Романът Идеята за написването на книга, която да осмее прекомерната наукообразност на съвремието, се ражда през 1713 г., когато една вечер Суифт и приятелите му Александър Поуп и Джон Арбътнот спорят за великото и незначителното, гигантското и дребното. 46-годишният вече утвърден публицист изтъква пред другарите си аргумента, че нищо в света не е голямо или малко, ако не бъде сравнено с нещо друго. Именно така съзрява идеята за “Пътешествията на Гъливер” – първия истински роман на Суифт, първото му задълбочено “гмуркане” в света на художествената проза.
Книгата е оформена в четири части, на първите две от които литературните критици лекомислено слагат етикета “детска литература”. За третата и четвъртата нещата стоят по-иначе: там никой не се осмелява да отрече или омаловажи силата и мащаба на сатиричното изображение. Даже повечето от маститите й съвременни тълкуватели със страхопочитание се измъкват с баналната вече фраза, че “Гъливер” е може би най-недооценената класическа творба в английската литература.
Романът излиза под номер 83 в най-красивата и ценна детска колекция с класически четива за деца и младежи. Корицата е дело на младата и талантлива художничка Десислава Димитрова.
Книгата е в списъците за учебната литература за 9. клас.