Ако си пропуснал мнението ни за всеки един от отделните епизоди- прочети го тук!
Ако си пропуснал мнението ни за едноименния роман- прочети го тук!
Финалния епизод на първия сезон на „Мамник“ мина. Вече знаем всичко. Вече знаем и идеята на режисьора и сценаристите за тяхната история. Тяхната версия на това, за което се разказва романът на Васил Попов. И тя е приемлива. От романа е извадена една кохерентна и възможно най-опростена, сюжетна нишка, която да има начало, среда и край. Без хилядите разклонения. Без обогатяването със събития от миналото. Без излишна помпозност и епичност. Една история, която е достатъчна.
Решенията на създателите на „Мамник“ са странни. Изправени пред непосилната задача да създадат първия български фентъзи-хорър сериал, с ограниченията на българските възможности, те правят може би най-доброто. И очакванията на феновете на романа, за достоверна екранизация, особено в ръцете на Магърдич Халваджиян и Виктор Божилов, изиграха може би най-лошата шега на онези от нас, които мислиха, че сме доживели момента на първия, роден блокбастър сериал. Е не сме! Но станахме свидетели на първата правилна стъпка в тази посока.
Финалният епизод на „Мамник“ носеше всичко онова, което очаквахме от него. Динамика, екшън, драма, история и много, много сцени с адската птица. Повече, отколкото предходните 11 епизода общо ни бяха дали. А истината е, че в едва 3 епизода видяхме Мамника. Едно няколко секундно появяване в епизод 6. Едно криволичещо появяване в епизод 11 и то само в неговия финал. И активното му участие в случилото се тук.
Огромна част от сцените от този епизод, са взети за трейлъра. Особено пробиването на колата от клюна на птицата бе сцена, която нямах търпение да видя, но уви… тя дойде на края.
Финалния епизод даде много екшън. Той сякаш бе част от епизод 11 и негово естествено продължение. Сцената с наскачалите кучета-съботници бе откриваща за епизода и след минута- две, когато приключи, остана основния въпрос. Какво направиха кучетата? Защо се появиха и опазиха ли някой? Спипаха ли някой? Изплашиха ли някой? Защо им беше да се появят „да пазят Божана“ сега, ако реално това са правили? От какво я пазиха?
Цялата откриваща сцена с полета на Мамника и излизането му на светло бе много чакана. Много. Реализацията и бе сносна. Далеч съм от мисълта, че се доближава до това, на което тренираното ми око е свикнало, но вземайки под внимание ограниченията на родните възможности- сцената бе сносна. На излизане от пещерата имаше един кадър, в който Мамника бе дребна гарга, промушваща се в отвора, но… да не задълбавам.
Полетът над поляната, високо в небесата може би трябваше да създаде усещането за същество с размерите на Дрогон, носещо неговата сила и размах на крилете. За пореден път тук нескопосана работа на оператора лиши и тази сцена от нейния епичен размах. Изключително правилно всички бяха изнесени на светло, на широко и на открито. Така се прави. Но когато размахът на камерата ти е, като на онази от „Лорънс Арабски“ от 1962г. и кадърът ти улавя между 1/8 и 1/9 от това, което всъщност е там, именно ти, операторът, опустошаваш сцената от възможностите, които режисьора е заложил в нея.
Сблъсъкът на Мамника и Камен бе може би най-прекрасния миг в целия епизод. Доста типичен, включително поведението на любимият ни льохавец, доста очаквано, но някак впечатляващо. Да това не беше Т-Rex-а от „Джурасик свят“, но Мамникът блъскащ джипа на Камен носеше своето очарование и усещане за „и у нас могло“! Със сигурност инвестицията в тази сцена е била огромна, на няколко пъти търсих очите на Камен в коя посока гледат и защо се реят така неясно в празното пространство. Коя всъщност е била точката, на снимачната площадка, която е трябвало да събира погледа му, е мистерия и любопитен фрагмент от случващото се зад кулисите.
Цялата история с Талчето и Сърбия ме накара да се замисля, колко бавно течеше действието в предходните 11 епизода. Придвижването от полицейското управление до старческия дом понякога костваше цял епизод. Тук стигнахме до границата, минахме я, стигнахме до Ниш, върнахме се…. неща… немислими до сега.
Актрисата за ролята на възрастната Наталия бе достолепна и интелигентна. Някак улови и приспа желанието ми да търся пробойни в изпълнението и. Към тази осанка мога да изпитвам само уважение и разбиране. Някак бях готов да простя всеки недъг в героинята и поведението и на екрана.
Много от решенията в епизода, бяха странни. Бременната Божана не се споменава в романа. Нито за миг от страниците на книгата няма и помен, че Божана е бременна и който твърди обратното, е прочел нещо между редовете. Финалът на върха при каменния кръст бе сносен. В никакъв случай добър или впечатляващ. Но сносен. Срещата на Талчето и майка и, преливаща във финала на върхът , бяха връхната точка на „Мамник“ и на всички събития в тези 12 епизода. Някак и двата момента бяха прилични, но далеч от задоволителни. Диалогът между Наталия и Венета носеше своята сила и желание за „поразяващ ефект“. Той така и не бе постигнат. Решението за „самоубийството“ на Венета бе връхната точка на поредица от погрешни решения в целия сериал. Нелогично, зле изпълнено, тотално не пасващо на събитията до момента и … просто зле.
Монтажът на кадъра на сблъсъкът на Божана и Мамника на върха, с бавно ходещите Лазар и Наталия в пещерата, ме изнерви до безобразие. Лазар знаейки, че любимата му и детето му са в лапите на птицата, води за ръчичка баба си/сестра си със скоростта на умрял заек. А тя се движи точно, като типична 200г. лелка, която има нужда от подкрепа на всяка крачка. Докато екшънът на върха тупа в съзнанието на зрителя…
Замръзването на Мамника в мига, преди да довърши Божана, бе впечатляващо и след това се случиха две събития, които някак ми се искаше да бъдат по-силни. Разпадането на лицето на Венета и ярката светлина отзад, както и разпадането на Мамника. Докато сцената с майката имаше потенциал за нещо много повече и бе просто кофти, сцената с разпадащата се птица бе адски добра. Визуалният ефект на превръщането и в прашинки ми отнесе главата, ноооооооооооооо….. операторът отново се намеси. И в този миг, вместо да изтегли камерата назад, да даде мащаб на този кадър, да я завърти отгоре, отляво, отдясно, да полети с тази камера… той просто стоя там, снимайки този прекрасен миг и лишавайки го от възможността да се превърне във феноменален.
Решението за оцеляването на Емил Славов, смъртта на Венци, изключително слабото застъпване на Предраг превръщат ключови елементи от книгата в много безлични и някак различни от към усещане, тук.
„Мамник“ свърши, но „Лехуса“ чука на вратата. Добър, лош, оправдал очакванията ни или не, „Мамник“ бе правилна стъпка в правилна посока за родната телевизия. И някак бе толкова смела, че дори само за това заслужаваше вниманието ни.
Ако трябва да подредя топ 3 на най-добрите епизоди в този сезон:
3. Епизод 1
2. Епизод 12
- Епизод 10
„Мамник“ имаше безобразно много проблеми и разочарова много от феновете на романа. Включително и мен. До степен, че да искам да го харесам и всячески да се старая, а той да не спира да ме разочарова с всеки следващ епизод. Въпреки това успя да удържи да не ме подтикне да го нарека провал след неговия финал. Сериалът имаше своите достойнства, имаше своите достойни за адмирации амбиции и няколко наистина добри попадения. За това му поставям една солидна оценка 6.5 от 10 и впервам очи напред в бъдещето, очаквайки сезон 2, „Лехуса“.
Финалният епизод на „Мамник“ в 30 секунди:
