Розалия Димитрова за „Супер 8″… струва ли си?

На 3-ти юни се проведе медийната прожекция на „СУПЕР 8“ организирана от Форум Филм, България. Нашата колежка Розалия Димитрова, разбира се уважи събитието и вече ден след първите предпремиерни прожекции на филма за страната, споделя впечатленията си с ВАС:

Много обичам приказки. В техния свят си герой, можеш да срещнеш всеки и да вършиш чудеса. Ти командваш.

Стивън Спилбърг винаги е създавал у мен усещането за разказвач на приказки, не онези класическите, а смели фантазии от други светове.

Когато гледах трейлъра на „Супер 8”,бях малко разочарована- пак ли старата история, Спилбърг?!

Но старата история събуди у мен стария интерес към майсторите разказвачи.

И ето ме мен в голямата зала, в очакване на близка среща с нещо голямо, неизвестно и плашещо.

Филмът е заснет толкова красиво, толкова прецизно, все едно е нарисуван, на моменти се чудиш човек ли го е снимал или някой робот.

Историята започва с група деца, които правят филм за късометражен конкурс. Всичко върви идеално, докато вечерта на нощните снимки не стават свидетели на влакова катастрофа.

Каква катастрофа само!!!Беше запомняща се сцена, и пак продължи да е приказка. Интересно е майсторството тук- показват ти екшън сцена огромна по размери- вагони хвърчат във всички страни и не ти изглежда ужасяващо, имаш увереност, че всички са добре.

И така ТО е вече на свобода, децата са се напишкали от страх, полицията идва, шоуто започва.

Работата с малките актьори също е показателна, толкова са истински и толкова различни, нито за миг не се поколебах в желанията или целите им. А бомбаджията ми стана любим още от първото появяване. Обърнете му внимание.

Работата на всички нива е много прецизна, но някак знаеш как ще свърши историята…и през цялото време си мислиш за Е.Т. Е ако се чудите дали „Супер 8” го надминава- не, няма как. Онзи филм носи големия заряд на твореца, който малко или много тепърва започва и има тръпка, тръпка, която с годините намалява. Колкото и да не искаме да признаем, дори и най-любимите неща стават рутина, и тогава просто не можеш да запалиш толкова много хора…започнал си да мислиш като професионалист, а не като човек влюбен в киното.

Макар да знаех как ще свърши филма, действието ме държеше, а смея да кажа и останалите. Това зрелище е както за малките, така и за порасналите…особено за тях. Някак носталгично те води там в детството, когато с бандата сте корели планове и сте създавали нови светове. Той е за времето, което пазим подвързано на най-високия рафт в спомените си и там няма нищо излишно, нищо лошо- една шарена топка, криеница, стражари и апаши…