От няколко дни издателство „Сиела“ пусна на пазара най-новата книга на Захари Карабашлиев- Симетрия–  сборник с 13 великолепни истории.

Инцидент с котка на име Джони Чорапи в среднощен Бруклин, латиноамерикански железничар от Чикаго и тъмна тайна, споделена с непознат, двама съдружници, изправени пред фалит в слънчева Калифорния и бездомно кученце, за което трябва да се грижат,  току-що освободен  затворник на път за родното си място в Добруджа, дневник на възрастен вдовец на гости на дъщеря си Радослава в Америка, няколко часа от живота на пазач на паркинг във Варна, късен следобед на гръцки остров и писател в криза, споменът на д-р Огнянова за нейната първа учителка в три минути и половина, непринуден разговор на три двойки в неделен следобед с мирис на жасмин – добре дошли в Симетрия!

В тази прецизна колекция от 13 истории Захари Карабашлиев ни въвлича в личните катастрофи, оцелявания и най-неочаквани просветления на своите герои. Пръснати между два континента – забавни, тъжни, мълчаливи или разказващи, но винаги болезнено докосващи, те са не просто образи, а души, които искаме да познаваме, парчета живот, търсещи мястото си в един на пръв поглед хаотичен свят.

С ритъм и лекота Карабашлиев ги заселва в територията на своите страници, където хаосът е привиден, а симетрията – възможна.

Благодаря на Пепа Георгиева, която на хиляди мили разстояние успява да е до мен винаги, когато имам най-силна нужда от думите й. За това, че няколко книги и пиеси по-късно, тя продължава да прекарва малкото си свободни часове с чернови на страниците ми и задава въпроси, на които често предпочитам да не отговарям. За безкрайното приятелство.

Благодаря на Красимир Дамянов – за младия му глас, от който преди години съм се учил, за прегръдката, с която посрещна писането ми сега, за така рядко срещаната днес искреност, за разменените редове и дръзките му редакционни предложения, които направиха някои мои истории по-добри, а други по-къси.

И накрая: тази книга посвещавам на моите скъпи и отдавнашни приятели – знаете кои сте – за всички тези луди времена, разговори и мълчания, и музика, и маси, и танци, спорове и помирявания, за летните нощи по морето и утрините в планината, за моментите, в които сме споделяли тъги, мечти и вино и сме се заливали от смях. За невероятните ни истории, които, колкото и да искам, никога няма да успея да напиша. А и трябва ли?

 

Захари Карабашлиев

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 1 = 6