ИК Колибри представя „Сестрата на Зигмунд Фройд“ – третия роман на даровития македонски писател Гоце Смилевски! Една дръзка, елегантна и проникновена творба, изваяна съвършено.
Виена, 1938 г. Нацистите разрешават на Зигмунд Фройд да излезе от страната заедно с посочените от него близки хора. Убеден, че нацистите скоро ще напуснат Австрия, Фройд включва в списъка си своето семейство и сестрите на жена си (плюс кучето), но не и собствените си четири сестри, които впоследствие са изпратени в лагера в Терезин. На фона на тази провокативна история Адолфина Фройд, най-малката сестра, разказва за живота си, за несбъднатите си мечти, за любовта си, за обожавания по-голям брат. През призмата на нелекия живот на една изгубена в сенките на историята жена Смилевски разглежда проблемите на любовта, омразата и секса, на депресията и лудостта. „Сестрата на Зигмунд Фройд“ е книга на идеите, книга за избора и за тъмната страна на човешката природа.
„Поразително… Дръзко и неочаквано… Авторът ни представя нещо като сенчеста и силно
критична биография на „великия човек“… Бях дълбоко развълнувана.“
Джойс Каръл Оутс
„Романът доставя истинско удоволствие. В него има голяма дълбочина, а езикът е поетичен и блестящ.“
Асошиейтид Прес
„Едно от най-интересните литературни събития на годината… Лесно за четене, интересно и задълбочено.“
Дубравка Угрешич
Авторът
Гоце Смилевски е роден през 1975 г. в Скопие. Учи общо и сравнително литературознание в университета „Св. св. Кирил и Методий“ в родния си град. Продължава образованието си в Карловия университет в Прага, а след това пише докторска дисертация в Европейския университет в Будапеща. Публикува първия си роман „Планета на неизкуството“ през 2000 г. Следващият му роман, „Разговор със Спиноза“ (ИК „Колибри“, 2010), е обявен за роман на 2002 г. в Македония. За третия си роман, „Сестрата на Зигмунд Фройд“, писателят получава признание и извън родната си страна – удостоен е с Наградата за литература на Европейския съюз (2010).
Отзиви за творчеството на Гоце Смилевски
Остроумен, иновативен и задълбочен разказ, който преплита биографиите на Фройд и неговата страна Адолфина, от една страна, и тези на съвременниците им Гюстав Климт и сестра му Клара. Роман, който осветлява историческата връзка между творчеството и немислимото унищожение, както и между мъжката и женската участ. Всеки, когото го е грижа за опазването на смисъла в света, който обитаваме, ше бъде провокиран да мисли и ще се обвърже емоционално с това четиво.
Шошана Фелман
Силен, многопластов, обсебващ. Като романите на Жозе Сарамаго.
Ла Република (Италия)
Наследник на Херман Брох, Смилевски смело редува описание и размисъл.
Ил Фато Куотидиано (Италия)
Ярко и свежо художествено произведение – едно от онези рядко срещани четива, чийто ефект не се изчерпва с това да възкреси историята. То придава жизненост на фактите и блести по начин, който облича фикцията в дрехата на една реалност, по-истинска от самия живот.
Джей Парини
Вълнуващо и мъдро четиво.
Кнак (Белгия)
Истината е, че четенето на тази книга прилича на спиритуална визита – Смилевски пише като шаман, който се опитва да пребори демон и да разкрие истината, а посланието на романа разтърсва и трансформира нагласи с безмилостното отношение към битието и философията на Зигмунд Фройд…
Дейл Пек
Тази книга е истински брилянт… Трогателна… Провокативен разказ за здравия разум и възприятието на реалността.
Пъблишърс Уийкли (САЩ)
Великолепна… Интригуваща и затрогваща книга… Талантливи образи и един майсторски излят роман, който предлага на читателя дълбоко вникване в динамиката на отношенията в прочутата фамилия.
Киркус Ревю (САЩ)
Гоце Смилевски разказва живо, леко, дълбоко, интересно, като цигулар, който няма проблеми с техниката на инструмента и не мисли за нея, защото тя отдавна е овладяна и вече не е елемент от изкуството.
Венко Андоновски
Интервю с Гоце Смилевски
Защо избрахте за първата си книга разговор тъкмо със Спиноза, а не с Аристотел или Ницше, например?
Спиноза е един от онези философи, които не са търсили широка публика. Той е искал да има читатели, които го разбират. Спиноза е различен философ, който избира да бъде отлъчен от равинския съд и синагогата. И не отива в университета в Хайделберг, Германия, където би могъл да преподава. Той решава да остане да живее в Холандия и да се посвети на философията. Тези два избора, които Спиноза прави – да се посвети на философията и да живее в самота, – са онова, с което образът му ме привлече.
Носител сте на наградата на Европейския съюз за 2010 г., как се промени животът Ви?
Влиянието е основно върху издателите – интересът расте. Наградата има и литературна стойност, това е важна награда, защото е създадена да популяризира литературата на Европа в Европа. Знаете – много често две държави-съседки не четат литературата, която създават, а са толкова близки помежду си.
Как Ви забелязаха? И с какво Балканите могат да бъдат фокус в европейската литература?
Не мисля, че който и да е регион може да бъде интересен сам по себе си от гледна точка на литературата на издателите. Но много балкански писатели вече са издадени в редица европейски страни. Знам, че български автори също са преведени в Европа – Антон Дончев, Анжел Вагенщайн, Георги Господинов, Алек Попов, Теодора Димова. В Македония са преведени Любомир Левчев, Георги Константинов, Владимир Левчев.
Чувствате ли се гражданин на света?
Всеки човек трябва да се чувства гражданин на света. Разбира се, че се чувствам гражданин на света, макар че като гражданин на Македония, която не е член на Европейския съюз, имам големи трудности при пътуванията. Спечелих стипендия „Рокфелер“ за Италия, но срещнах трудности с получаването на виза. Сега заради правилата на Шенген и биометричните паспорти можем да пътуваме без виза. Но по-важно е как се чувстваме – аз се чувствам космополитно.
Каква е мисията на писателя днес?
Смятам, че писателите загубиха своята мисия. На писането се гледа вече по друг начин. В наше време писането се е превърнало в удоволствие.
Къде е читателят в цялата история?
Писателят пише заради читателите, естествено, но не бих променил стила си само за да имам повече публика.
Стига ли Ви писателското поприще, за да се издържате? Повечето български писатели работят като журналисти, преводачи, университетски преподаватели…
Писателите, които искат да се издържат с писане, а не са комерсиални автори, могат да кандидатстват по различни европейски програми. Една от тях е „Писатели в резиденция“, аз самият съм бил във Виена, Амстердам, Лаго ди Комо, Женева с подобни стипендии. И български автори печелят такива стипендии – в Ню Йорк се запознах със Здравка Евтимова, нейни разкази ше бъдат публикувани в САЩ.
Какви са мечтите Ви – да филмират книгите Ви, да спечелите Нобелова награда за литература…
Мечтая да съм здрав, да остана честен и скромен човек.
