„САМОТНИЯТ РЕЙНДЖЪР” – Това не е просто легенда, Кемо Сабе!

ОТ ТОНИ МИХАЙЛОВ

Малкият Джеймс се събуди с усмивка на лицето. Родителите му бяха обещали, че ще прекарат уикенда като едно щастливо, макар и преструващо се семейство. Преди месец, разводът им духна свещичките за третия си рожден ден. Джеймс го преживяваше трудно и мъчително, но не изразяваше чувствата си. Буреносен облак изливаше гнева си над цялата му вътрешна вселена. Стига толкова болка и сълзи, поне за днес – най-очаквания ден в живота на момчето. То бързаше, за да прегърне баща си. Но него го нямаше. „Къде е татко?” – попита Джеймс. „Няма да дойде!” – отговори майка му, знаейки, че го убива с тези думи. Момчето остана безмълвно. Сърцето му се късаше, а яростта и разочарованието водеха битка за надмощие. „Хайде, да излезем само двамата!?”. Никаква реакция. „Искаш ли?” – опита отново майката с надежда да върне усмивката на лицето на малкото й момче. „Добре!” – промълви тихо Джеймс. Вървяха по дългата улица без да продумат. Всеки се бе затворил в собствените си мисли и не допускаше опит за влизане с взлом. Джеймс не забелязваше заобикалящия го свят. Плътен глас, идващ сякаш от отвъдното, го върна в реалността. „Ти! Доближил се до мен!”. Съвсем неуверено, момчето направи крачка напред. „Кой ти бил?”. Джеймс не можеше да повярва на очите си. Насреща му стоеше симпатичен индианец с лула в ръка. Цялото му тяло бе нашарено с неразбираеми за бледоликите символи. „Джеймс!” – момчето се върна в разговора. „Аз бил Кундо Тавахи Пуно, което ваш език значил Танцуващият с бременни мечки!”. Момчето не успя да сдържи смеха си.

„Това смешно никак!” – каза с досада Кундо – „Искам разкаже теб една история”. Джеймс се огледа, но не видя майка си наоколо. „Какво пък? Тя ще ме открие!” – помисли си малкото момче и седна до симпатичния индианец. Кундо запали лулата и започна: „Имал едно време малък дете. То казвал се Ишису. Родител обичали него много. То техен въздух, то техен живот. Дошъл лято. Малък Ишису изпратен търси храна. То пораснал, то трябва станал мъж. Дълъг време момче лов. Звезди и луна бият слънце, тъмнина господар. Ишису трепери страх, но гладен. И тогава ставал истински мъж. Страх оставил, смелост взел, а лов успех. След като нахранил, Ишису спи. Има страшен сън. Идва бледолики и убива негов семейство. Кога събудил, слънце лъчи галил лице Ишису. Тръгва обратно дом. Кога наближил, вижда домове гори и пуши. Тича бързо хора спаси. Жив нямал, всички убил. Ишису чувствал виновен не бил тук помогне хора. Той заклел отмъсти бледолики смърт раздава. Години минават, момче сам живял. Чакал точен миг тръгне. Аз казвал теб поука. Слушал сега! Живот не…”. Тишина. „Ето те и теб най-накрая! Изкара ми ангелите! Знаеш ли откога те търся?” – викаше майка му и го дърпаше, за да върви по-бързо. Джеймс се обърна назад, но нямаше и следа от индианеца Кундо.

Нека оставим този прекрасен фон и за следващия разказ, чиито автор е Гор Вербински. Вие много добре знаете кой е той, нали? „САМОТНИЯТ РЕЙНДЖЪР” е тук, за да…”Чакай, избързваш!”. Да, прави сте! Нека започнем от самото начало. Годината е 1933-та. Малко момче на име Уил (Мейсън Елстън Кук) се намира в „музей”, показващ съставните части на американския свят. Мечка Гризли? Хм, интересно! Индианец (дивак)? Изглежда като истински. „Кемо Сабе?”. Ама…той говори?! Уил, успокой се! Това е Тонто (Джони Деп). Видя ли, че не е просто легенда, Кемо Сабе? „Докажи ми, индианецо!”. Е, щом трябва! Тонто започва увлекателния си разказ: „ През недалечната 1869-та, Америка върви по пътя на прогреса. Съвсем скоро железопътни линии ще свързват Севера и Юга. Целият континент ще бъде окован във веригите на едно по-добро бъдеще. Поне така смята Коул (Том Уилкинсън) – човек, определящ начина на живот на населението. Аз се намирам във вече пътуващ влак. Не, не съм там по мое желание, Уил. Заловен съм по незнайни причини, а до мен стои най-опасния престъпник – Буч Кавендиш (Уилям Фичтнър). Легендата гласи, че когато убива враговете си, той изяжда част от тях. Страшно, нали? Във влака е и новият градски „прокурор” – Джон Рийд (Арми Хамър).

Както сам се досещаш, Уил, бандата на Буч няма да остане със скръстени ръце. Тя измъква своя главатар от тежките вериги. А аз? Ръцете ми са вързани за тези на младия служител на реда. Май трябва да бягаме, а? Локомотивът работи на пълни обороти, а линията свършва. „Скачай!”. Джон ме разбра. Животът ми е спасен. Организира се малка група от рейнджъри, които тръгват по следите на Кавендиш и престъпната банда. Джон също е включен и застава рамо до рамо с по-големия си брат Дан Рийд (Джеймс Бадж Дейл)”. Тонто замлъкна. „И какво става по-нататък?” – попита нетърпеливо малкия Уил. След тежка въздишка, Тонто продължи разказа си: „Изкопах седем гроба. Буч се оказа подготвен и посрещна подобаващо рейнджърите. Смъртта отпива от чашата с вино и похапва от крехките, но достатъчно смели, души на мъжете. Казвам молитва, след което запълвам дупките с пръст. Но Джон отвори очи! Мисля си, че това е невъзможно. Сещам се за видението, което ми каза, че ще срещна човек, завърнал се от „другата страна” – отвъдното. Не мога да споря и с коня. Той смята, че Джон е блуждаеща душа. Небето не ми отговаря. Да, ние сме на различно мнение, но защо ми изпрати точно него? С Джон имаме общ враг – Буч Кавендиш. Аз го наричам „Уиндинго” – зъл дух, който трябва да бъде унищожен. Справедливост? Да, Уил, но по-важният въпрос е каква – смърт или съдебен процес. Обединяваме сили, за да спрем злия дух. А и не само! Коул смята да наруши досегашния мир с индианците и да присвои толкова сребро, колкото могат да понесат върху гърба си мощните локомотиви.

Населението е застрашено, Ребека (Рут Уилсън) и Дани (Брайънт Принс) също. „Чакай малко! Кои са те?”. Не ги ли споменах досега? Извинявай, Кемо Сабе! Ребека е жената на Дан Рийд, а Дани е единствения му наследник. А докъде бях стигнал? А, да! Конфликтът между индианци и бледолики е на път да прерастне във война, а алчността на Коул за сребро – в болест, носеща смърт. Нужен е герой – човек на закона, превърнал се в легенда. Аз го познавам! Наричам го Самотният рейнджър. А ти, Кемо Сабе? Как би го назовал?

„УАУ!”. Това беше реакцията ми в първите секунди след края на филма. Още една главозамайваща продукция, която е дело на Майстора – Гор Вербински. „САМОТНИЯТ РЕЙНДЖЪР” покрива абсолютно всички нормативи с минимални усилия, оригинални идеи и добър актьорски състав. Разбира се, очакванията ми бяха големи, летвата – вдигната високо. Все пак говорим за екипа от магьосници, сътворил „Карибски пирати”, нали? Това означава гарантирано качество и несравнимо удоволствие. Изключително увлекателен разказ с единствени по рода си персонажи. Защо? Не е тайна, че филмът взима назаем идеята и черпи вдъхновение от едноименния графичен роман. Друга важна причина е пресъздаването на образите и оживяването им на големия екран. Огромен принос имат актьорите, сценаристите и, без капка съмнение, режисьора. Джони Деп влиза в ролята на странния индианец (дивак?) Тонто и се справя блестящо. Почитателите му много добре знаят, че той се слива безпроблемно с поверения му герой. Като един хамелеон, Джони Деп не може да бъде разпознат, освен ако той не го пожелае.

Уилям Фичтнър е следващият, който изненадва в продукцията на Вербински. Познат от сериали като „Нашестеници”, „Бягство от затвора” и десетки филми, той доказва възможностите си и те кара да приемеш на драго сърце видния му талант. Арми Хамър пък, излиза от тъмнината след продукции като „Огледалце, огледалце”, „Социалната мрежа” и „Дж. Едгар” и застава под светлините на прожекторите съвсем заслужено. Няколко думи за сценарият. Богат на шеги и закачки, с оригинален привкус и необходим усет за мяра. Голям брой запомнящи се реплики и цели диалози, изпълнени с до болка познатото чувство за хумор на екипа от магьосници. Думите не биха стигнали да опиша този шедьовър на седмото изкуство, но продължавам с опитите. „САМОТНИЯТ РЕЙНДЖЪР” е приключенска история, исторически разказ, уестърн-комедия, която омайва сетивата за два часа и половина. Предполагам, че сте забелязали впечатляващата картина, разкриваща се докато гледате „Карибски пирати”!? Художникът е подбрал точните и въздействащи цветове. А усетихте ли атмосферата? Е, изброеното е налично и тук, но в необхватни мащаби – повее цвят, повече хумор, все по-затаен дъх и жадни за Вербински сетива. Магия! Необяснима? Не, точно обратното! Но кой магьосник би издал тайните си? Стигаме и до вплетените проблеми. Филмът казва „НЕ!” на войната, което отговаря на тогавашната, а и на моментната действителност (разбира се, и за останалите огромни отрязъци от време, които в момента са извън списъка с моите позволени действия). Ако се вгледаме още по-надълбоко, ще забележим образите на „изостаналия дивак” и „напредналия американец”. Различието поражда спорове, а неприемането му – войни. Къде си, културен релативизъм?

Интересна е промяната на героите, но не и на сюжета в трагичния разказ на съвремието. Май се нуждаем от нови сценаристи!? Съвсем логично и сякаш по протокол, в продукцията влиза и безсмъртния проблем за семейството и отношенията, които го поддържат цяло. В крайна сметка, филмът на Вербински издава присъда на американците и грешните им мисли, макар и близо два века по-късно. И не греши, тъй като ситуацията не е претърпяла осезаема промяна. „САМОТНИЯТ РЕЙНДЖЪР” получава оценка 9,6/10 и определено заслужава внимание. Всичките му качества го правят следваща нашивка върху пагона за професионалиста Гор Вербински. Историята ми свършва дотук. Сега сте вие!

Предишна рецензия „Z-ТА СВЕТОВНА ВОЙНА” – Не вдигай шум!

Следваща рецензия: „Аз, проклетникът 2“