Locus Publishing представя новата си книга „Принципът 80/20 и още 92 силови закона на природата“ от Ричард Кош
„Тази книга обобщава научни прозрения от Нютон до наши дни, съставяйки практически наръчник за успех в бизнеса и в живота. Невероятна изобретателност.”
Джеймс А. Лорънс, изпълнителен вицепрезидент, General Mills
„Интригуваща и много необичайна книга. Кош казва неща, които наистина трябва да бъдат казани, но не сме ги чували другаде. Едновременно интелектуална и практичeска, книгата е много четивна и провокира мисълта.”
Д-р Жюл Годар, London Business School
„Вълнуващо четиво! „Силовите закони” засяга много от най-важните дебати, които се водят в академичните и бизнес средите, но отива и по-далече, като генерира идеи за всички, които се занимават с бизнес. Предстои важна промяна в начина, по който възприемаме компаниите и мениджмънта и тази книга има голям принос за новото мислене.”
Д-р Маркъс Алекзандър, директор на Център за стратегически мениджмънт Ashridge
„Теорията за бизнес гените сама по себе си е основателна причина да си купите тази книга. А получавате и още шестнайсет основни научни принципа към тях! Съдържанието е сериозно и често е авангардно, но особено впечатляваща е достъпността му. Ясно и просто, но и авторитетно и пълно с прозрения.”
Д-р Питър Джонсън, преподавател в Exeter College, Oxford
„Изобщо не съм подозирал, че науката може да бъде толкова полезна в бизнеса!”
Истинско откровение.”
Крис Аутрам, OC&C Strategy Consultants
НАУКАТА ЗА УСПЕХА
“Ричард Кош предоставя наистина проницателни междудисциплинарни сравнения, като много добре познава както научната, така и бизнес материята…Кош е здраво стъпил на земята.”
The Sunday Times
“Убедително и забавно, Кош, засягащ и спорни идеи, съпоставя естествената вселена и съвременния бизнес свят. Следвайте елегантните мисловни процеси на автора и ще погледнете на бизнеса си по нов начин.”
Enterprise
В уводa към това ново издание световно известният Ричард Кош описва промяната в бизнес парадигмите, където интуицията вече е по-важна от анализите, идеите и продуктовите стратегии, а влиянието взема превес над контрола.
В това изключително необходимо продължение на “Принципът 80/20” – основния силов закон, помогнал на милиони хора до постигат повече с по-малко усилия, Кош разяснява още 92 универсални принципи и закони, извисяващи науката на успеха в изпълнената с предизвикателства бизнес среда.
* ЕВОЛЮЦИЯ ЧРЕЗ ЕСТЕСТВЕН ПОДБОР * БИЗНЕС ГЕНИ * ЗАКОНИТЕ НА ГАУЗЕ * ЕВЛЮЦИОННА ПСИХОЛОГИЯ * ДИЛЕМАТА НА ЗАТВОРНИКА * ЗАКОНИТЕ НА НЮТОН * ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА * КВАНТОВА МЕХАНИКА * ТЕОРИЯ НА ХАОСА * ТЕОРИЯ НА СЛОЖНОСТТА * ПРИНЦИПЪТ 80/20 * ПРЕКЪСНАТО РАВНОВЕСИЕ * ПОВРАТНА ТОЧКА * УВЕЛИЧАВАЩА СЕ ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ * ПАРАДОКСЪТ НА ЗАБОГАТЯВАНЕТО * ЕНТРОПИЯ * НЕПЛАНИРАНИ ПОСЛЕДСТВИЯ*
- защо е по-лесно да намерите растежа, отколкото да го задържите
- защо е по-добре да си сътрудничите, отколкото да се конкурирате
- как съществуват безброй начини да се провалите, но и многобройни начини на успеете
Ричард Кош е изключително успешен автор на книги, инвеститор и предприемач, който развива и управлява печеливши начинания в разнообразни сфери като хотелиерство и ресторантьорство, личностно организиране и консултантство. Съосновател на The LEK Partnership, най-бързо разрастващия се и най-печеливш “бутик за стратегии”, създаден през 80-те години на 20 в., в момента Ричард живее 80/20 между Гибралтар, Испания, Португалия и Южна Африка.
@richardkoch8020
ОТКЪС
Дилемата на затворника
Дилемата на затворника е най-известната „игра” в теорията на игрите, позната от векове, макар и не в математически смисъл – основната идея се появява при Хобс, Русо и операта на Пучини „Тоска”. Съществуват много варианти, но основата е една и съща.
Представете си двама престъпници, които са заловени и заключени в отделни килии. Извършен е грабеж с убийство, но полицията разполага със съмнителни доказателства. Ако единият от престъпниците си признае преди другия, властите ще му предложат сделка: имунитет от съдебно преследване срещу екзекуция за другия престъпник. Ако никой от двамата не издаде другия, и двамата ги да очакват пет години затвор за грабежа. Най-рационалното нещо, което може да направи всеки от тях, е да „отстъпи” възможно най-скоро (като тук под „отстъпи” се има предвид „да не сътрудничи” или „предаде другия”). Сътрудничеството между страните е ирационално за всеки от двамата затворници, макар че ако и двамата сътрудничат, никой няма да бъде екзекутиран.
Личният интерес ли е най-важен?
Тази игра може да бъде изразена математически с награди вместо наказания. Да предположим, че двамата играчи са Брайън и Лий и вие сте Брайън. Приканват и двама ви едновременно да напишете числото 1 или 2. Ако вие напишете 1 и Лий направи същото, и двамата ще спечелите по 5 долара. Ако вие напишете 2, а Лий напише 1, вие получавате 20 долара, а Лий – нищо. Ако вие напишете 1, а Лий 2, се случва обратното: вие не получавате нищо, а Лий прибира 20 долара. И накрая, ако и двамата напишете 2, всеки от вас получава по 1 долар.
Какво ще направите? Вероятно ще напишете 2, разсъждавайки по следния начин: ако Лий напише 1 и вие напишете 1, ще спечелите по 5 долара; но ако вие напишете 2 (а Лий напише 1), вие ще спечелите 20 долара, така че в този случай 2 е по-добре. Какво ще стане, ако и Лий напише 2? Ако напишете 1, няма да получите нищо, но ако напишете 2, поне ще получите 1 долар. Така че, независимо дали Лий ще напише 1, или 2, за вас ще е по-добре да напишете 2.
Но дилемата се състои в това, че Лий разсъждава по същия начин, защото печалбите са напълно симетрични. Ако се ръководи от личната си изгода, и той ще напише 2. И така накрая ще се окажете с по 1 долар. Но ако си бяхте сътрудничили, всеки от вас можеше да има 5 долара.
Изводът от първата версия на дилемата на затворника е, че макар взаимното сътрудничество да е от общ интерес за всички, личният интерес най-често надделява в ущърб на обществото. Дилемата на затворника е превърната в игра през 1950 г. от корпорацията RAND в Калифорния. Скоро става ясно, че светът е пълен със затворнически дилеми. Дърветата в тропическите дъждовни гори изразходват цялата си енергия да растат към небето, вместо да се размножават. Ако дърветата можеха да се разберат помежду си да не растат на повече от 3 метра височина, всяко би се радвало на същото количество слънчева светлина и би могло да отклони излишната си енергия в дървесен секс. Но не го правят.
До края на 70-те години изводът от затворническата дилема е дълбоко потискащ. Икономиката през изминалите 200 години се основава на личната изгода. Но вече започва да става ясно, че личната изгода е недостатъчна. Дилемата се състои в това, че изходът е неизбежен. А и еволюцията като че ли подкрепя това с пример, наречен ефектът на червената кралица, известен още като „еволюционна надпревара във въоръжаването”.
Ефектът на червената кралица
В „Алиса в огледалния свят” на Луис Карол червената кралица трябва да бяга с всички сили само за да остане на същото място. Това прилича на бягане по ескалатор, който слиза надолу. Това е и начинът, по който се извършва еволюцията при животните.
Лъвовете преследват антилопи. Рисовете преследват зайци. С времето антилопите и зайците стават по-бързи. Защо? Защото антилопите и зайците, които са по-бързи от своите събратя, оцеляват по-дълго и предават гените си на следващото поколение. Това е чудесно за антилопите и зайците, но не подобрява тяхната позиция пред хищниците. Същото усъвършенстване в скоростта се извършва чрез естествен отбор при лъвовете и рисовете. Така че 99-то поколение зайци бяга по-бързо от 99-то поколение рисове, но въпреки това те не са по-малко застрашени от своите предци.
Ричард Докинс нарича това еволюционна надпревара във въоръжаването. Съществува постоянна ескалация и подобрения в оръжията на двете страни на бариерата между хищници и жертви, но относителната им позиция остава непроменена.
Дали това е несправедливо спрямо антилопите и зайците? Може би. Това е цената на прогреса чрез естествен отбор.
Еволюционната оръжейна надпревара важи и за бизнеса. Днес мениджърите работят много повече и по-дълги часове, отколкото по времето, когато завърших университета. В това няма чиста индивидуална полза.
Мениджърите и фирмите трябва непрекъснато да стават по-добри просто за да останат там, където са. Ако някоя организация се възпротиви на тази тенденция – успее да запази пазарния си дял, въпреки че не подобрява това, което предлага на клиентите, – това навярно означава, че не се намира на конкурентен пазар. Колко дълго ще продължи това?
Ако разгледате бизнес плановете на петте най-големи конкуренти на който и да е пазар, е почти сигурно, че и петимата планират да завземат по-голям пазарен дял. Всяка компания ще бъде по-добра, отколкото е била, за да получава повече приходи, нали така? Това изглежда съвсем разумно предположение, но е направо невъзможно всички да увеличат дела си. Бизнесплановете не вземат под внимание ефекта на червената кралица. Никой друг няма да стои на едно място. Ескалаторът на вашия пазарен дял е програмиран да слиза надолу и само ако правите нещата по-добре, можете да запазите сегашната си позиция.
Наистина ли няма спасение от еволюционната оръжейна надпревара? За животните, различни от хора, не. Но при хората и бизнеса може да е различно.
