Бавно, но сигурно, Патрик Нес се превръща в любим автор на цяло едно поколение. Със скромните си 51г. , той ясно е оформил своя стил и е избрал своята публика. Романите му са за подрастващи. Без изключение. Но дали е така? Аз съм на 37г. и отдавна не съм подрастващ, а книгите на Патрик Нес се превръщат в мания съизмерима с манията ми по киното.
„Спасението на Хенингтън“ е най-различната книга от всичко, което съм чел от автора до момента. И може би това не е случайно. Това е дебютния му роман.
Добре дошли в Хенингтън – слънчев метрополис от близкото бъдеще. Град, чиито нудистки плажове са обградени от акули, чиито голф игрища крият огнища на сексуална поквара. Град, в който никой не обръща внимание на стадо носорози, бясно тичащи по улиците.
Романа е публикуван, когато Нес е бил едва на 30г. и тепърва е щял да гради стил и насоки за творчеството си. Въпреки това в „Спасението на Хенингтън“ се откриват много черти от „бъдещия“ автор.
Историята на градчето е толкова шарена, толкова пищна и натъпкана с персонажи, че в даден момент човек започва да си мисли- що за въображение може да сътвори всичко това. И някак тази история сякаш е писала от някой друг. Тя е абсолютно различно от всичко, което автора ще напише в последствие. В нея няма подрастващи. Но има нещо, което се прокрадва, като тънка линия през всички романи на Патрик Нес- има гей персонаж. За това- малко по-късно.
Запознаваме се със собственика на Баниън Ентърпрайзиси, Арчи. Той водиогромна компания с разллини бизнеси из целия Хенингтън. Запознаваме се с кмет Кора, която среща съпруга си гола на нудистки плаж, точно след като той е правил секс с друг мъж. Тук е и биологичният син на Арчи, Томас, който се очертава, като основния злодей. Под негово ръководство работи секретарка с особени възможности- кърмата и не спира, въпреки че е около 40 годишна. Томас я „продава“ на специални клиенти. С какво я държи? Тя е пристрастена към Форум- рядък наркотик, който шефът и и осигурява! Запознаваме се и с Питър, който е барман в голф-клуба на Томас и обслужва специални клиенти извън работно време. Един от тях е доведения брат на Томас и любим „син“ на Арчи. Двамата са влюбени. Запознаваме се с Албърт, съпругът на кмет Кора и Кевин, който е третия в любовния им триъгълник. И двамата са влюбени в него. И той в тях. Появява се тайнствен мъж от миналото на Кора и планът за опустошение на града е в ход. Намесени са религиозни фанатици, свещеник, още един свещеник, и… най-важния герой в цялата картинка. Стадо от стотици носорози и човек, който е част от стадото. Той се казва Магърти Рогопаса и пътува с носорозите, пасе с тях, спи, пие вода… Един от главните герои е водачката на стадото и много от главите четем „през нейните очи“.
Колко по безумна феерия от персонажи и животни можеш да събереш в град от близкото бъдеще? Не че на този му личи от кога е, но все пак.
Книгата е комична. В нея има много забавни моменти, ама толкова забавни, че в някои от главите съм се смял и съм плюл от смях. Безумието на ситуациите, в които Нес поставя своите герои, граничи с педантично търсене на, колко по откачено би могло да бъде всичко? И въпреки, че романа започва сравнително бързо и любопитно, няколко десетки страници след началото той зацикля. И зацикля сериозно. Може би това са главите, в които човек трябва да прекара време с героите, да започне да ги разпознава, да научи имената им и да му пука за тях. Някак обаче тези глави са твърде много. Имаше такива, които след изчитането им не бях сигурен, какво съм прочел. Но някак естествено книгата ме увлече, започнах да разпознавам всички герои, научих имената им, кой- къде е и какво му се случва и историята потече. И когато действията на мъжът от миналото на кмет Кора започват, историята превключва на висока скорост.
Разпадането на привидната хармония и спокойствие в града са мимолетни. Сцените със стадото носорози и Рогопаса са достойни за голям екран, а Томас окончателно поема ролята на истински злодей. Битката на счетоводителката да се спаси от зависимостта си от Форума, битката на Питър да спаси един труп и да не бъде вкаран в затвора за това, войната на кмет Кора с избраника, който трябва да наследи стола и…. Всички зъбчета на колелото са запилени и то се задвижва с бясна скорост. Всяка сюжетна нишка те хваща за гърлото и когато главата свърши и се „пренесеш“ в събитията около следващия герой, нямаш търпение да се върнеш на тези, които току що си прочел, за да разбереш, какво се случва след това.
Изборът на заглавие бе странен. Оригиналното е „The Crash of Hennington“. Но в българското заглавие има много смисъл. Един град, за да бъде спасен, трябва да бъде „изчегъртан“ из основи и да започне неговото изграждане на чисто.
Финалът на романа е наистина впечатляващ и епичен. Всички събития и зрелища случващи се едновременно в града водят до неминуемото. Хенингтън никога няма да съществува отново по начина, които е съществувал до сега. Но именно в това е надеждата и точно там може би е скрит смисъла на българското заглавие. Тровещите го хора, институции и амбиции ги няма. Новият град има възможност да бъде по-добър. И унищожението, всъщност да е било Спасението на Хенингтън.