Нов ден. Слънцето е заело работното си място. Ароматно кафе. Топла закуска. Детски смях. Нежна целувка. Запомняща се прегръдка от жената на твоя живот. Време е за работа. Тишина. Хвърчащи листове. Празна кутия от кламери. Чаша вода. Обедна почивка. Шеги между колеги. Тракащ стенен часовник. Безтегловност. Огромна купчина документи. Разговор с директора. Повишение. По-добро работно място. Важни делови срещи. Поредно силно кафе. Часове пред компютъра. Умора. Край на работния ден. Безлюден паркинг. Бензиностанция. Задръстване. Супермаркет. Списък с необходими продукти. Подарък за детето. Гараж. „Татко се прибра!”. Прегръдка, за която би жертвал всичко. Детски очи, блестящи от радост. Разтапяща целувка. Освежаващ душ. Семейна вечеря. Луната застъпва своята смяна. Слънцето се оттегля за няколко часа. Пред телевизора за интересен филм. Детето спи непробудно. Сладки приказки на удобния диван. Полунощ. Сън. Счупен прозорец. Престъпници. Безкрайни заплахи. Самоотбрана. Заложници. Много пари и скъпи бижута. Две убийства. Бягство. Полиция. Кръв. Смърт. Разкъсваща се душа. „Господи, защо?”. Тишина. „Отговори ми! Защо не отне само моя живот?”. Тишина. Битката със злото е изгубена. Друг вариант? Да, разбира се! Действието на следващата кратка история се развива някъде из необятното космическо пространство. Мрак. Ден и нощ се сливат в едно, демонстрирайки чувствата помежду си. Суша. Глад. Никаква представа за време. Борба за оцеляване. Самота. Нищо за губене. Множество врагове. Странни създания. Непоносима болка. Преследване. Без подслон. Звучи ли ви познато? Не, не говоря за моментната обстановка в страната. Ето още няколко подсказки – ловци на глави, некромонгъри, Фюрия. Ридик? Да, познахте! Героят, в чиято роля влиза Вин Дизел, е отново тук, за да ни докаже, че когато няма какво да губиш, всяка битка е наполовина спечелена. След деветгодишна пауза, Ричард Б. Ридик възкръсва на големия екран, благодарение на режисьора Дейвид Туохи. Дали „РИДИК” е по-добър от предшествениците си? Постигнат ли е очаквания резултат? Запазен ли е мрачният свят, основополагащ за продукцията? Какво в трилъра ни кара да се замислим? Предстоят отговорите на тези, а и на други въпроси. Но преди това съм длъжен да ви запозная с историята, разказана във филма, съвсем накратко. Затегнете коланите! Потегляме! Дестинация: Ничия земя.
След като убива главнокомандващият на некромонгърите, наречен Лорд Маршал, Ричард Ридик (Вин Дизел) взема властта в свои ръце. Армията от войници е принудена да следва заповедите му. Докога? Очи, в които се четат коварни мисли за предателство са насочени към фюрианеца. Кой би очаквал то да е толкова скоро? Ридик желае да се върне на родната планета Фюрия, но координатите й отдавна са премахнати и забравени от всяка космическа карта. Само един некромонгър, познат като Ваако (Карл Ърбан), знае точното й местоположение и ще помогне на новия Лорд Маршал да се прибере у дома. Капан? Мощният кораб се приземява на изпепелена планета. Пустош, никакъв подслон. Това не е Фюрия! Ридик е изигран и захвърлен. Шансът му за оцеляване е нищожен. Гладът и жаждата го изтощават. Владеенето на мрака е спасение и предимство за фюрианеца. Некромонгърите са много далеч от тук, но нови врагове изгарят от нетърпение да вкусят от кръвта му. Негостоприемната планета се обитава от странни създания – извънземни хищници, сеещи смърт. Изход от ада? Единственият шанс на Ридик е задействането на авариен маяк от общата база на ловците на глави. Дали планът ще проработи? Наградата за залавянето на фюрианеца жив е голяма, но се умножава в пъти за предоставяне на главата, отделена от безжизненото му тяло. 
След минути на изпепелената планета се приземява кораб с ловци на глави, готови на всичко, за да се доберат до Ридик. Конкурентите за спечелването на престижната награда не закъсняват. Втори космически кораб заема мястото си. Предстои вълнуваща напревара. Главнокомандващите на двата екипа – Сантана (Жорди Мола) и Джонс ( Мат Нейбъл) не смятат да делят плячката. След дълги приготовления, ловът започва. Навън властва мракът. Тихи стъпки ускоряват пулса на наемниците. Страх. Паника. Напразно изстреляни куршуми. Треперещи ръце. Ридик е тук, за да отвърне на удара. С едно движение екипът на Сантана остава с човек по-малко. Има ли още желаещи? Главната цел на фюрианеца е да осигури кораб за бягството си от смъртоносната планета преди да е станало твърде късно. Играта на котка и мишка загрубява, жертвите се множат, а залавянето на Ридик изглежда все по-недостижимо начинание. Но за Джонс това няма значение. Присъствието му тук е продиктувано от мисъл за отмъщение и желание за удостоверяване на истината относно смъртта на единствения му син. Време е за преговори преди старта на финалното клане. Двете страни не достигат до удоволетворяващо споразумение. Ридик попада в капан. Оковаването му би било щастлив завършек на историята за ловците на глави. Но вие познавате Ридик! Това е едва началото. Навън вали като из ведро. Плашещи звучи нарушават тишината. Фюрианецът се смее. Какво следва? Смърт? Зловеща битка? Вълнуващо приключение?
Не трябва да ви е страх от този, който владее мрака,
нито от проливащия престъпна кръв.
Погледнете назад! Остри зъби плътта ви чакат,
въпросът е кой ще бъде пръв!
За трети път Дейвид Туохи сяда на режисьорския стол, за да ни направи част от света на Ридик. Съвсем логично бе, след успеха на „Пълен мрак” и „Хрониките на Ридик”, да се появи и трети филм, макар и девет години по-късно. Продукцията на Туохи запазва привлекателния оранжево-червен пейзаж, без който тя би изгубила част от силните си позиции сред киноманите. Поне според мен, „РИДИК” не отстъпва на предшествениците си. Е ли това идеалният вариант? Абсолютно! Очакванията са оправдани и изпълнени. Защо? Филмът предоставя точно толкова, колкото е необходимо. Изключителна премереност и професионализъм. Очевидно е, че режисьорският стремеж не е насочен към надминаване, надграждане на предишни постижения, а към достигане на онази, перфектната формула, с помощта на която изчисленията са винаги точни. Завидна увереност във възможностите си демонстрира Туохи и то напълно заслужено. Няколко думи за актьорският състав. Вин Дизел отново получава доверие и влиза в ролята на безкомпромисния Ридик. Отлична игра. Надали някой от вас би си представил друг актьор, който да се справи с тежката задача. Неприятно впечатление и негативни емоции буди появата на кечистът Дейв Батиста (в ролята на ловеца на глави Диаз). Въпреки, че е добър в преструването си на ринга, то на друга сцена не мога да потвърдя уменията му. Твърде лесно преодолима е границата между света на аматьорите и този на професионалистите, истинските киноталанти. Останалите от актьорският състав (като Кейти Сакхоф, Нолан Джерард Фънк, Раул Трухильо и др.) се представят задоволително, потънали в сянката от присъствието Вин Дизел.
Крайната оценка на продукцията е 7,9/10. Заслугите принадлежат на:
1. историята – спойките са налице, продължението й е логично. Единственият недостатък е липсата на достатъчно динамика, но тя се компенсира успешно от неочаквани обрати, качествени и заслужаващи внимание екшън-сцени.
2. идентичната (непроменената) обстановка – мракът и изгарящата близост на Слънцето се борят за надмощие. Оранжево-червените тонове се опресняват от проливащата се кръв. Не липсва и добре познатата жестокост, неподходяща за хора със слаби сърца.
3. режисьорски усет – Дейвид Туохи знае точния състав на хитовата смес. Тайната рецепта оформя продукт, годен за продажба.
4. Вин Дизел – само името на актьора е достатъчно, за да привлече стотици хиляди. А присъствието му? Милиарди? Несъмнено – гаранция за успех. Невероятен диалог между Дизел и Ридик.
5. посланието, обединяващо и трите части на хитовата продукция – „Когато няма какво да губиш, битката е наполовина спечелена!”
Представеният, контрастен на нашия, свят ни отвлича за около 120 минути, подарявайки на зрителите незабравимо изживяване. След завръщането си в реалността, те копнеят за повече от качествения продукт. Чуват се викове: „Оше! Още! Още!”. Ридик се смее, знаейки какво ги очаква. Последен шанс? Остават броени минути до падането на мрака.
Предишна рецензия:
„ПАРАНОЯ” – истината за ХХІ век без цензура
Очаквайте:
