„Режисьорските тетрадки на един трийсет и пет годишен старец“ (излиза с логото на Книгоиздателска къща „ТРУД“) съдържа всичко, което режисьорът, актьор и продуцент Бойко Илиев, е направил и иска да каже за театъра.
„Смятам се за човек, който не се нуждае от специално внимание. Често ме хваща срам, когато някой реши да ме хвали за нещо… Мисля че нямам нужда от това… Но с напредването на годините човек все по-често се обръща назад. Каква следа е оставил?… Има ли я?… Няма ли я?…“ С тези думи започва книгата си Бойко Илиев и рисува чрез своите записки нелекия и амбициозен път в театъра – било то независим, или държавен. „Театърът, както знаем, се случва тази вечер, тук и сега, както обичат да пишат театроведите, и никога няма да се повтори. Всеки миг от театралното представление е уникален. Може би зрителите също го разбират, защото продължават да идват в нашите прашни, неуютни зали, много често студени… Идват… (вероятно търсят мига красота, който да уловят и да пренесат поне за кратко вкъщи или на улицата). Този миг – човечност, топлота, вълнение, любов, така нужен на всички ни, и макар прекрасно да знаем, че всичко се ражда и умира на сцената, и само там, пак се връщаме, за да попаднем отново в онази приказка от детството към която цял живот се стремим…“.
В книгата са публикувани фрагменти от тефтерите на Бойко Илиев, както и драматизациите на някои от неговите емблематични спектакли – „Обикновена лудница“, „Антиутопия от изолатора 2020“, „Момичето, което открадна Айфеловата кула“, „Робин Худ – принцът на разбойниците“, „Нежна е нощта“, „Пълнолуние“ и др.
Биографията на Бойко Илиев е богата. През 1989 г. Бойко Илиев създава първия частен театър у нас – театър “Диалог”, на който е директор и режисьор. В периода 1989–1991 г. специализира във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” “Театрална режисура” при проф. Гриша Островски. През 1991 г. е режисьор в Монтана, през 1996 – режисьор в Пазарджик, 2000 – режисьор в Младежки театър “Николай Бинев” в София. От 2006 г. е режисьор на свободна практика. Създава Продуцентска къща “Евро Диалог”. Поставял е спектакли в почти всички български театри, сред които Народен театър “Иван Вазов”, Националната опера и балет, Националния музикален театър “Стефан Македонски”, Театър “Българска армия”, Театър “София”, МГТ “Зад канала”, Сатиричен театър “Алеко Константинов”, Театър “199”, НАТФИЗ “Кр. Сарафов”. През 2014– 2024 г. създава и ръководи Нов театър – НДК. През 2005 г. завършва НБУ “Кино и телевизионна режисура”. Негови постановки са гостували в много страни в Европа и Америка. Сценарист и продуцент е на много документални и игрални филми. Участва като актьор в повече от 15 български игрални филма с режисьори Иван Ничев, Гриша Островски, Иван Андонов и др. Автор е на редица художествено-документални филмови поредици, продуцент и режисьор е в документалното и игралното кино. Баща на режисьора Ники Илиев.
