В повечето филми режисьорът снима с една камера (или малък брой), като всички кадри са в един и същ формат. В ПУЛСЪТ НА ПАРИТЕ режисьорът Джоди Фостър е изправена пред ново предизвикателство. „Телевизионното шоу „Пулсът на парите“ е заснето от четири различни предавателни камери.“
Звучи простичко –само че филмовите камери и предавателни камери са несъвместими. И докато се снима „излъчването“, филмовите камери не трябва да се пречкат. Решението на ситуацията изисква внимателно планиране.
„Предаването се извършва в реално време и на различни места. Ако някой говори на монитора, лицето, с което той разговаря трябва да му отговоря в същия ритъм, – продължава Фостър. – И така, заедно с оператора Мат Лайбатик седяхме около макета с разположението на героите и се чудехме кога да бъдем на различните места. След известно време започнахме интуитивно да разбираме онова, което бе нужно да правим с камерата –в този момент трябва да бъде на телевизионен екран, а от този момент нататък – филмова камера, и така нататък. Когато навързахме целия материал, всичко се получи безпроблемно.“
С използването на различни камери, Фостър успява да пресъздаде две отличителни емоционални естетики. „Филмовата камера дава тъмна, мрачна емоция, а предавателната дава ярка, весела перспектива, – обяснява Фостър. – Когато редуваме между двете камери, се усеща напрежението и енергия, и на публиката се налага да преминава постоянно между това, което е реално и което е фалшиво.“
„Телевизионните предавателни камери придават усещането за шоу на живо, версията, която героинята на Джулия вижда на мониторите. Но тези камери не улавят драмата, – казва продуцентът Даниел Дубиески. – Филмовите камери съумяват да предадат непосредствената близост до героите,те уловят емоцията.“
„Забавен факт от историята на продукцията е, че няколко от момчетазад камерите във филма са всъщност реални телевизионни оператори, – казва Аламедине. – Джоди искаше да е сигурна, че те знаят какво е да работиш с камера в студио и да го правят да изглежда реално.“
