Има режисьори, които с един филм могат да повдигнат патриотичния дух на своите сънародници; други творци пък правят филми с единствената цел да покорят боксофис класациите; трети пък ги влече арт-киното. Оливър Стоун не попада в нито един от тези категории. За единствен и достатъчен мотив на това твърдение може да послужи филмографията му – всеобхватна и ангажираща. „Сноудън„, от вчера по кината, е филм, който убеждава, че Оливър Стоун не изневерява (а и едва ли някога ще го направи) на своите принципи за правене на филми.
И така – нека да щрихираме сюжета на филма, междувпрочем заснет по действителни събития. Едва ли има човек, който следи редовно политическата и социална атмосфера по света, да не знае кой е Едуард Сноудън. Това е може би най – скандалната и противоречива личност в американскат история от началото на века. През лятото на 2013 г. за часове стана най-коментирания човек на Земята след като разкри пред журналисти твърде секретни данни за правителството на САЩ. Налице бе най-голямото изтичане на данни в цялата история на САЩ и наяве стана ясно, че американците шпионират повече своите поданици отколкото враговете отвъд Океана. Правителството на САЩ повдига редица обвинения срущу него и Сноудън е принуден да бяга. Предоставено му е убежище във вечния враг на САЩ – Русия.
Какво обаче е неговата история? Едуард Сноудън (Джоузеф Гордън – Левит) е роден през 1983 г. в семейство на държавни служители. С цел да бъде изпратен в Ирак се записва в елитните специални части в армията на САЩ. На рутинна тренировка си чупи двата крака и е уволнен. Въпреки че няма средно образование е нает в ЦРУ като специалист по компютърна сигурност. Междувременно се запознава с балерината Линдзи Милс (Шейлийн Удли), която въпреки темерутството на Сноуден го обича и подкрепя. Отличните компютърни умения на Сноудъм му помагат бързо да си издигне в йерархията и е изпратен на мисия в американското посолство в Женева като агент под прикритие. Именно в Швейцария се разочарова от своето правителство и отсича, че не иска да е част от нещо, което прави повече злини, отколкото добро, тъй като администрацията на Джордж Буш злоупотребява прекомерно със своето влияние по света. През 2008 г. има смяна на караула – Барак Обама заменя Джордж Буш. Сноудън е изпълнен с надежди, че „нещата могат да се оправят“. След като е разочарован и от администрацията на Обама, Сноудън е твърдо решен да жертва всичко – добри финансови приходи, любовта на приятелката си и може би най-ценното си – своята свобода, за да разкрие секретните програми на своята родина .
Ако съдим на базата на филмите, които Оливър Стоун е създал досега, може да се каже, че той е може би най-неамериканския режисьор в Холивуд. Стоун бяга от комерсиализацията, филмите му не задават въпроси без отговор, напротив – посланията в творбите му са с ясни послания, казани без заобикалки. На него не му трябва двусмисленост. Той не се интересува да прови дълбоки филми. Просто разказва история, с която да въздейства и да насади у зрителя дадена идея. Това е най-будният режисьор, който познавам – винаги е в крак със социалните събития по света, не пропуска да изкаже свое мнение (понякога дори прекалено остро) за политическата обстановка в САЩ. Негово дело е документалния сериал „Премълчаваната история на САЩ“. Поредицата веднага бе обявена за сензационна, тъй като предложи доста люботни и неразкрити факти за американската история. Сериалът бе трансформиран в книга която стигна и до българския пазар. Създал е документални филми за Фидер Кастро, Ясер Арафат – все врагове на САЩ.
Да се върнем към игралните филмите на Оливър Стоун. Ленти като „Джей Еф Кей“, „Никсън“, „W.“ и трите са като филми – биографии на американските президенти Джон Кенеди, Ричард Никсън и Джордж Буш. И трите засягат наболели теми от новата амаериканска история-убийството на Кенеди, аферата „Уотъргейт“ по времето на Никсън и Войната в Ирак при управлението на Джордж Буш. Филмите ни показват интересни хипотези (а защо не и истини) за посочените периоди от американската история. Филми като „Уолстрийт“, „Убийци по рождение“ са като остра социална критика. Първият е срещу т.нар. американска мечта и покварата на парите върху човека, а вторият е срещу насилието и размиването на представите за кое е добро и кое е зло. Друг тип филми като „Взвод“, „Роден на четвърти юли“ ни илюстрират пагубното влияние на войната върху индивида и нейното безсмислие.
В ролата на Сноудън е Джоузеф Гордън – Левит, който в последните няколко години редува сериозен филм с комедия. В „The Walk: Живот на ръба“, където се превъплати в световноизвестния акробат Филип Петит, бе незаслужено пренебрегнат от големите филмови награди. Най-вероятно и за „Сноудън“ ще подминат, най-вече заради деликатната тематика на филма. В поддържащите роли са Шейлийн Удли, Никълъс Кейдж чудесния Рис Айфънс, стабилната Мелиса Лео и нашумелия в последно време Закари Куинто . Докато Удли стои добре и не драматизира прекалено, то образа на Никълъс Кейдж като ментор на Сноудън е твърде плакатен и недоизграден. Съвсем спокойно Стоун можеше да ни спести ошишкавялото тяло на нашия любим актьор от 90-те.
Въпреки своите два часа филмът е много енергичен, нещо нетипично за повечето от филмите на Стоун. Операторската работа на Антъни Дод Мантъл е просто чудесна и още повече привнася своя положителен ефект върху напрегнатостта на филма. Може би се дължи и на това, че Мантър е работил и с един един от най-динамичните режисьори в момента – Днои Бойл Тяхното сътрудничество е създало филми като „28 дни по-късно“, „Беднякът милионер“, „127 часа“ и др. Дори и самият Питър Гейбриъл написва песен специално за филма – „Тhe Veil“, която звучи на финалните надписи.
Лентата на Оливър Стоун е драматизация на събитията, случили се около Едуард Сноудън, т.е. на моменти са преувеличени и изопачени доста факти. Въпреки това Стоун и Гордън – Левит са се постарали. Двамата летят дори до Москва, за да се срещнат със самия Едуард Сноудън, който дори в последния кадър се появява.
Пак ще се повторя – Едуард Сноудън е несъмнено е една от най – противоречивите личности в новата история на САЩ. Герой за едни, предател за други, руски шпионин или човек, който не изневерява на принципите си. Въпрос на гледна точка е. Оливър Стоун обаче ни представя гледната точка на Сноудън, така че филмът едва ли ще допадне на американофилите, за американофобите обаче има голяма вероятност да се превърне в един от любимите им филм. Както и да е. „Сноудън“ е поредният филм, с който Оливър Стоун, носител на три „Оскара“, ще предизвика сериозни дискусии, филм, в който Стоун отнова е в ролята на прокурор срещу държавната администрация на САЩ.
