Дори да не харесвате филмите на Мартин Скорсезе, едва ли бихте отрекли майсторството, което стои зад всеки негов филм. За съжаление, същото не може да кажем за Куентин Тарантино, например, тъй като той си спечелва или много отдадени фенове, или категорични противници.
Има и такива режисьори, чиито характер или самите филми, които правят понякога, поставят хората на ръба на филмовото изживяване. Те имат способността да разпалват много противоречиви мнения, които се основават най-вече на субективния вкус и личностните предпочитания на хората.
Представяме ви някои от тях, които буквално делят публиката на двата полюса с всеки свой следващ филм или с противоречивите си публични изказвания.
Кевин Смит
В началото на 90-те Кевин Смит беше любимецът на всички начинаещи режисьори; той им показваше как да вярват в себе си и да преследват мечтите си. В днешно време правят впечатление по-скоро подмятанията му към критиците, които той оприличава на филммейкъри, които не са успели да реализират собствените си мечти.
Филмът “Продавачи” (1994) е вдъхновение за всеки млад режисьор. Без помощ от студиата и само с подкрепата на приятелите си, които са и неговият екип и актьорски състав, Смит създава една класика, която печели адмирации и много почитатели.
Следващите му проекти, обаче – „Момиче от Джърси“ (2004), „Скатавки“ (2010) и „Tusk“ (2014), губят подкрепата на повечето от феновете му, които смятат, че е забравил как се правят истински филми.
Тим Бъртън
Повечето хора казват, че харестват само първите филми на Бъртън – „Бийтълджус“ (1988) и „Едуард Ножиците“ (1990). Но режисьорът все още продължава да прави изключителни филми, въпреки че понякога има и не дотам велики шедьоври, като „Чарли и шоколадовата фабрика“ (2005). Някои от критиците смятат, че по-съвременните филми на Бъртън са по-скоро като изложба на специални ефекти, а не примери за драматично повествование.
Последните му филми постигнаха финансов успех – „Алиса в страната на чудесата“ (2010), но бяха заклеймени от критиката, а „Тъмни сенки“ (2012) е невдъхновяващ и забравим. Истинските фенове на Бъртън обаче го ценят заради отличителния му стил и интересните персонажи, които създава на фона на една друга реалност.
Питър Джаксън
Всички знаем, че Питър Джаксън е режисьорът на трилогията „Властелинът на пръстените“ (2001), но той започва кариерата си през 1980 година, като режисира предимно хорър филми и черни комедии. След масивия успех на поредицата, нямаше човек, който да не обожава новозеландския режисьор. Простиха му дори филма „Кинг Конг“ (2005).
Тъй като публиката винаги иска още, се появи и „Хобит“ (2012), разтегнат в цели три филма, което даде материал за доста критики, включително и упреци относно липсата на реализъм и прекаленото използване на специални ефекти.
Джаксън си спечели дълбоко уважение през годините, като не може да не споменем и добрите филми, които живеят в сянката на големите му трилогии – „Божествени създания“ (1994) и „Очи от рая“ (2009).
Спайк Лий
Лий е режисирал вдъхновяващи филми, разказващи дълбоки истории – “Malcolm X” (1992); „25-ият час“ (2002); „Човек отвътре“ (2006). Относно своята филмография, режисьорът е безупречен. Но, често поведението му, противоречивите му изказвания и нападките му спрямо расовите въпроси, са разпалвали обществеността.
Според него, почти всички в Холивуд са расисти – от Тарантино до самият Самюел Л. Джаксън, относно ролята му в „Джанго без окови“ (2012). През 2008 година упрекна дори Клинт Истууд, че не е избрал нито един чернокож актьор за филма си „Знамената на бащите ни” (2006).
В добавка трябва да споменем и бойкотирането му на тазгодишната церемония за връчването на Оскарите.
Към „Режисьорите, които разпалват обществените мнения – Част II“
