„Радио Нощ“ на Юрий Андрухович е новото предложение от издателство „Парадокс“. Петнайсет години след излизането на „Московиада“ (2009) представяме на вашето внимание „Радио Нощ“ (2020), най-актуалната творба на Патриарха на съвременната украинска литература Юрий Андрухович и общо петата, с която ще се срещне българският читател. „Радио Нощ“ е не просто своеобразен езиков фойерверк – за познавачите на автора това не е изненада, а преди всичко роман на съвремието с неуподобима актуалност – екопротестите, пандемията, заплахата от Русия – това е време, в което всички надежди за радикална промяна са погребани.
Революцията е победена – може би защото е изгубила своя загадъчен лидер. Йосип Ротски (да не се бърка с Йосиф Бродски или Йозеф Рот), музикалният герой на барикадите, е принуден да бяга, при което поставя на карта съдбата на много други Йосифовци. Службите за сигурност са по петите му, но това е само част от проблема. Неподходяща любов, нарушена банкова тайна, неприятен затворнически опит и един по неволя проведен, но пък успешен атентат, ще го принудят да се изправи срещу самия себе си.
Смях и болка, разум и забрава, студ и ад, ирония и отчаяние се преплитат в пътя му към последното скривалище – мястото, откъдето дирижира нощния радиоефир. Но дали то наистина е последното?
„Радио Нощ“ е най-драматичният и в същото време – най-лиричният роман на Юрий Андрухович – творба, в която приключенският жанр среща фентъзито, а Дейвид Бауи пее рамо до рамо със средновековни бардове.
Юрий Андрухович е роден на 13 март 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна. Поет, писател, преводач, музикант, той започва кариерата си през 1985 г., когато заедно с Виктор Неборак и Олександър Ирванец създават концептуалната група за литература и музика „Бу-Ба-Бу“ (бурлеска-балаган-буфонада). В тази весела „троица“ Андрухович получава ролята на Партиарх (другите двама са съответно Прокурист и Ковчежник), която по-късно става негова запазена марка. Автор е на 6 стихосбирки и 8 романа; големият му пробив е с „Московиада“ (1993), която го превръща в институция в родната му Украйна и в лицето на новата украинска литература пред света, издаден у нас през 2009 г. от „Парадокс“.
Бунтар, превърнал се в законодател, Андрухович вече четири десетилетия неуморно твори във всички сфери на литературната дейност. Редактира сп. „Четвер“ и „Енциклопедия на съвременната украинска литература“. Превежда от английски, немски, полски и руски – безразборно – от Шекспир до Керуак, от Райнер-Мария Рилке и Бруно Шулц до Пастернак и Манделщам. Издава музикални албуми („Андрухоид“), работи за киното и театъра и в целия този творчески световъртеж успява да защити и докторат (за видния украински модернист Богдан-Игор Антонич).
Носител е на Хердерова награда за литература – Австрия (2001), награда за мир „Ерих Мария Ремарк“ (2005), Литературната награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство (2006), Награда на Централна Европа „Ангелус“ (2006), награда „Хана Аренд“ (2014), медал „Гьоте“ (2016) за „изключителен принос към немския език и към международните културни отношения“, международната литературна награда „Виленица“ (Словения, 2017), награда „Хайнрих Хайне“ (2022) и др.
Творчеството на Юрий Андрухович е добре познато на българския читател. Неговите преводи на български са удостоени с престижни награди. С поетичната антология „Писма до Украйна“ Албена Стаменова получава Националната награда „Христо Г. Данов“, а Наградата за най-добър художествен превод на Съюза на преводачите в България ѝ е присъдена за романа „Любовниците на Юстиция“ (и двете за 2020 г.). Същата награда на Съюза на преводачите получава и романът „Дванайсетте обръча“, в превод на Албена Стаменова и Райна Камберова (2012).
