Тайните на Софийския университет и още фантастични мистерии в новата книга на Цветина Цолова
Свръхестествени приключения и много чувство за хумор очакват читателите в „Случаят с третата сила“.
Градско фентъзи с елементи на мистерия – така Цветина Цолова определя новата си книга, която вече е в книжарниците с логото на изд. Artline Studios.
Действието на романа се развива в София, където главният герой Григор е просто студент. Той винаги е имал странното усещане, че в Софийския университет се крие някаква тайна. Едва в трети курс обаче започва да разплита мистерията благодарение на новия си съквартирант, приятелите си и… един необикновен клуб.
След поредица от невероятни случки Григор става част от тайно общество, което има свои правила и крие безброй опасности. Григор ще опита да намери място за себе си там, обаче трябва да внимава – желанието му да бъде специален може да се окаже опасно.
Междувременно зловещо стогодишно пророчество започва да се сбъдва и само най-могъщата есперска сила може да го спре. Оказва се, че Григор е обрекъл всички, без дори да го осъзнава.
Романът загатва от самото начало за ролята на познатия ни Софийски университет в мистерията на историята: „Истината беше, че започна да учи в Софийския университет, защото, когато застанеше на огромното централно стълбище на Ректората, го заливаше вълна от нещо необяснимо. Сякаш шестото чувство му нашепваше, че вътре се крие нещо. Не знаеше какво, но то го викаше със своя беззвучен глас от старо дърво и блестящ мрамор“.
Цветина Цолова е разказвач на фантастични истории, а „Случаят с третата сила“ е вторият ѝ роман. Макар и наситена с напрегнати моменти, книгата предлага на читателите една история, изпълнена с много чувство за хумор. Авторката споделя виждането, че: „Хуморът е най-доброто лекарство срещу горчивината на живота и понякога ни е нужна само една кратка весела история, за да се почувстваме по-добре“.
За автора:
ЦВЕТИНА ЦОЛОВА е родена през същата година като фрапучиното в Starbucks. Заради любовта си към Yu-Gi-Oh! и други такива глупости учи японски в 18 СОУ. За да разочарова окончателно роднините, след това следва в НМУ (Нов магически университет) специалност „Кино и телевизия“. „Случаят с третата сила“ е вторият роман на Цвети. Тя е позната на читателите със сборника с разкази „Нулева година“ и романа „Да спасиш сън“ (изд. „Асеневци“), както и писателския си блог „Щукна ми“.
ОТКЪС
Цяло лято не бе идвал в университета и сега атмосферата вътре го накара да се по-чувства носталгично. Ректоратът беше пълен с хора – все пак днес беше първият учебен ден от семестъра. Първокурсници се лутаха дезориентирано насам-натам сред старите коридори, които се виеха като лабиринти, и Григор ги гледаше със завист. Би дал всичко да можеше да се върне назад във времето и да изживее по различен начин първите си студентски години. Някак да се отърве от това ужасно чувство, че бе пропилял толкова много време.
Когато с Иван влязоха в залата за първата им лекция, Григор се почувства още по не на място. Може би само така му се струваше, но всичките му колеги от курса изглеждаха спокойни и уверени – усмихваха се един на друг, вадеха учебници от чантите си и тихо говореха за това кой какво проучване смята да прави или къде мисли да стажува. А за какво си мислеше той? За това как апартаментът му има зловеща библиотека.
Когато лекцията най-накрая започна, Григор усети, че главата леко го болеше. Професорът започна да обяснява какви учебници и препоръчителна литература ще им трябват за тази дисциплина и Григор отвори раницата си, за да извади тетрадка и химикалка.
Издаде сподавено възклицание и колегата му бързо се обърна към него да види защо.
– Брат, защо имаш два буркана лютеница в чантата? – Иван шепнеше, а лицето му показваше видимо усилие да не започне да се смее с глас. – Ти си някъв маниак, бе човек! Ше ме убиеш!
Освен двата буркана лютеница, се оказа че имаше и един вакуумиран пакет шунка, кофичка кисело мляко, три лъжици, една пластмасова купа, солница и белачка за картофи. Всички неща, без изключение, бяха от кухнята на Григор. Нямаше и помен от тетрадките, химикалките и всички други учебни пособия, които бе сложил снощи в раницата.
„Нищо чудно, че като вдигнах раницата тази сутрин, ми се стори твърде тежка…“ мрачно си помисли Григор.
Иван държеше белачката и вече се смееше с глас. Професорът прекъсна лекцията и им се скара да мълчат.
– Извинете! – каза Григор, въпреки че не той вдигаше шум.
– Да не отваряш лавка бе, какво? – подшушна му Иван. – Сега, ако започнеш да пишеш с някоя от лъжиците, ще издивея!
В края на краищата Григор взе лист и химикалка от колежката зад него и започна да си записва. Лекцията минаваше като в сън – той записваше автоматично, но нито една от думите на професора не достигаше до него.
„Как е възможно това? – трескаво мислеше. – Нещо не е наред… Криминалният роман, разни предмети се разместват, лампите светват сами…“
Григор изпитваше неистовото желание просто да стане и да се върне вкъщи. Трябваше да разбере какво става! Представи си как отключва входната врата, как отново вижда огромните купове мистериозни книги в хола…
– Брат, защо всичките тия неща са ти в чантата? – Иван го смушка в ребрата. – И ти се изненада като ги видя!
Момчето осъзна, че няма нито едно обяснение, което да не звучи налудничаво. А трябваше да даде обяснение, защото Иван беше патологично любопитен, да не говорим, че колегите около тях също бяха видели и надаваха ухо да чуят за какво става дума.
– Нали ти казах, че съм в нов апартамент… Най-вероятно съквартирантът ми е решил да си направи шега.
– Имаш съквартирант? Не си казвал. Кой? – колегата му го погледна с искрено подозрение.
Григор хич не обичаше да лъже, но нямаше как.
– Не го познаваш… Един приятел от старото училище.
– Защо бе, знам някои хора от твоето даскало! Как се казва?
За щастие, професорът се намеси точно в този момент и им се разкрещя, че се държат неуважително и че ще ги изхвърли навън. Останалата част от лекцията пазиха ти-шина и Григор се опита да се съсредоточи, но мислите му ставаха все по-мрачни. Най-вероятната теория, която имаше за апартамента, бе, че някой имаше ключ от него. Влизаше и му погаждаше номерца… Но пък как бе изчезнал от хола тази сутрин?
Слава богу, след тази лекция имаха дупка в програмата и Григор реши, че трябва задължително да се върне до вкъщи. Нямаше да издържи да мисли цял ден за всичко то-ва… Сутринта не бе имал време да огледа внимателно навсякъде, а щеше да се побърка, ако трябваше да чака цял ден. Лекциите му свършваха в пет, а от шест до дванадесет вечерта работеше като барман в клуб за бордови игри. Това значеше, че ако не отидеше сега, трябваше да изтрае чак до след полунощ.
– Ей, ама нямаше ли да ходим на кафе с другите? – попита го Иван разочаровано. – Мая също каза, че може дойде…
– Трябва да си взема тетрадките от нас – нетърпеливо обясни Григор, докато излиза-ха от залата и гъмжилото от студенти заглушаваше думите им. – Отиди без мен. Ще се видим на следващата лекция.
– Кажи на съквартиранта ти, че е голяма гадина! Да те бъзика така на първия учебен ден…
– Да, ще му предам – промърмори Григор и двамата се разделиха на стълбите. – Стига да го открия първо…
