Изключително особен сериал. Изключително рискован подход. Вариантите за резултата са или УСПЕХ или ПЪЛЕН провал, нищо по средата. Дали?

„Историята започва година след събитията в „Мълчанието на агнетата“ с Джоди Фостър и Антъни Хопкинс (и едноименния роман на Томас Харис). Проследяваме събитията около Кларис Старлинг и последствията, до които Бъфало Бил и неговият случай са довели. Тук са Пол Крендлър, сенатор Мартин, Катрийн (жертвата в кладенеца в оригиналния филм), кученцето на Бъфало Бил, Арделиа и др. Имаме покъртителна поредица от самоубийства. Или убийства? Имаме пропит от корупция и дикриминация свят на ФБР и VICAP.“

Поредицата установява бързо своите правила, по които ще се движи. Ребека Брийдс ще бъде Кларис Старлинг от романа. Да тя ще напомня много на Джоди Фостър, чисто и просто защото тя самата бе Кларис от романа. Двете изпълнения са колкото сходни, толкова и различни. В началото новата Старлинг много трудно достига до зрителя. Звучи несериозна, звучи наивна и сравненията между нея и Джоди Фостър по-скоро са в неийн ощърб. Младата дама се нуждае от повече от 3 епизода, за да успее да установи нейната Кларис и да накара зрителя да запомни, че гледа НОВА актриса в позната и незабравима роля.

Арделиа Мап на Девин Тейлър е много различен герой. Преди всичко останало в „Мълчанието на агнетата“ тя е поддържащ персонаж, който в сериала тук излиза на преден план. Тази Арделия има проблем, с който предишната не се бори. Или поне не и се налага да и се бори. Дискриминация за това , че е жена и за това, че е тъмнокожа. Новата Арделия е някак твърде уравновесена. Тя има ужасно много екранно време и каменното и изражение дори в моментите, в които се изисква да е шокирана, да е в стрес, да е напрегната, тя е една и съща. Може би това трябва да е нейната вътрешна сила, може би това трябва да показва тренировката на агентите от академията, но всъщност то пречи и дистанцира зрителя от героинята, превръщайки я в преиграна и по-скоро невъзможна.

Пол Крендлър на Майкъл Къдлиц е чудесен избор. Коравият мъжкар, който придоби световна популярност с ролята на Ейбрахам от „Живите мъртви“ се потапя до неузнаваемост в ролята на началника на Кларис. В точните моменти, той е развалина, в точните моменти е ръководител и в точните моменти той е готов да прекрачи границата. Чистокръвен и възможен, какъвто НЕ ГО ПОМНИМ от „Мълчанието на агнетата“.

Новата Катрин Мартин

Сенатор Мартин е доста обран образ тук и в нито един момент тя не прескача усещането на треторазрядна актриса от филм на видео касета.

Катрин (дъщерята на сенатора и жертвата от кладенеца в оригиналния филм) обаче е истински триумф. В сравнение с Катрин от „Мълчанието на агнетата“, героинята на Марни Карпентър е един от най-интересните и митични образи тук. Всяко появяване на нейната „повредена“ Катрин е истинска наслада в сериала. Всичко, което тя е отключила след Бил, вземането на Прешъс при нея, стаята и, отношенията с майка и, с бившия и любим, с Кларис… Катрин Мартин тук е олицетворение на цялата лудост, която някога излъчваше Ханибал. Но по един много особен начин, тя е следствието от нея. Тя е следствие от една такава лудост, отприщена чрез Бъфало Бил. Следствие, което трябва да бъде „излекувано“ и възстановено.

Ужасно много време е нужно на сериала за да заяви ясно пред зрителя своята история. Минават почти 2/3 от него, преди да осъзнаете какво всъщност преследвате. Сюжетната нишка се избистря на твърде късен етап и събитията от началните епизоди вървят хаотично, несвързано и ужасно трудно за проследяване. Достатъчно упоритите зрители, ако издържат тези трудни моменти, ще достигнат до една последна трета от сериала, която ще ви отвее главите.

Последните 4 епизода определят цялостното усещане. И то звучи по следния начин:

  • имаме нова БРИЛЯНТНА Кларис , изцяло в духа на героинята от романите
  • имаме нов БРИЛЯНТЕН злодей (и по-малък злодей), който по извратеност се вписва чудесно в стилистиката на деянията на Ханибал и Бил (и не само)
  • имаме огромен, мащабен план, който с разгръщането си, ще втрещи зрителя и ще го накара да преосмисли цялостната си концепция за случващото се и разследването на случаите
  • сериалът НЕ СЕ фокусира върху отделни случаи всеки епизод, а представя обща, свързана история

Финалните няколко епизода представят поредица от обрати и влизане в най-добрите традиции на историята. Сценаристите буквално дописват Томас Харис с една изключително дълбока, емоционална и лична история на Кларис. Поглеждаме към миналото и, към един заключен спомен с баща и. Научаваме детайли за майка и. Неща, които никога не са изследвани в книгите и филмите до сега по начина, по който този сериал се отправя към тях. Финалът на сезона носи усещането на психопатското, интелигентното и същевременно налудничаво парченце адреналин, което получавахме при всяка среща с Ханибал.

Сериалът завършва изключително любопитно. Една среша от финалните секунди на сезона ще ви накара да искате да видите още. Да искате да видите много повече защото, Кларис е героиня, чиято травма и минало са изключително интересни, а историята тук ги зачеква по начин, по който да провокира въображението ни.

„Кларис“ е изключително особен сериал, който със своята трета част на първия сезон овъзмездява цялостното усещане от видяното. Да има екшън, да има стрелба, да има спасение на заложници, да има смърт, да има ранени. Всичко е реално, зрелищно и приземено по начин, по който винаги историите на Томас Харис са звучали.

„Кларис“ е изключително добро попадение, което ще измъчи своите зрители, но след това ще им се отблагодари подобаващо. Да, има препратки към Бъфало Бил и да, ще видите дори майка му от плът и кръв!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 75 = 76