Филмът най-сетне вече е по родните екрани. За сега предпремиерно, а от 21.05.2021г. и с официална премиера. Филмът, който се очаква да върне феновете на поредицата, които през годините сякаш се поразбягаха. Нов поглед, нов убиец (дали?!), нова история и Крис Рок. Историята?

„Зъл престъпен гений налага необикновена форма на справедливост в Спиралата: „Убийствен пъзел“ продължава. Работейки в сянката на баща си, който е уважаван ветеран от полицията (Самюъл Л. Джаксън), напористият детектив Езекил „Зик“ Банкс (Крис Рок) и неговият партньор новобранец (Макс Мингела) поемат разследването на поредица от жестоки убийства, които събуждат мрачните спомени за предишен случай, превърнал се в печална емблема на града. Без да подозира, Зик се оказва в центъра на зловещата игра на убиеца.
В надпревара с времето, Зик скоро открива, че зад мотивите на убиеца стои нещо по-зловещо… и далеч по-лично, отколкото си е представял. Хванат в мрежата от лудост и убийства, Зик бързо трябва да подреди финалния пъзел, ако иска да остане жив и да се справи със зловещия убиец.“

Да! Филмът се получи! Категорично! Той работи в 99% от случаите. Има един единствен детайл, който не сработва, но за това малко по-късно.

Крис Рок със своята идея успява да рестартира поредицата по начин, по който не сме предполагали, че може!  „Убийствен пъзел“ е жив и поредицата вече има потенциал и възможност да продължи неопределено дълго. Препратките и връзката с оригиналът бяха деликатното и фино вплетени в новия филм. Да, капаните са тук. И да- те са БРУ-ТАЛ-НИ! Имаше капани, които ни върнаха усещането от онези, накарали ни някога да се влюбим в „Убийствен пъзел“. Имаше много нови капани, които бяха точно толкова брутални и същевременно осъвременени, много по-сложни, зрелищни и … гадни. И да, ще видим незабравимата сцена на главен герой прикован с белезници за тръба. Ще видим и ножовка!!!

Крис Рок създава съвременна история, актуална, болезнена и изключително в стилистиката на „Убийствен пъзел“. Прашни и евтини декори, сиво-жълто-черна сценография и усещане за корупция, бедност и забуксувало ежедневие. Героят му е всичко, което Рок никога не се е опитвал да бъде.

Самюел Джаксън е правилен избор, а още по-правилен е достатъчно малкото му екранно време. Това вдига нивото на изпълнението му една идея по-високо.

OD_D26_05777.RAF

Филмът върви изключително бързо, динамично и задъхано. Времето на попадане от капан в капан е достатъчно кратко, но и достатъчно дълго за да изградим идея за случващото се и историята да ни се представи чрез спомени, точно както в оригиналния „Убийствен пъзел“.

Партньорът на Рок има проблем. Актьорът изпълнява точно толкова странна, сурова и безизразна роля в „Историята на прислужницата“. Неговият Ник там прилича ужасно много на сухарското ченге, с наченки на сърце, във филма тук.

Незабравимата тема на „Убийствен пъзел“ от финала на първия филм, която преля във всички останали от поредицата е брутално осъвременена в стилистиката на новия филм. Актуална, свежа и същевременно изнервяща и напрягаща! Рап на фона на тези настръхващи звуци е изключително смело решение.

Финалът…. Чети спокойно- НЯМА да има спойлери.

Финалът е добър. Много. Финалния капан е жесток и смахнат. Толкова сложно измислен, че да те заболи главата и същевременно въплъщаващ в себе си толкова много детайли. Последното убийство е може би най-прекрасното нещо от целия филм. На фона на бруталната музика и насечения монтаж, толкова проста хрумка, за такова зрелищно убийство носи различно усещане. Не е нужно да имаме УАУ капан, УАУ обрат или УАУ ефект. Просто може да имаме УАУ прецакване, което да е просто и болезнено.

Имаме мотив. И той има смисъл. Имаме реален убиец (не, като в последния „Пъзелът“). Имаме отворен финал (сходен похват от оригиналния филм). Имаме измъчен, изтормозен и на ръба герой. Имаме напрежение. Много напрежение. Имаме и гаф… голям. Единствен. Но на лице.

Ако има едно нещо, което НЕ сработва в новия филм, това е обратът около новия убиец. Той е предвидим. Много. Гарантирам ви, на доста ранен етап ще го познаете. В опита си да вплетат мотивация и да отклонят вниманието ни от заподозрения, сценаристите и режисьора всъщност са го превърнали в очевиден.

Въпреки това, финалът е достоен. Зрелището е пълно. Кръв, черва, части от тела има през целия филм. И усещането за „Убийствен пъзел“ е тук. Връщане към Джон Креймър повече спокойно може да няма. Той НЕ Е нужен. Историята може да продължи нататък и мъченията и дрането да продължат с пълна сила.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

57 − = 48