„Ритуалът” е филм, който пита за търсенето на душата, задава тежки митoлогически въпроси за нас самите, за връзката ни със злото. Най-борещия се да изплува в съзнанието ни сред всички тях е: „Имаме ли нужда от още един ЕКЗОРСИЗЪМ”?!?
НЕ! НЯМАМЕ!
Но в същност това е което получаваме от адаптацията на Микаел Хафстрьом по едноименния роман на Мат Баглио. Mихал Ковак (Колин О’ Донъги) има сериозна криза на вярата си, дотолкова много, че обмисля възможността да се махне от семинарията преди дипломирането си. Католическата църква не е въодушевена от ситуацията и вместо да му разреши да се откаже, го изпраща в Рим да се обучава за екзорсист, за да може наистина да прегърна божията вяра, конфронтирайки се с истинското зло.
Това, което е още по-интересно за „Ритуалът” е фактът, че се приема ужасно на сериозно и е изигран така, че все едно ще представя екзорсизма и неговото реално място в света. А в същност се опитва да бъде стандартен хорър филм. В най-добрия случай, това е една смесица, започваща добре, но се разпада с всеки изминал момент, в който започва да се приема по-сериозно. И само да вмъкна, че черешката на сладоледа идва, когато СПОЙЛЕР, СПОЙЛЕР се появява злото муле с кърваво червените очи КРАЙ НА СПОЙЛЕРА!
Режисьорът Хафстрьом („Стая 1408”) се е занимавал с подобни работи и преди и този път стартира добре, изследвайки причините поради които Ковак е напуснал Мичигън и бизнеса на баща си ( Рутгър Хауър).От време на време, режисьора пъха насред всичко и тънка доза хумор и истинска драма. Филмът е изключително краси, като от време на време дови показва и някои наистина впечатляващи панорами от Рим, уловени от оператора Бен Дейвис.
За съжаление Рим е и онази част в която „Ритуалът” започва да се превръща в стандартен хорър филм! Уморен от цинизма му, инструкторът на
Михал по екзорсизъм (Киърън Хайндс) решава да го изпрати на практика при реално практикуващ екзорсист, Отец Лукас (Антъни Хопкинс). В този момент най-мрачния и зъл подтекст от по-раншната част на филма се трансформира в директни образи, като обладани, говорещи с мутирал глас, храчещи нокти и др… Без изненада, това е и моментът в който филмът губи голяма част от хумора и сериозността си за сметка на подобряване на хорър ефективността си.
От друга страна участието на Хопкинс, е неоспорима притегателна сила. Той изпълнява роля на свещеник с тежка дума който поставя под въпрос всичко което прави, но въпреки това, продължава да го прави. Това е роля за масивен актьор-ветеран, а Хопкинс е ТОЧНО това. И дори в моменти, когато дъвче сценария към финала на филма, той е изключително достоверен.
Останалата част от филма ни занимава с лутането на Донъги между цинизма и загубената му вяра и Алис Брага като репортерка, опитвайки се да напише история за екзорсизма, чиято основна роля е да бъде красива и да има с кого Донъги да комуникира. Ако трябва да съм честен, Брага може да бъде премахната от сценария без ВЪОБЩЕ да нарани историята.
Имало е и по-лоши филми за екзорсизъм, като повечето от тях са имали думата „Екзорсистът” в заглавието си последвана от някаква цифра. Няколко добри актьорски изпълнения и красиви сцени насищат лентата с „добри намерения”, но не кой знае колко!
