„Светът през 2050 година“ според Хеймиш Макрей

„Поразителна история на бъдещето!“

– Тим Харфорд

 „Много интересно!“

– Маргарет Макмилан

Как ще изглежда светът през 2050 година? Какво влияние ще окажат на нашето глобално общество сложните сили на промяната – демография, околна среда, финанси, технологии и идеи за управление?

Един от водещите анализатори на глобалните тенденции в икономиката, бизнеса и обществото, Хеймиш Макрей, ни води на вълнуващо пътешествие през следващите 30 години. Като се основава на десетилетни изследвания и съчетава икономическата преценка с историческата перспектива, той претегля възможностите и опасностите, пред които сме изправени, анализирайки икономическите тектонски плочи на миналото и настоящето, за да може по този начин да начертае карта на бъдещето.

Книгата „Светът през 2050 година“ е жизненоважен пътеводител за всички, които се тревожат за това какво крие бъдещето. Разберем ли как се променя нашият свят, ще бъдем в по-добра позиция да подсигурим бъдещето си през десетилетията, които предстоят.

Хеймиш Макрей е икономически коментатор за вестник „Индипендънт“ и всяка седмица има колонка по въпросите на икономиката и финансите в „Мейл он Сънди“ и за вестник „Ай“. Бил е финансов редактор в „Гардиън“ и „Индипендънт“ и е носител на множество награди, в това число за бизнес и Наградата на британската преса за финансов журналист на годината . Той е почетен сътрудник на Фондация „Оруел“. Сред другите му книги са заглавия като „Светът през 2020 г.: сила, култура и просперитет. Поглед в бъдещето“; „Какво носи успех във времена на напрежение“, както и написаната заедно с Франсис Кернкрос „Градът на капитала: Лондон като финансов център“.

КНИГА ЗА БЪДЕЩЕТО НИ РАЗКРИВА КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ СВЕТЪТ ПРЕЗ 2050 Г. 

Авторът на в. „Индипендънт“, който има седмична колонка в раздел икономика и финанси – Хеймиш Макрей, –  издаде книга с прогнозите си бъдещето. Изданието се казва „Светът през 2050 година“ и на български език излиза с логото на Книгомания – вече може да бъде намерено в книжарниците. Основните теми, които засяга икономистът в рамките на близо 500 страници, са свързани с демографията, околната среда, финансите, технологиите и политиката и как те ще повлияят на обществото в глобален план. „Разберем ли как се променя нашият свят, ще бъдем в по-добра позиция да подсигурим бъдещето си през десетилетията, които предстоят“, пише Макрей.

Той анализира поотделно в перспектива Северна и Южна Америка, Европа, Азия, Африка, Близкия изток, Австралия, Нова Зеландия и Тихия океан. Идеята е да се коментират основните икономически тенденции, които ще доминират в следващите 25–30 години (едно поколение напред), като първоначалните признаци за проявата им вече са налице. Достъпните статистически данни позволяват да се прецени кои страни и региони ще претърпят по-бърз напредък и кои ще забавят темпотос и на развитие. Вече могат да се направят прогнози и за развитието на политическата и социалната сфера. Авторът на „Светът през 2050 година“ не пропуска да обърне внимание и на темата за екологията – отношението на човека към природата, което ще става все по-ключово и ще се говори все повече за намаляване на вредните емисии, да се ограничава използването на питейната вода и природните ресурси.

Една от най-трудните задачи е прогнозирането на новите технологии и приложението им в общественото битие. Поради динамичното развитие на техниката в последните няколко години (особено от ковид-пандемията насам) е трудно да се предвидят пробивите, тъй като не се знаят иновационните разработки. Но е факт, че множество области от обществения живот, здравеопазването, образованието и икономиката се нуждаят от нови технологични решения. От една страна, те ще спомогнат жизненият ни стандарт да продължи да нараства, но от друга, е важно да бъде преодолян негатизивмът към тях и да бъдат правилно контролирани, за да не се наруши общественият порядък.

В „Светът през 2050 година“ Хеймиш Макрей много вещо анализира неизбежната взимовръзка на икономическата мощ с политиката и конфликтите между държавите: между Китай и САЩ, между Китай и Индия, Русия и Европа, размириците в Близкия изток и др. Какво ни очаква – един по-добре балансиран или по-хаотичен свят?

Богатият житейски и професионален опит на Макрей и личните впечатления от почти всички места, за които пише, му дават основание да прояви предпазлив оптимизъм.

В последната глава на „Светът през 2050 година“ Макрей очертава 10 големи идеи, от които ще зависи обликът на света.

1. През 2050 г. около две трети от населението на света ще принадлежат на средната класа. Това не се е случвало никога досега в историята. Но новата средна класа ще разполага с по-малко жизнено пространство в сравнение със сегашната. Очаква се и застаряващият по-богат свят да бъде по-миролюбив и да се опита по-добре да държи под контрол съперничествата.
2. САЩ ще бъдат по-спокойни, по-самоуверени и по-добронамерени в собствените си възможности, но вече няма да бъдат първа икономическа сила.
3. Китай ще бъде най-голямата икономика в света и ще се пренасочи от агресия към сътрудничество.
4. Държави от Африка ще бъдат най-развиващите се, а САЩ ще са с най-младото население сред икономически развитите държави. САЩ ще продължи да привлича като магнит талантливите хора от цял свят.
5. Европейският съюз ще придобие нова структура – на ядро и периферия. Много вероятно е да се стигне до валутна криза по отношение на еврото.
6. Индия ще заеме полагащото й се място на една от великите сили на планетата, но преди това ще трябва да се справи с редица трудности: подобряване на образователната система, преодоляване на екологичния натиск, създаване на политическо партньорство с Пакистан и Бангладеш, преодоляване на съревнованието с Китай.
7. Глобализацията ще промени своята посока – от движение на стоки към движение на идеи и пари. Търговията с горива ще достигне върха си и ще започне да запада, търговията на промишлени стоки ще намалее като обем. Големите пари ще се прави в областта на дизайна и маркетинга.
8. Светът ще е наясно как най-добре да използва възможностите на комуникационната революция.
9. Технологиите ще са ни все повече в помощ.
10. По-хармонични отношения между човечеството и планетата.

В заключение – нека обърнем внимание на обобщението на финансовия анализатор Хеймиш Макрей от последните страници на „Светът през 2050 година“, което да ни послужи и като предупреждение:

„Имам основание да съм уверен, че човечеството ще съумее да премине през предстоящия труден период, без да допусне да се случи някоя катастрофа. (…) Великите сили в света ще имат трудно съвместно съществуване, но не и въоръжен конфликт. Основната причина да смятам така е, че в паметта на поколенията все още се е запазил горчивият спомен от катастрофалните за човечеството от първи петдесет години на ХХ век“.

***

Откъс от „Светът през 2050 година“:

Глобалното значение на Европа ще намалее. Тя обективно ще е едно от най-добрите места за живеене на планетата – поне за преобладаващата част от нейното население. Континентът ще бъде сравнително богат, спокоен и сигурен. Европа ще продължава да привлича имигранти на всички нива – и най-квалифицирани, и най-слабо квалифицирани – и ще се стреми към някаква по-удобна от сегашния Европейски съюз форма на асоцииране на отделните държави. Но процесите, протичащи на европейския континент, ще имат по-малко значение за останалия свят, защото европейското население ще намалява в абсолютни стойности, а икономиката му – като процент от световната. Амбициозните европейци трудно ще се примирят с това отстъпление, защото ще смятат, че техният континент може да бъде много по-успешен, а и някои части от Европа ще продължат да бъдат в челните редици на образователната индустрия. Въпреки това континентът като цяло все повече ще заприличва на музей за постиженията от миналото, а не на лаборатория за генериране на идеи за бъдещето.

Ако тези прогнози изглеждат мрачни, те не бива да бъдат възприемани като такива. Защото какво лошо има в това едно общество да живее в условията на стабилен и спокоен комфорт. Япония вече показа на света как би изглеждало това на практика. През 2050 г. Европейското население ще има сходна възрастова структура като японското от 2020 г. и ще бъде подложено на сходен натиск – да полага грижи за възрастните си членове. Има обаче три неща, по които Европа няма да прилича на Япония. Съществени културни различия ще се запазят между северните и южните части на континента, между страните с повече имигранти и тези с по-малко, както и между англоговорещите региони и останалата част на континента.

Нито една от тези предполагаеми бъдещи характеристики на Европа не може да бъде приложена към Япония. Японското общество е хомогенно, докато европейското е фрагментирано и това вероятно ще се засилва с течение на времето.

Малко по-нататък ще се спрем върху прогнозите за икономическото развитие на отделните части на европейския континент. Но първо няколко думи за Европа като цяло. От икономическа гледна точка развитието на Европа в началото на ХХІ век тръгна в различни посоки. Дотогава общата тенденция беше по посока на конвергенцията. Южният фланг – Испания, Италия и Гърция, се приближаваше до страните от Севера, докато присъединилите се отскоро централно- и източноевропейски държави догонваха Западна Европа като цяло. От 2000 г. насам обаче, докато конвергенцията между Изтока и Запада на континента продължи, дистанцията между северните и южните му части започна да се увеличава. Италия изпадна в стагнация, а Германия тръгна уверено напред.

Лесно е да обясним успеха на страните от Централна и Източна Европа в догонването на по-богатите членове на Съюза.

Това отчасти се дължи на бурния възход на тези страни, освободили се от неефиктивностите на комунистическата система и извършили болезнените трансформации на прехода към пазарна икономика. А от друга страна, членството в Евросъюза им осигури достъп до по-богатите страни на Запада и насърчи чуждестранните инвестиции да се възползват от посочения по-горе икономически подем.

По-трудно е да обясним какво се случи между Севера и Юга на европейския континент. По този повод една карикатура представя пестеливия Север и безгрижния Юг: първият пести и инвестира разумно спестеното, а вторият пропилява парите и възможностите си. Във всяка карикатура обикновено има и нещо вярно. Би било лекомислено да не отбележим, че нивото на корупцията в Испания, Италия и Гърция е по-високо от това в Нидерландия, Германия и Скандинавия например. Но това не обяснява защо през 2000 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението в Италия е бил почти същия като този на Германия, а през 2020 г. е с 30% по-нисък.

Явно междувременно нещо друго се е объркало. Намираме се твърде близо до онова време, за да можем да дадем някакво по-категорично обяснение, но недоброто функциониране на италианската икономика, изглежда, се е засилило след въвеждането на еврото в страната. Валутният съюз, наложен, без да има и съответен фискален съюз, въведе

единен лихвен процент за всички държави, които се присъединиха към общата валута. Но различните икономики имат и различна структура, поради което се нуждаят от различни лихвени проценти. До финансовата криза от 2008 г. това нямаше особено значение. Дори страните от европейския Юг бяха облагодетелствани от факта, че можеха да вземат по-евтини заеми, отколкото ако бяха запазили националните си валути.

Но финансовата криза наложи строги икономии на държавите

от Юга (и на Ирландия), а в същото време липсваха компенсиращите финансови средства, пристигащи от Севера. Това състояние на нещата вместо да обедини европейските икономики, ги раздели още повече.

Тази гледна точка не е напълно приета от Европейския съюз и прогнозите от експерти от Великобритания или Съединените щати, че еврозоната ще се разпадне, не са добре дошли в Брюксел, Париж или Берлин. (Тези прогнози обаче получават повече доверие в Милано и Рим.) Но осмислянето на парадокса със средството, създадено да сближи европейските нации, което на практика ги раздалечава, е ключов момент за анализ на това, което вероятно ще се случи в бъдеще в европейския проект.

През първото половин столетие от своето съществуване – от Римския договор през 1956 г. до финансовата криза през 2008 г., Европейският съюз и неговите предшественици се справяха общо взето успешно. През следващите петдесетина години обаче – до 2050 и след това, Съюзът най-вероятно ще върви към нерадостен провал.

Сигурно и тогава ще има нещо, което ще се нарича Европейски съюз, но е по-вероятно той да представлява организация от необвързани помежду си, напълно самостоятелни държави, а не „все по-тесен съюз“, както са си представяли неговите създатели. До кризата от 2008 г. Съюзът не беше отбелязвал сериозни неуспехи, но след това бяха инкасирани два такива.

Първият беше дълговата криза и състоянието, в което еврото се намираше през 2012 г. – близко до срив. Еврото беше спасено, но с цената на големи трудности за най-задлъжнелите държави, особено Гърция, и с поставяне под въпрос на ползата от членуването в Европейския съюз, както стана в Италия. Така сцеплението между Италия и Съюза беше отслабено.

Вторият сериозен неуспех беше решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз, което беше финализирано през 2020 година. Може да се спори дали това беше разумно решение и дали наистина беше неизбежно. Но не подлежи на съмнение, че когато изгуби втората си по брой на населението страна членка, втората си по обем икономика и втория по величина вносител на средства в бюджета на Съюза, това не можеше да бъде друго освен провал.

Вероятно ще има и други крачки назад, но през това време тези два случая – с дисбаланса на еврозоната и с Брекзит, ще продължават да тегнат на плещите на Евросъюза. Затрудненията за еврото не са престанали да съществуват и макар чрез въвеждането на някои мерки то да може да се закрепи за още няколко години, цената на тези мерки ще бъде висока. Ще се наложи проспериращият европейски Север да субсидира Юга в много по-голяма степен, отколкото досега. На практика еврото го крепи надеждността на Германия като кредитополучател, което дава възможност на по-слабите икономики да теглят по-евтини заеми, отколкото ако не бяха членове на Съюза. Засега няма директен трансграничен трансфер на фондовете, натрупани от данъкоплатците, но рано или късно – трудно е да се прогнозира кога и при какви обстоятелства – това ще започне да става по-явно. И несъмнено ще бъде много опасно за единството на Съюза.