нещо ново и вълнуващо, но съдбата я изненадва, като ѝ поднася старите ѝ любови. Явор и Янчо са толкова различни, но и толкова подобни, зарязали я съответно преди единайсет и седем години. Сега обаче и двамата изведнъж ѝ обръщат внимание. Янчо е рус левент, ветеринарен лекар с влечение към бордовите игри, който често заеква. Явор пък е дребничък черноок научен работник, пристрастен към чашката. И с двамата я свързват ярки спомени, но тя трябва да избере един от тях. Любов, приятелство и вярност се преплитат в тази книга, за да заемат най-накрая отредените си места.

За автора

Снежана Ташева е завършила магистратура по „Физика на ядрото и елементарните частици“ във Физически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавала е физика и английски език. Работи като преводач на свободна практика от английски и руски. Почитател на италианската култура, до този момент е посещавала Италия три пъти – живяла е в град Павия в Северна Италия, докато работи в INFN (Istituto Nazionale di Fisica Nucleare), Sezione di Pavia; след това е гостувала в Милано и в Порто Чезарео в Южна Италия.

Автор е на научнофантастични и фентъзи разкази. Книгата ѝ „Групата от Ада“ (2017) е един от 72-та романа, участвали в предаването „Ръкописът“ по БНТ1. Еротичният ѝ фантастичен разказ „Мъжът – начин на употреба“ е публикуван в списание „Тера фантастика“ и в немското Ein Neuer Stern zum Fest der Liebe под заглавието Der Mann. Eine Gebrauchsanweisung.

„Спи с мен“ е първият ѝ еротичен роман.

Откъс

Хвърлих одеялото върху неоправената спалня, след това отидох да оставя чашата си до мивката и да взема две чисти. После се върнах в хола.

– Извинявай, щях да разтребя по-рано, но почти не можах да спя и сутринта съм задрямала.

Лина само се усмихна насреща ми.

– Поради липса на нови гаджета трябва да се задоволявам със старите – додадох аз.

– Мислех, че можеш да си намериш сравнително лесно.

– Бих могла, ако имах време и желание – въздъхнах. – Станала съм капризна. А гаджетата – по-стари и освен това започнаха да хъркат. Защо преди беше по-лесно да се намери мъж с коса на главата си, който да не ти убива половината сън, стържейки като стар социалистически трактор?

– Идея нямам – каза тя. – Ти си тази, която търчи подир момчетата.

– Да, права си. Вероятно прахосвам много усилия покрай тях. Или поне прахосвах. Сега нямам време да се завъртя от работа. Снощи не се брои – побързах да добавя.

Лина само се засмя и после каза сериозно:

– Как е преподаването?

– Върви. Явно има достатъчно ученици, които искат да научат езика на любовта от циничен дипломиран химик.

– Мислех, че френският е езикът на любовта – учуди се тя.

– Не – отсякох. – Френският е лигав и незавършен. Това е, защото половината букви в думата не се четат. Италианският, от друга страна, е само лигав. Което му дава предимство. Amore, parla più piano, insieme a te.

И двете се захилихме.

– Е, какво ще пиете, cara mia? – попитах я след малко.

– Чай имаш ли? – усмихна се тя.

– Да, ей сега ще направя.

Отидох в кухнята и се замислих. Докато разчитах на Младен и няколко други, за които не му трябваше да знае, нямаше да остана на сухо. Но те не ми и носеха кой знае какво, освен физическо облекчение и някакъв моментен гъдел, че мъжете все още ми обръщат внимание. Бях се опарила от любовта и трябваше да имам основателна причина да ходя да се горя пак. Но, каквото не можеше да свърши мотивацията, щеше да го направи скуката. Според някакъв психологически експеримент, в рамките на който давали на човек електрошокова палка и му предоставяли избор дали да не прави нищо, или сам да си пусне електрошок, много участници избирали електрошок в глезена. А това да срещнеш някого, за когото да ти пука, беше за предпочитане пред електрошока. От друга страна, работата ми също имаше нужда от развиване. Исках да пиша още, но не знаех дали ще получа вдъхновение, особено предвид че се мотаех с музове, за които определено не ми дремеше. Исках и да започна бизнес, да въртя свой собствен езиков център, но начинанието беше рисковано. От друга страна, не можех вечно да я карам като преподавателка на почасов договор.

Въздъхнах и напълних каната с вода. После свалих кутията с пакетчета чай от рафта и отидох да я занеса на Лина.

– Е, разказвай, как е в Химическия? – подпитах я, когато вече седяхме на дивана с две димящи чаши чай пред себе си.

– Няма много промени – отвърна тя. – Имаме да довършваме един експеримент с Телкийски, двамата с декана все още не се дишат, така че аз уговарям лабораториите…

Кимнах. Животът в Химическия факултет на СУ донякъде ми липсваше, но не бих се върнала там. Химията ми беше писнала. Много ми се искаше да се издържам само от писането си, но това нямаше как да стане. Не и докато плащах заем с ипотека.

– Ще мина да ви видя някой път – обещах ѝ.

– Между другото, Петко питаше за теб. Каза, че не сте се виждали от няколко месеца.

Въздъхнах.

– Вярно е. Обещавам да му се обадя следващия път, когато съм там.

Петко беше бивш мой преподавател, с когото станахме приятели. Когато бях в първи курс, го харесвах, във втори той ме харесваше, но някак си не успяхме да се засечем във времето. Сега бяхме в добри отношения. Аз преследвах мотористи, а той – студентките си. Все пак, мисля, че имах повече успехи от него. Младен беше доказателство в подкрепа на тази теза. Петко пък се държеше демократично в тичането си подир жените: не пропускаше почти никоя в определения си възрастов диапазон (който беше много широк), но и те го третираха демократично – почти никога не го избираха. Всъщност, именно той ме запозна с Лина, докато тичаше подир нея, но тя май така и не разбра намеренията му. Или се беше направила, че не е. Петко имаше дарбата да ме запознава с много приятни жени, подир които самият той търчеше, но за негово съжаление те обръщаха повече внимание на мен.

– Има Ден на отворените врати другата събота – прекъсна Лина мисълта ми. – Смяташ ли да идваш?

– Да, ще дойда – обещах ѝ.

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

74 + = 83