Ако трябва да нарека този саундтрак „необикновен“, би означавало да го подценя. Шантав , налудничав, откачен- биха му прилягали по-добре. Самият филм е миш-маш от препратки към класическото кино, така че някак си логически идва фактът, че саундтракът е всичко друго но не традиционен. Събрал в себе си цял куп от всевъзможни жанрове от музиката на Мариачи, до класическа музика, че дори до няколко секунди на индустриален метъл (собственост на пънк бандата „LARD“), албумът наподобява на плейлист на някой с психическо разстройство :):):) Преходите са позамазни, внезапни и неочаквани. Усещането е все едно падаш през заешката дупка в земята на странните саундтраци.
В същност, по голямата част е “ земята на лошите саундтраци“! Ако има някои продуценти на саундтраци, които четат това, моля позволете ми да подчертая някои правила от гледна точка на консуматора на такъв вид музика, използвайки саундтрака на „Ранго“ като какво да НЕ правите, сътворявайки филмова музика:
1) Не правете „песни“, които да са миниатюрни. Никоя музика, без значение колко велика е тя, не си струва слушането ако преминава като светкавица. И представете си разочарованието на слушателя ако музиката дори не е велика. „Ранго“ има 3 „песни“ под 30 сек., 6 песни под 60 секунди и 4 песни под 90 секунди. 13 от 20-те песни могат да бъдат изброени в секунди. Ако трябва да включите малки музикални мотиви- комбинирайте ги в едно. НАИСТИНА!
2) Не включвайте разказ или диалог в саундтракът. Целият смисъл от това човек да си купи саундтрак е да има възможността да слуша музика БЕЗ диалог. 9 „песни“ (45%) съдържат говорене в себе си. Три „песни“ номер 3, 8 и 17 са нищо друго освен глас с бекграунд музика.
3) Групирайте инструменталната музика ЗАЕДНО. Разбирам желанието да се поставят „песните“ в реда на появяването им във филма- но така би било по-лесно за феновете на филмова музика да следят инструменталите и песните по отделно! В случая с „Ранго“ да се ровиш измежду 20 „песни“ в търсене на интересните е някак си досадно, особено когато безинтересните са толкова много.
4) Ок, това може да ви се стори малко снобско, но, проверявайте за правописни грешки имената на „песните“! В „Ранго“, „La muerte A llegado“ съдържа правописна грешка. Би трябвало да бъде „La Muerte HA llegado“. Това някак си не помага за избягване на всеобщото впечатление за непохватност, лъхащо от албума. Създаден сякаш от някой, на който не му е пукало особено.
Посочил най-важните 4 момента, вече е време да говорим за това за което наистина трябва: ХАНЗ ЦИМЕР! Без да броя трите малки парчета с включен диалог и пешеходна мариачи музика, като бекграунд, Цимер е направил 12 парчета в албума, които наистина си струват 25-те мин. време за слушане. Моят съвет е, вземете си някаква програма за монтиране на музика, отрежете диалога и си направете свой собствен саундтрак на „Ранго“ от Ханз Цимер, който да изглежда така:
2. Rango Suite
4. Medley – It’s A Metaphore / Forkboy
5. Welcome To Dirt (изрежете 9-те секунди в началото)
6. Name’s RANGO (изрежете 10-те секунди в началото и 9-те в края)
7. Lizard For Lunch (изрежете провлачените 40 сек. в началото)
9. Underground
10. We Ride, Really! (изрежете 4 сек. в началото)
11. Rango And Beans
12. Medley – Bats / RANGO Theme / Ride Of The Valkyries / An Der Schonen Blauen Donau, OP. 314. (има едно изключително НЕ на място пеене и подвикване от Джони Деп в средата на парчето, но не може НИЩО да направим за това)
14. Rango Returns
16. It’s A Miracle
18. The Sunset Shot (завършва супер недодялано, за това преместете тази песен в плейлистът си преди “It’s A Miracle,” която има значително по-добър завършек)
Или ако трябва да си купите отделни песни, просто следвайте следната схема:
2. Rango Suite
9. Underground
11. Rango And Beans
14. Rango Returns
16. It’s A Miracle
18. The Sunset Shot“Lizards for Lunch“ (7) в същност има изключителна екшън градация за 45 сек. след 40-те сек Мексиканско уж свирене. Ако може да премахнете Мексиканския момент, от това ще излезе страхотно парче.
Ако трябва да дам оценка на саундтрака, бих му дал някъде около среден 3,5! Музиката притежава мащабите на Цимерианска и странностите на това, което чухме в Шерлок Холмс и Карибски Пирати. В най-общи линия доминиращия привкус от музиката напомня за дивия запад в анимационен вариант, което не е изненада, имайки предвид, че във филмчето се разказва точно за това. Основната тема е запомняща се и героична (въпреки, че често се повтаря), като при всяко нейно повторение звучи с различен нюанс и в изпълнение на различни инструменти, включително и Банджо 🙂
Мислите , които ни навява тази музика, са за екшън, страст, хумор, рефлекси и разбира се – необикновеност. Главния герой е хамелеон, страдащ от „размножение“ на личността. Разнообразието от предизвикани емоции у слушателя е изключително голямо. Но пък деривативните нотки, като тези в имитацията на темата от Великолепната седморка в “We Ride, Really” (10) или адаптирането на класически мотиви, като Ride of the Valkyries и Синия Дунав в “ Medley – Bats” (12) чисто и просто РАЗСЕЙВАТ! Ако парчетата бяха представени с по голяма умисъл, „Ранго“ щеше да се превърне в приятно забавление и единна истинска частица от „ЦИМЕР“ колекцията на всеки фен.
Ако трябва да дам оценка, бих дал 6 от 10 или може би 7 от 10 ако трябва да я сложа само на 6-те парчета, които подбрах по-горе. Някой, който не е чак такъв запалянко, може би би поставил 5 от 10, че дори и по-малко. За тези от вас, които са почитатели на ЦИМЕР, се опасявам, че има много малко, за да не кажа НИКОЛКО композиции за вас в този албум. Не ми се ще да го казвам, но в края на краищата, мисля че най-заслужената оценка, която ако трябва ада поставя безпристрастно на саундтракът на „Ранго“ би била 4 от 10! Вие сте на ход!
