Анжел Вагенщайн и Издателство Колибри
организират премиерата на мемоарната книга
„Преди края на света“
15 декември, четвъртък, от 18 часа в кино „Одеон“
След представянето ще бъде показан филмът „Звезди“–
Специална награда на журито в Кан, 1959.
За гостите на събитието книгата ще се продава с намаление,
а прожекцията на филма ще бъде безплатна.
За книгата:
Както самият писател отбелязва, „Преди края на света“ (304 стр., 14 лв.) не е автобиография, спретната като за юбилей – в нея няма точни дати, семейни фотографии, факсимилета. Не очаквайте тривиална колекция от протяжно-сълзливи спомени. Книгата е достолепен сбор „драскулки“ от неолита на епохата – цял един „свят, отразен в остатъци от счупено огледало“. Едно „ситно накъсано любовно писмо с оцелели думички – закодирано признание в привързаност и дори обич – към теб, читателю, към всички хора с добра воля и към онзи непоносим, но скъп на сърцето ни нахалник, живота, който ни досажда непрекъснато, докато милостивата случайност един ден не го изрита…“
За автора:
Анжел Вагенщайн е роден в Пловдив през 1922 г., прекарва детството си в Париж, където родителите му емигрират по политически причини. Участник в Съпротивата, инквизиран жестоко, осъждан на смърт от фашистките власти. След войната изучава кинодраматургия в Московската филмова академия. Сценарист е на около 50 игрални, документални и анимационни филми, реализирани в България, Германия, Русия, Гърция, Чехия, Грузия, Китай и Виетнам. Носител е на редица най-високи национални и международни филмови и литературни награди. Неговият белетристичен триптих „Петокнижие Исааково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“ е „някак знаков – съчетание на ерудиция, съкровеност, мъдрост и мощна повествователна енергия.“ http://colibri.bg/publications.php?publ=15
„Преди края на света“ прилича на онзи „мъничък нефритен Буда на връвчица с червено мънисто“, накарал душата на писателя да трепне. И ако прочетете тази книга, засмяното божество, стиснало риба в ръцете си, вероятно ще се озове в собствената ви библиотека. Нека. Ще ви служи като амулет за здраве, срещу лошо око или… нещо подобно.
„Пепелта е по-достолепна от пясъка – защото е горяла…“
/еврейска поговорка/
