ОТ ТОМАС АХЧИЯН
В последно време киното се превърна в машина за печелене на пари, без да се отдава значение на това дали зрителите остават доволни и впечатлени от това, което виждат на екрана. При всичко дори ако изключим продълженията на успешни филми, които се разбиват на прах от своите продължения, то липсват и оригинални идеи. Няма какво да увлече зрителя след поредното разочарование, което е преживял. Всичко това се отнася и към филмите на Дисни, които бавно се превръщат в касичка, в която се трупат единствено пари и разбити надежди. Хубавата новина е, че новият филм „Спасяването на Мистър Банкс” връща студиото в златните му времена.
На екрана пред Вас ще се разгърне историята за пътя на филма „Мери Попинз” от книгата до екрана. В главните роли се въплащават Ема Томпсън и Том Ханкс. Всичко започва с това, как г-н Дисни е помолен от децата си да направи филм за Мери Попинз. Дал своето обещание, той прави и невъзможното да удържи на обещанието си и така се запознава г-жа Травърс. Тя от своя страна вече няма продажби от книгата си, защото „Мери Попинз” е леко позабравена. Принудена тя се съгласява да прочете сценария и от тук започват перипетите и забавните моменти на двамата герои …
Честно казано трейлъра на филма няма да Ви завладее, дори бих се учудил ако това стане, но може би тук се наблюдава един от редките случай, в които лентата изненадва приятно, а самият трейлър не я представя в най-добрата и светлина. Всъщност това си има и своя чар, защото изненадата от филма е прекрасна и сякаш това му дава още един плюс. Сега като гледам кратките клипчета от филма, може би създават впечатление за история, подходяща за вече улегнали хора. Оказва се обаче, че това е филм за всички възрасти. Дори и да не харесвате такъв тип истории, то със сигурност ще останете впечатлени и вече ще гледате на тях с друго около. Същото се случи и с мен.
Историята започва с прекрасна гледка, за която всеки може да мечтае, но в крайна сметка нали това е Дисни – фабриката за мечти. И така понесени на гребена на красотата изведнъж зрителя се вплита в историята и наистина не може да издаде и стон, защото тя грабва и увлича. Красивото в „Спасяването на Мистър Банкс”, е че очарова и задържа вниманието без да има батални сцени, екшън престрелки, тежка музика или обрати, които са неочаквани. Всъщност в него няма и добре познатите изтъркани шеги и случки, които са ни познати до болка. Това е най-големият му плюс, защото въпреки, че ще се повторя – той очарова истински. Хуморът е изключително фин, лек и оригинален. Това е като гъдел за зрителя и показва високото уважение към него от страна на екипа на филма. Всичко се разгръща на екрана без огромни претенции, но в същото време от него лъхат елегантност и финес. Няма излишни реплики и сцени. Всичко е точно напастнато и липсва „просто пълнеж”. Освен всичко се дава възможност на всеки зрител да опознае странностите и особеностите на г-жа Травърс и г-н Дисни.
Атмосферата, която лъха от филма е уникална. Потапяме се в действието и годините, в които се развива действието без да се съпротивляваме. Привлечени най-вече от чара на всичко, което виждаме. След всичко казано до тук, трябва да се отблежат невероятните Ема Томпсън и Том Ханкс, които превръщат филма в събитие. Често казано речникът ми е беден да изкажа всичко, което видях и усетих по време на прожекцията.
В крайна сметка ако трябва да започнете 2014-та година с филм, то направете го с „Спасяването на Мистър Банкс”, защото въпреки това, че не звучи ненвероятно, той ще Ви върне вярата в седмото изкувство. Ще изживеете прекрасна история, в която ще се смеете, може и дори да поплачете, но в крайна сметка ще излезете от киното заредени емоционално и с усмивка на лице.
