„Примат“ е един от най-честните филми, които са излизали по родните екрани от ужасно много време насам. Без да мотае и без да баламосва, още в своя трейлър той показва всъщност за какво ще се разказва и каква ще бъде атмосферата. И филмът е точно това, но… по-добро.

В сезона на кино наградите няма нищо по-хубаво от това да отидеш да се разсееш с един сносен слашър от онези, които напомнят на „Знам какво направи миналото лято“, „Градски легенди“ и „Писък“. Разбира се в 2026г. сме, така че е редно да имат туист и тук това е именно приматът или иначе казано, едно интелигентно шимпанзе.

Историята е изключително проста и праволинейна- група приятелки се отправят към приказно лято в Хавай в къщата на брега на едната от тях. На самолета се запознават с две готини момчета. И още в нощтта на прибирането им, касапницата започва. Какво всъщност кара шимпанзето да изтрещи е нещо, което не става ясно от трейлъра, за това ще го запазим в тайна. Но практическите ефекти и актьорът в костюма са достатъчно убедителни за близките сцени. „Примат“ не дава компютърно генерирана горила тип „Планетата на маймуните“ а истинска такава. Гадна, грозна и долна.

Когато касапницата започва тийнейджърките и братът на едната са точно толкова деца, колкото изглеждат. Те не могат да се справят с освирепялото животно и бягат за да се спасяват. Страхът от вода е нещо, което повечето зрители ще видят и чуят за първи път. Водата се оказва спасението им, макар и не съвсем. Шимпанзето е достатъчно хитро за да намира различни начини как да ги провокира да излизат от басейна или да ги лови дори докато са в него. Смъртта на всеки от героите е брутална. Без изключение. Още първия убит е истинска наслада за феновете на подобен род филми!

Напрежението в хода на историята е продиктувано основно от отсъстващата маймуна от кадъра и идеята за „от къде ли ще се покаже?“! Поведението и и самият факт, че „може и да говори“ покачват нивото на ужаса в миговете, когато стои, дебне и изчаква. Всяка смърт е по-зрелищна, по агресивна, по-брутална от предходната. Смъртта на първото от двете момчета е може би най-жестокото убийство от всички във филма и препратките към „Живите мъртви“ в нея са много.

Голямата изненада в „Примат“ е актьорът, който изпълнява ролята на бащата или иначе казано собственика на къщата. От трейлъра не става ясно, че носителят на Оскар за главна мъжка роля в „CODA“, Трой Коцур, e в една от главните роли тук. Трой е глухоням актьор и може би най-известния такъв в света. Разбира се героят му тук също е глухоням, което е най-удобното нещо за целия филм. От една страна така той много лесно може да научи шимпанзето на жестомимичен език и да комуникира с него. А от друга страна филмът може да използва отсъствието на слухът му, за да създаде едни от най-напрегнатите и зрелищни сцени в цялата история. Точно по образец на глухонямото момиче от „Нито звук“ и съществата, които ловят по звук там, така и тук героят на Трой се изправя срещу освирепялото шимпанзе БЕЗ да може да го чуе и осланяйки се само на зрението си.

Всяка битка с маймуната е брутална. Всеки сблъсък с нея е заря от задоволство в душата и стегнатото сърце на зрителя. Финалния сблъсък между момичетата, бащата и животното е прекрасен. Той е точно толкова непохватен и човешки, че да му придаде реализъм, но от друга страна достатъчно агресивен и примамлив, за да задоволи гладните за кръв и зрелища очи на зрителите.

„Примат“ е един прекрасен филм за началото на 2026г. и точно толкова неочакван хит, в какъвто се превърна „М3ГЪН“ преди няколко години с премиера в същия период.

За феновете на напрегнати трилъри, тийнеджърски слашъри и брутални сблъсъци примесени с кръвопролития и черва- „Примат“ е точно за вас. Неговите по-малко от 90 мин. продължителност минават като глъдка свеж въздух и гарантирано ще излезете от кино салона една идея по доволни.