След като изгледах първия сезон, прочетох първата книга от поредицата, чиято втора  половина разказва събитията от сезон 2. След това изгледах сезон 2. А след това прочетох книга втора и книга трета от поредицата.

С чиста ръка на сърцето мога да призная, че реализацията на втория сезон е стъпка назад. Прекрасния първи сезон, който ни запозна със света и установи правилата на тази митология приключи в момент, в който да ни се иска да откъснем собствения си крак. Жулиета, във външния свят и този поглед към всички тези Силози. Страхотно решение, което в романа е провалено. На доста ранен етап в книгата всъщност разбираме, че силозът далеч не е един. Тази изненада, така умело пазена до края на сезона бе брилянтно решение.

Сезон 2 започна с поглед към миналото. Минало, което никога не се е случило. Откриващата сцена в сезон 2, не съществува в романа. Историята на Соло/Джими в миналото, е детайлно изследвана във втората книга, но там няма миг, в който баща му да води бунт. Решението е добро. То показва проблясък от минало, което много по-късно в сериала ще осмисли едно бъдеще и един обрат за това, кой всъщност е Соло.

И в двете сюжетни нишки от Силоз 17 и Силоз 18 се случва ужасно много. Което тук е пропиляно и разтеглено до неузнаваемост. Събитията около Жулиета, срещата със Соло и опита и да се върне в Силоз 18 са загубили очарованието и мистерията, която книгата им придава. Мракът е пропил тази част от случващото се. То е бавно, мудно, празно и самотно. Не мога да си представя, че потапянето на Жулиета във водата е раздробено до тези опити и всъщност ОТСЪСТВА култовия момент от романа с балончетата зад стълбите. То дори стълби не видяхме… Четейки тази част на романа най-зрелищното, болезнено и мъчително нещо, което се забива като трън в съзнанието ти и остава с теб дълго след края му, е именно мигът, в който тръбата на Жулиета СПИРА да и подава въздух и тя остава сама, без въздух на дъното на наводнения силоз. Колкото и трудно, колкото и невъзможно да е било събирането на мехурчета въздух зад стълбището да се пресъздаде на екран, то поне е било добре, да бъде направен опит!

Фокусирания и целеустремен бунт в Силоз 18 е много ясен, с чисти граници и конкретни участници/лидери. Бунтът в сезон 2 на сериала бе представен, като своеобразна война и всъщност попресили събитията. Ходенията нагоре-надолу, , завземането на различни нива от Силоза, барикадите… всичко това превърна стегнатата история на романа в нещо твърде голямо, което сериала не успя да овладее и прецизира.

Големият обрат, че Соло не е Соло, а всъщност е Джими, не донесе нищо. Той пак си е същият. Просто историята му е болезнена и човекът е преживял много. Сериалът се опита да представи този миг, като нещо огромно и мащабно, но то всъщност не донесе нищо. Може би, защото нямаме идея, какво всъщност е преживял. Проблясъкът от миналото, в което баща му бива застрелян ПРЕД ОЧИТЕ МУ, е спомен от едно време, което втората книга от поредицата ще изследва в детайли. И ако усещането ми е правилно, че сериалът ще ЛИШИ Соло от неговата предистория, то това ще е сериозна грешка. Всички събития в Силоз 17, които втория роман изследва, превръщат Соло в най-трагичния образ ИЗВЪН Силоз 1. И този проблясък тук, ме кара да си мисля, че е това. Че няма да видим повече от историята на малкия Джими. А дори и да видим, до ще бъде втори проблясък, със споменът за майка му.

Вторият сезон на „Силоз“ пропилява най-големия обрат, който романа дава. Обрат, който е накарал всеки читател да иска да изяде страниците, за да разбере ИСТИНА ЛИ Е?! В своя финал във въздушния шлюз на Силоз 18 срещу слизащата надолу Жулиета, се показва човек в костюм. И шлемът му свети. Това е Бърнард. След кратък разговор и схватка, лумва огъня и историята свършва. Ако трябва да степенувам важността на грешките, които втория сезон направи, то тази е под номер 1.

Романа ни даде предистория на излизането на този човек срещу Жулиета във въздушния шлюз. И заточен, да бъде изгонен навън е ЛУКАС, нейния любим. Четейки ние биваме убедени, че Лукас облича костюма и излиза срещу Жулиета в шлюза. Носейки това огнеупорно одеяло тя РЕАЛНО се хвърля върху „Лукас“ за да го предпази от огъня. Когато той утихва и тя сваля шлема, тогава и тя и читателите разбират, че всъщност тялото е на Бърнард и че той е мъртъв. И за разлика от романа, където по- мнителните читатели ще се запитат- КАК Е ВЪЗМОЖНО Жулиета да оцелее, а другото тяло да изгори, в сериала това е невъзможно. Ние не преживяхме тази сцена, а просто видяхме нейното начало. А именно в нея се загатва и корени един грандиозен обрат за Силоз 17, който историята ни разкрива чак в третата книга „Прах“.

Финалната сцена на сезон 2 е наистина интригуваща. И може би за онези, които НЕ СА чели книгите е истинска мистерия- какво е това. Финалния кадър с това Pez-че за бонбони, което сме виждали в Силоз 1, отговаря на въпроса КОГА е това. Това е миналото.

Финалната сцена на сезон 2 е събитие, което се е случило много преди първата глава на „Смяна“, втората книга от поредицата. Тя не присъства в романа. Героите тук, Хелън и неназования мъж, са сред главните действащи лица в това, което предстои да видим в сезон 3. Името на мъжът е Доналд, но сериалът възнамерява да го преименува на Даниел. Той е неин съпруг. И тяхната история ще отекне през вековете на Силозите.

„Силоз“ сезон 2 е крачка назад от постигнатото в Сезон 1 и определено е недобро представяне на литературния материал, който успява да вълнува читатели вече повече от десетилетие. Намерението да съберат книги 2 и 3 в предстоящите 2, последни сезона за сериала, ме карат да си мисля, че историята ще бъде доста окастрена. Най-вероятно НЯМА да видим историята и съдбата на Соло в Силоз 17, преди срещата му с Жулиета. Но си мисля и най-лошото. Сериалът ще обърне главните ни герои. За разлика от романа, нашият архитект в сериала ще се казва Хелън. Не Доналд.

Мнение за „Силоз“ (първата книга от поредицата“) и мнение за „Смяна“ (втората книга от поредицата).