По книжарниците вече можете да намерите „Пролетно изкушение“ от Мили Джонсън – автор на над 20 книги, която за пръв път излиза на български! Имате ли чувството, че животът ви е натежал и задръстен? Че тъпчете на едно място? Понякога единственото, от което имате нужда, е едно хубаво пролетно почистване…
Понякога Вселената си дава голям труд, та да помогне на нечий живот да излезе от руслото. Често не си даваме сметка за значението на този момент, докато той не се превърне в лавинообразна поредица от случки, която променя всичко. Абсолютно всичко.
Когато зъболекарят на Лу Уинтър закъснява, тя със сигурност не осъзнава, че животът ѝ предстои да се промени изцяло. Чакалнята е съвсем претъпкана и за нея е останал само един оръфан екземпляр на списанието „За жени от жени“. Лу не чете такива глупости – статии за жени, заменили някога младежката си енергия за „Пет начина за приготвяне на агнешко бутче“.
Тя дори не обича агнешко – то е любимото ястие на съпруга ѝ Фил, а след любовната му афера отпреди три години нещата между тях вече не са същите. Двамата са останали заедно, но критиките му и злобните му подхвърляния са нейно ежедневие. Те и всичките ѝ погребани мечти.
Но сред страниците на списанието я очаква статия за пролетно почистване като форма на терапия. Това е нещо различно!
Лу запретва ръкави и малко по малко всяко дребно боклуче, което събира прах по лавиците, изхвърча в кофата. Преди младата жена да се усети, през прозореца летят и болезнените спомени, старите травми и комплексите, които ѝ поставят окови.
Може ли потискащото минало, потънало под слой прах, да я остави да бъде щастлива? Може ли Лу да напусне дисфункционалния си, травмиращ брак и да върне усмивката на лицето си? И възможно ли е някъде там – между чувалите с изхвърлени страхове – да намери отново любовта?
„Пролетно изкушение“ (ИК „Сиела“) – забавната, романтична история на Мили Джонсън – ни показва как с метла в ръката и само малко кураж можем да започнем нов живот, в който мечтите ни са будни, а щастието – само на ръка разстояние.
Из Мили Джонсън
ГЛАВА 2
В осем и половина същата вечер Филип Майкъл Уинтър – трийсет и осем годишен, собственик на „Автокъща ФМ“, както и на наченки на шкембе и плешивина на темето, с времето все по-трудни за прикриване, – се облегна на стола си и се оригна одобрително.
– Беше фантастично, любима.
Лу се усмихна, а той се наслади на факта, че е извикал тази усмивка. Никой не можеше да каже, че е от мъжете, дето не правят комплименти на съпругите си. О, не, той винаги споделяше чувството на удовлетвореност в корема си с Лу. Тя заслужаваше да знае, че се е насладил на вечерята си. Лу беше добра съпруга – върхът. Никога не му се бе налагало да издирва чиста риза, къщата неизменно блестеше, тя готвеше като ангел и не се беше случвало да го отблъсне в спалнята. Беше идеалната „опитомена съпруга“ – е, след известна дресировка, разбира се. Макар че, право да си кажем, Лу беше изкарала голям късмет, че се омъжи за него. Беше осигурил над главата ѝ покрив, и то с четири спални, а благодарение на успешния бизнес с автокъщата за коли втора ръка разполагаха с всякакви удобства у дома, тераса с тента в градината и плазмени телевизори в три стаи.
Лу бе с него от самото начало, когато имаше единствено мечти за своя собствена автокъща, мотивацията да ги постигне и уговорена среща с управителя на банката. „Автокъща ФМ“ бе семеен бизнес и той настояваше Лу да му води сметките, защото на кого да вярва повече, отколкото на жена си, пък и нея много я биваше с цифри. В банката имаха достатъчно пари, така че тя можеше да покрива всички сметки. Дори я насърчаваше да се хване на някаква почасова работа, за да е по-независима и да има допълнителни пари за обувки, гримове и други женски принадлежности. Но само за по няколко часа – не искаше нещо да я уморява прекалено и да попречи всяка вечер да заварва у дома си вкусна и топла храна, приготвена от персоналния му готвач. Спестил си бе цяло състояние, като не ходеше по ресторанти. Какъв смисъл да се хранят навън? Никой не умееше да готви като Лу, а тя предпочиташе да си сготви сама, вместо да яде буламачи в луксозна обстановка. Заради нея бе превърнал дневната и кухнята в обширна готварска площ и бе изградил красива оранжерия отстрани на къщата, където да гощава полезни бизнес контакти с върховните гозби на съпругата си. А тя бе повече от доволна да му услужва. Той го знаеше, макар всъщност да не я бе питал директно. Нима му бе казвала някога: „Хайде да идем да хапнем навън за разнообразие.“? Не беше – поне не и след онова негово кривване от правия път.
Тазвечерната гощавка се състоеше от топящи се в устата розови агнешки котлети, млад зелен фасул, сладки картофи и карамелизирани моркови (които той поливаше с домашно приготвен джодженов сос) – най-любимото му ядене. А и всичкото беше за него, защото той знаеше, че Лу изпитва към агнешкото същото като Дракула към чесъна. Тя самата хапна малка зелена салата с яйце, както той забеляза с прикрита усмивка. Изумително беше какъв ефект бе способен да предизвика, като само пошляпна дупето на жена си, когато си лягаше в кревата, и подхвърли най-невинно: „Старото ми момиче май е качило килца, а?“. При най-малкия намек, че се запуска, Лу отново я обземаше онази несигурност, за която той смяташе, че е здравословно да я спохожда от време на време – ей така, за да е нащрек и да оценява какво има.
За страничен човек навярно би прозвучало сурово, граничещо със садизъм дори, но Фил Уинтър лесно би го опровергал. Той държеше на брака си и имаше нужда да е сигурен, че жена му изпитва същото и е готова да положи усилия. Не искаше Лу да се плъзне по наклонената плоскост и да стане нехайна към външността си, та да свърши като Морийн, жената на бизнес колегата му Дебелия Джак, която не просто се бе плъзнала по наклонената плоскост, а го бе направила с бобслей.
И сега, докато Лу ядеше за десерт обезмаслен йогурт, той излапа порция сладкиш с карамелизирани ябълки, полят със сметана и калвадос, след което Лу му сипа едно голямо бренди. Ако не се чувстваше твърде уморен, мина му през ума, щеше да инициира малко палуване между чаршафите тази вечер, знаейки, че Лу ще е преблагодарна да получи секс като гаранция за сигурност. Една притеснена жена полагаше далеч повече усилия в леглото, както бе установил. За Фил Уинтър животът нямаше как да е по-хубав.
Но за Лу Уинтър можеше да е по-хубав, макар по думите на майка ѝ да имаше много сносно съществуване предвид чудесната къща, тлъстата банкова сметка, ваканциите в чужбина и работливия ѝ мъж. Едно от най-привлекателните качества на Фил в очите на съпругата му беше насладата от яденето. Не би могла да се омъжи за злояд човек.
Все пак в предбрачните си фантазии по-скоро се взираше в очите на Марко Пиер Уайт, а свещта помежду им подчертаваше навъсеното му лице, докато той яростно къса залци от силно чеснова чабата, за да я храни, а по устните му лъщят следи от зехтин, балсамов оцет и кървавочервена сира. Беше единственият мъж, за когото биха се сборичкали със старата ѝ приятелка Деб. Лу всъщност не си падаше като Деб по високи мъже, но пък той отговаряше на толкова много от изискванията ѝ, че бе способна да пренебрегне този аспект – стига да ѝ беше дадена възможност. Страстен, обожаващ храната йоркширец с италианска жилка… о, особено тази жилка…
Мисълта за Деб извика усмивка на устните и неочаквана буца в гърлото ѝ. Прогони я с изкашляне и насочи вниманието си към Фил. Видът на лъсналата брадичка и доволната му усмивка нямаха точно същия ефект върху нея като „лошото момче“ от света на гастрономията, но това бе то реалният живот. Мечтите ѝ бяха отдавна отлетели.
Лу вдигна чиниите, нареди ги в съдомиялната и хлопна вратата, за да се отърве от гадната миризма на джоджен. Никой не би могъл да отгатне колко много мразеше агнешко, какви страдания олицетворяваше то за нея. Натисна бутона и машината започна да бръмчи и гъргори. Сапунената вода плискаше съдовете и приборите и отмиваше от тях следите от яденето, както бе правила и лелката от училищната столова преди толкова години. Само че този път го нямаше чувството за свобода, с което припкаше към детската площадка, нямаше я вълната на облекчение, че изпитанието ѝ поне за момента е свършило.
