Създателката на блога „Думи в друми” разкрива някои от най-красивите и непознати кътчета в Родопите.
Дойде сезонът на летните отпуски. И една от най-подходящите дестинации, към които да поемете, за да се скриете от шума на големия град, заема голяма част от територията на България (над 13%).
За да се почувствате като истински пътешественици, не е необходимо да пътувате до далечни земи. Достатъчно е да прекарате „Седем дни в Родопите”!
Новата книга от авторката на „52 екопътеки” Ели Иванова ще зарадва всички любители на планината, предлагайки примерен маршрут, който позволява в рамките на една седмица с кола да прекосите Родопите от изток на запад.
Красиви и стратегически, Родопите са били винаги примамливи за заселници и завоеватели. Освен някои от най-известните ѝ забележителности в това издание създателката на блога „Думи в друми” включва и по-малко познати, но също толкова красиви места. А вещите ѝ съвети са допълнени от майсторските фотографии, дело на Иван Иванов, които ще ви пренесат в потайните и древни гори на Родопите. А колкото и да обикаляте из тях с месеци, винаги ще откриете някое ново кътче, което да ви изненада със спиращи дъха гледки и богата история.
В този пътеводител са описани 44 туристически обекта, сред които има крепости, долмени, пътеки, водопади, мостове, извори, меандри и китни родопски градчета и села. Всеки един от тях е достъпен за всеки – не са необходими някакви свръхспособности, нито специална екипировка.
„Седем дни в Родопите” ще ви разкрие Родопите от край до край. Остава само да ги преживеее и със сърцето си!
„Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си.“
Антон Дончев
Из „Седем дни в Родопите” от Ели Иванова
Крепост Лютица:
Мраморният град
координати: 41.502508, 26.061761
достъп: пеша или с високопроходим автомобил
други места наблизо: на отиване или връщане от крепостта може да се видят още две забележителни места – Атеренски мост на река Армира и Ивайловградски манастир „Св. св. Константин и Елена“, познат още като Лъджански манастир. За жалост, манастирът е затворен и се отваря рядко – само по празници.
В покрайнините на Ивайловград се намира великолепната антична вила Армира, която също ви препоръчвам да посетите.
Да стъпиш на висок хълм върху автентична десетметрова крепостна стена и да погледнеш напред, дорде ти поглед стига – там, където последните гънки на Източните Родопи се срещат с Беломорска Тракия…
С такава невероятна гледка от крепостната стена на Лютица започна лятното ни родопско пътешествие.
Крепост Лютица е една от най-любопитните забележителности до Ивайловград. Тя се намира на връх Градището на височина от около 560 метра. Крепостта заема значителна площ – стените º ограждат 26 декара земя. Имала е над 10 кули, като останките на някои от тях можете да видите на място.
В района на крепостта има две информационни табелки – една пред портите и една вътре в крепостта малко след входа.
Според табелката в крепостта, животът в района не е преставал близо 3400 години – от XVI в. пр. Хр. до XVIII в. от Новата ера.
Археологически проучвания на крепостта са проведени в периода 2002 – 2006 г. под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова. По откритата керамика е установено, че хълмът е бил обитаван още в късната бронзова и ранната желязна епоха.
Според табелката пред портите на крепост Лютица, основният градеж се датира от IV – VI в.
През IX – X в. крепостта е била епископски център. В летописите името Литица или Лютица за първи път се споменава в епископските списъци от времето на император Лъв VI (886 – 912).
Твърдината достига най-голям разцвет в периода XIII – XIV в. Смята се, че има важна роля при управлението на цар Калоян.
Крепост Лютица просъществува и по време на турското робство чак до XVIII век, а след това запада, защото губи значението си на отбранително съоръжение. По това време жителите се преселват в по-ниските части край минерални извори и образуват село Лъджа. Самото име Лъджа означава минерален извор (от турски).
Пак според табелките, на място при проучванията са открити ценни находки – бронзова монета от времето на цар Иван-Асен II, болярски пръстен, бронзов кръст и християнски медальон.
Крепостта Лютица се знае още като Цитаделата на Калоян и Мраморният град, защото е била построена предимно от мрамор – минерал, който се среща често в района. Например ако слезете до Атеренския мост, огледайте камъните, върху които стъпвате – много от тях са мрамор.
Влиза се през висока порта. В пространството след нея лежат останки от сгради – сега покрити с найлон и камъни, явно в резултат от скорошни проучвания. На място могат да се видят високи крепостни стени, напълно автентични, без реставрации. За жалост, теренът не е много добре разчистен и е попаднал в плен на висока трева, храсти и дръвчета.
Ако тръгнете по широката пътека вляво от покритите с найлони руини, след няколко минути ще стигнете до голяма яма, укрепена с камъни. Покрай нея също се виждат солидни останки от крепостни стени. Продължете още няколко минути по широката пътека и ще стигнете до място с дълги и много високи крепостни стени, с масивна кръгла кула. Оттам се открива прекрасна панорама в няколко посоки, вижда се и Ивайловград.
След това няма накъде да се продължи напред и трябва да се върнете на обратно, като за разнообразие може да минете по другата пътека, която обхожда останки от некропол и църква.
Съвет: за разглеждане на крепостта си отделете поне половин час. Ако посещавате крепост Лютица през лятото, внимавайте за змии и кърлежи.
Къде се намира и как се стига
Останките от крепостта се намират на висок хълм югозападно от Ивайловград. Дотам води черен път, започващ от последните къщи и дълъг около 7 километра.
За крепостта, на влизане в Ивайловград трябва да завиете по улицата надясно към вила Армира. Има табелки. Движите се по нея около 2 километра и след това трябва да завиете пак надясно (41.5107663, 26.1125981). Има си табелка за Лютица. Пада се срещу един трафопост в покрайнините на града. Щом завиете, продължавате по улицата, която ви извежда от градчето и преминава в черен път.
До крепостта се движите около 7 километра все по този черен път, който е с трошено-каменна настилка. Не е много подходящ за лека кола – пътят е бил видимо скоро изравняван и насипван с чакъл, но на места има големи неравности. Ако тръгнете пеша, разходката до крепостта ще ви отнеме около 2 часа.
Скалното светилище Харман кая: силно ехо от праисторията
координати: 41.573635, 25.519622
достъп: пеша
други места наблизо: тракийско светилище в село Татул.
Харман кая беше едно от най-изумителните и загадъчни места, които посетихме при миналогодишната ни лятна обиколка в планината на Орфей. И това не е само мое лично впечатление. Според проф. Валерия Фол, това е „най-импозантното“ от документираните досега скално изсечени светилища в Родопите.
Съвсем естествено ще се запитате защо? Веднага отговарям кратко с обективните факти:
- светилището е наистина мащабно;
- различни изследвания го определят като праисторическо.
Към тях добавям и три мои субективни причини:
- там отново се почувствах като изследовател;
- мястото е сравнително леснодостъпно;
- гледките от платото са много красиви.
Светилището е изградено на невисоко скално плато, около малка пещера, чийто вход е с формата на утроба. Централна част заемат две изсечени в скалите площадки – хармани (оттук и името на местността), определени от специалистите като места за наблюдения на слънцето. Площадките имат овална форма и са с диаметър съответно 10 метра (североизточната площадка) и 15 метра (югозападната). По тях са вдълбани концентрични полуокръжности, предполагаеми слънчеви линии. На място могат да се видят още скални изсичания с различни форми, улеи, стъпала, скални масиви с ниши.Обектът е регистриран за първи път през 1941 г. от видния български археолог и праисторик проф. Васил Миков. Археоастрономически проучвания на скалния комплекс сочат, че той е бил създаден около 2000 г. пр. Хр. Живот в района е имало много преди това. Учените правят този извод по намерената до пещерата керамика, която е датирана от времето на късния халколит – края на петото хилядолетие преди Христа.
Къде се намира и как се стига
Светилището се намира на около 17 километра североизточно от Момчилград. За Харман кая от Момчилград се насочвате към Татул и при село Равен, вместо да завиете надясно към Татул, продължавате направо. Там на кръстовището има голяма кафява указателна табелка за Харман кая.
От село Равен продължавате около 7 километра, минавате през село без табела и малко след него от шосето се отделя черен път. Има табелка: „Харман кая 1 км”. Координати на отбивката: 41.578795, 25.511192.
С лека кола може да се изминат около 200 метра от този път. Стига се до уширение. Вляво от пътя има широко и удобно място за паркиране.
Черният път продължава почти до Харман кая, но натам има няколко лоши участъка и не е подходящо да пробвате с лека кола.
От уширението до светилището разстоянието е кратко – около 800 метра, които се изминават за 10 – 15 минути. Върви се леко, защото пътят е широк и няма големи денивелации. Малко преди началото на светилището има още една указателна табелка. Вдясно след нея вече ще го видите.
С дух на изследовател
Ние направихме пълен обход на мястото. Започнахме от втората голяма скала вдясно след указателната табелка. Разгледахме нишите в скалата, минахме до задната º част и продължихме напред. Изкачихме се по следващата скала до югозападния харман. Беше целият набразден с линии. В единия му ъгъл видяхме каменно корито с две щерни. После продължихме към близкото малко скално плато, за да търсим пещерата с форма на утроба.
Подходихме към възвишението по пътеката вляво и започнахме да обикаляме скалата, издигаща се в центъра му. В задната º част камъните имат доста чудати форми. Там се откриват и много хубави панорамни гледки. Входът към пещерата се оказа точно от западната страна, малко навътре от основната пътека. Там се отделя малка пътечка и след нея отворът на пещеричката е добре видим. Имаше прилепи, така че внимавахме да не ги подплашим.
От височината на платото огледахме добре района. Долу в ниското видяхме две сърнички. В посоката, от която бяхме дошли, се открояваше входът на друга пещера в основата на един от големите скални блокове някъде зад указателната табелка.
Оттук се върнахме в основата на платото и продължихме да изследваме североизточния харман. В него също видяхме изсечени линии, вероятно свързани с наблюдение на слънцето. Площадката е оградена от изправени камъни в полукръг.
После слязохме вдясно от хармана (от източната му страна) и там се натъкнахме на един много странен символ, издълбан в скалата, оформен от няколко ямки, оградени с овал.
Отне ни около 1 час да обходим мястото.