За пръв път на нашия пазар се появява хитовото заглавие „Разследванията на Ханшичи. Самурайски криминални истории“ на япониския майстор на перото Окамото Кидо. Авторът става прочут в родината си и по света с историите си ала Шерлок Холмс. Книгите му бързо стават бестселъри, преведени са на десетки езици и са признати за класика в жанра. Близо един век след „раждането“ си, Ханшичи дефилира и на български, и затова премиерата му у нас е истинско събитие. Сборникът с 14 завладяващи криминални загадки е с щампата на издателство „Милениум“.
Книгата е задължителна за феновете на „Шогун“ и „Цар Плъх“, защото в „Разслеванията на Ханшичи“ ще намерят много от Япония на Джеймс Клавел. Точно в десетката ще попаднат и любителите на екзотичните исторически криминални загадки – китайските – на Ван Хюлик, египетските – на Пол Дохърти, африканските сюжети на Алекзандър Смит. Историческата част е плътна, достоверна и омагьосваща, а криминалната история е издържана по всички правила на жанра.
В мизансцена на сюжета присъстват множество детайли, които представят картинно и страната, и епохата, в които се развива действието. Научаваме много за японските нагласи, култура, традиции и причудливи суеверия. Старата столица Едо в света на Ханшичи е населена не само с хора от плът и кръв, но и с призраци, духове и чудовища, чието съществуване често бива загатвано. Те приемат формата на човешки привидения, променящи вида си животни и всевъзможни други пакостници. И често точно мистичното присъствие изиграва важна роля в разплитането на случаите. А това не може да ни извика асоциация с тайнствените и пленяващи въображението истории от култовия тв сериал „Досиетата Х“ с агентите Мълдър и Скъли.
Макар и извънземните да са далеч от фантазията на Кидо, като първия създаден на местна почва пример за японска историческа детективска литература, „Ханшичи“ поставя началото на един напълно нов жанр. Той е доста по-различен от дотогавашните местни разкази за престъпления и наказания.
Авторът говори английски от малък, повлиян е от западната литература и създава свой Шерлок Холмс. Неговият детектив – старият Ханшичи, разкрива случаите на принципа на дедукцията, точно като прочутия британец. Историите за Ханшичи, писани в началото на ХХ век, са отнесени към втората половина на ХIХ-и. В края на дългата си и славна кариера главният герой се е оттеглил да прекара старостта си в предградията. Опитният следовател разказва случаи от своята дълга и славна кариера на свой млад колега, който остава безименен – той е човекът, от чието име се води разказът. Младежът е в позицията на „д-р Уотсън“. Той слуша и документира устния разказ. Разговорът на двамата детективи рамкира всеки от случаите, а те са абсолютно завършени и могат да се четат поотделно.
Могат се срещнат директни препратки към Холмс, направени от автора, но те не са особено много. Например, разказвачът веднъж заключава: „Давам си сметка, че този случай е бил просто детска игра за Ханшичи. Има още много негови приключения, които биха удивили хората, защото той е невъзпетият Шерлок Холмс на епохата Едо”.
„Разказите на Кидо обаче са толкова различни със своите специфични особености, че трябва да му се признае, че създава нещо абсолютно уникално и може би дори превъзхождащо произведенията на Артър Конан Дойл, коментира в предговора на английското издание на книгата преводачът Иън Макдоналд. – Може би най-трайната характеристика както на Ханшичи, така и на Холмс, е предаността, която и двете поредици вдъхват у своите читатели. Освен че не са преставали да бъдат преиздавани, откакто са публикувани за първи път, и двете многократно са адаптирани за кино и телевизия.“
В хода на заплетените сюжети авторът не пропуска възможността да образова читателите си, докато ги забавлява. Описва еклектичен парад от живописни образи– самураи, будистки свещеници, куртизанки, акробати, инструктори по танци, сервитьорки в чайни, слепи масажисти, майстори на мечове, търговци на риба, комарджии и дребни нарушители. Към всичко това се прибавя и щипка иронично чувство за хумор, с което прозата на Окамото Кидо добива завършения си вид.
Авторът черпи вдъхновени от живота. В младежките си години той първо започва работа като драматург в японския театър Кабуки, а след това – и като журналист във вестник. Така става очевидец на политическите промени на времето си и трупа запас от интересни истории. Към края на двайсетте години на ХХ век започва да се прочува с пиесите си. Въпреки успеха в театъра Кидо остава в литературната история най-вече като автор на криминални разкази. Поредицата за Ханшичи е писана в периода 1917-1937 г. и в началото е публикувана ежемесечно в популярно списание. Приета е възторжено от читателите и издадена в самостоятелен сборник. Само през първата година от раждането на героя, Кидо вече е написал тринайсет истории, единайсет от които са включени в премиерния за България сборник. До смъртта си, през 1939-а, големият писател създава шейсет и пет разказа с главен герой инспектор Ханшичи. Той е признат за класика, а в Страната на изгряващото слънце е създадена престижна награда за криминална литература на негово име.
Окамото Кидо (1872-1939) е класически японски писател и драматург, смятан за родоначалник на криминалния жанр в Страната на изгряващото слънце. Героят му инспектор Ханшичи е далекоизточният отговор на фурора, предизвикан от Шерлок Холмс сред четящата публика.
Ханшичи обаче не е само детектив със забележителни дедуктивни способности. Окамото Кидо е създал колоритен образ с традиционни и модерни черти, истински символ на първокласната японска литература.
Четиринайсетте, наглед необясними, случая от настоящия сборник изправят интуицията на следователя срещу свръхестественото и потайностите на човешката природа на фона на мистичната и пълна с легенди за бойни подвизи столица Едо от средата на XIX век.
