Рецензия „ОРЕЛЪТ“

Историята: двадесет и седем години след мистериозното изчезване на 5 000 мъже от Римския Девети легион в северна Англия, един млад римски войник на име Маркъс Акила (Чанинг Татум), син на водача на девети легион, се отправя на пътешествие през Хадрийската стена заедно с един млад роб (Джейми Бел), в опит да открие баща си и да върне символичния златен орел, който символизира изчезналите легионери.

Анализ:

И въпреки, че някой може да се чуди, дали имаме нужда от още един римски епос, особено след като материалът е изследван толкова пъти в миналото, дори преди няколко месеца с Центурион, отговорът е ДА! Имаме! Филмът е базиран по романа на Розмъри Сътклиф и поема инициативата да достигне до истината по един малко по различен начин…

След кратката интродукция на Римската инвазия в Англия, изчезналия девети легион и построяването на Хадрианската стена, се запознаваме с Маркус Акила (Чанинг Татум), млад мъж, който се е присъединил към римската армия в южния регион на страната в опит да изтупа от прахта името на баща му.  Но след едно безмилостно нападение на легера на легиона му, той бива сериозно ранен и отстранен от армията. Следват няколко дни показващи ни как живеят римляните. дни, изпълнени с дискусии за бащата на Маркус и неговото безхаберие. Междувременно, той спасява един роб, на име Еска, изигран от Джейми Бел. Спасява го от това да бъде убит в гладиаторска битка, който като отплата се заклева да служи на Маркус!

Някак си от самото начало е очеизваждащо колко ПОГРЕШНо е избран за ролята си Чанинг Татум и мисля че това спокойно може да бъде най-лошия избор на роля за 2011г., поне докато Джесика Алба не се направи нов филм.  Да той може да бъде грубичък и да се държи мъжкаркста и да те накара да му повярваш че е войник, но американския му акцент е толкова разконцентриращ и е толкова трудно да се адаптираш към него, че спокойно в съзнанието ти изплува ролята на Анджелина Джоли, като майката на Александър Велики (Колин Фарел) и нейният НЕПОВТОРИМ македоно- американски акцент! Просто някак си нещата се наслагват, особено когато ни се налага да видим Доналд Съдърланд да носи традиционно римско облекло, но да не се впряга особено да накара зрителя да му повярва, че изпълнява герой от онова време, принуден от околните…

Да- определено може да се каже, че Макдонълд е поработил и е направил немалко проучвания, за да изпълни всеки детайл по персонажа си перфектно, но това не помага особено на историята, която страда от актьори, неправилно подбрани за ролята си. Въпреки че е едва ли не насилен да играе с американски акцент- героят му е оот Бруклинската част на Рим, вероятно- Марк Стронг е може би най-добрата част от филм. Въпреки че се появява за една единствена 5-минутна сцена, след което се появява тук-там от време на време, което е своеобразен пример за похабения потенциал на филма.

Ясно казано е, че Маркъс поема това опасно пътешествие за очисти името на семейството си и да върне респетка към рода му. Но в един момент, това някак си се оказва недостатъчен стимул за подобна стъпка. Променящите се взаимоотношения между Маркъс и Еска е една от най-добре работещите линии на филма. Но някак си и това не е достатъчно за да ни държи залепени за екрана през уводът, след изключителната батална сцена в началото.

За сметка на това Макдонълд пълни всеки кадър с прекрасни планински гледки и панорами от Шотландската шир, с помощтта разбира се на носителя на оскар оператор Антъни Дод Мантле. Едно неописуемо преследване през Шотландката природа, води до финалната конфронтация, заснета в близък план, под формата на тежка-монтирана епична битка.

Извод: Въпреки потенциалът си „Орелът“ успява да реализира едва 75% от него. Движен от много диалог, тежки батални сцени и неправилно подбрани актьори, ако се беше появил през 90-те, филмът щеше да пожъне небивал успех.  Сега просто ще пожъне приходи…