ОТ ТОМАС АХЧИЯН
Хорър филмите не са от най-любимите ми и смятам, че по-голямата част от тях са изключително безлични и нямат нищо интересно, което да ни покажат. А да ни научат- дума да не става. В общи линии бих описал всеки такъв филм като – безобразно клане или редица отвращаващи случки, които са навързани за да се получи филм с времетраене приблизително между деветдесет и сто минути. Въпреки предпочитанията ми да не гледам такъв тип филми, заради опита който имам с тях, реших да гледам „Сайлънт Хил: Откровение 3D“. В крайна сметка бях приятно изненадан от филма.
Всичко, което се случва, може да бъде описано точно в две изречения – главните герои отново попадат в Сайлънт Хил и трябва да се борят за своето оцеляване. Дъщерята Хедър трябва да се завърне отново там за да спаси своя баща, който е отвлечен заради нея, защото ордена я иска отново. Като допълнение бих сложил и едно голямо КЛАНЕ, с удивителен знак накрая.
Винаги съм се чудел, какво е първото нещо, което се отличава в такъв жанр филми, защото това определено не е актьорския състав. И най-добрите актьори да се превъплатят в главните роли, ще се загубят и потънат на фона на филма. Смятам, че всичко в тези филми се подчинява на цялостната атмосфера и донякъде на музикалното оформление. Именно тази специфична атмосфера ни наляга още с началните надписи и напълно ни обладава в рамките на стартиращите пет минути на филма. Ужасът започва да се стича с пълна сила от екрана. Като добавим и третото измерение, което е направено доста умело, то всичко става изключително реално. За първи път от доста време гледам сцени, в които триизмерния ефект да те накара да залегнеш, премигнеш или стреснеш. Ако трябва да изразя чрез една дума цялостната атмосфера на филма, то бих казал, че тя е извратена. Лично за мен Пирамидамен е върха на красотата, която представя филма. Казвам красота, защото този свят макар, обгърнат в тъмнина и мрак е красив сам и спрямо себе си. След потапянето на зрителя в ужасния и мрачен свят на Сайлънт Хил, още с първите минути на филма започва да се развива цялостната история, която след като сте изгледали ще разберете, че в началото сте видели само опаковката на това, което Ви предстои да отворите. За разлика от многото хоръри, тук музиката не стои толкова предсказуема и позната и определено допринася за известната степен на уплаха и ужаса, които ще Ви завладеят.
Самото действие и разкритие на историята става с много добри темпове, които след преминаването на главните герои в Сайлънт Хил може да се определи като клане, а ако се използва жаргон като „мазало“. Всеки ще забележи приятното редуване между хорър моментите и някак си успокояващите части, които разкриват историята. Филма не доскучава, а по скоро на моменти отвращава със своята нереална реалност, която се излива върху екрана. Честно казано не запомних имената на главните герои, но това сякаш няма значение нали? Погледа е толкова завладян от всичко останало, че сякаш забравя за хората. Всеки, който се потопи в този изроден свят на мрака ще разбере за какво именно говоря.
В крайна сметка за пръв път се получи така, че хорър филм….. ми хареса. Може би, защото е изключително силен, груб и дори на моменти гнусен. Може би заради очакването, което изгражда у зрителя и донякъде своята непредсказуемост, до колкото тя е възможна в този род филми. Ако си падате по такива филми- НЕ СЕ КОЛЕБАЙТЕ.
