След дълги години на отсъствие, ПОЛТЪРГАЙСТ се завърна по екраните, за да ви изкара ъкъла ОТНОВО или може би за първи път… ( поне за някои). Тук отново няма да се концентрираме върху кинематографичните качества на филма, а ще заложим само на техническите категории и качеството или не, на неговото 3D. Ако имате възможност да избирате дали да гледате филма на 3D или да си спестите няколко лева и да отидете на обикновена 2D прожекция? Ние сме тук за да ви помогнем в избора….
Филмът стои някъде по средата между необходимостта да бъде излъчен като триизмерен и това да бъде гледан като класически 2D хорър. Самия факт, че изначално бе обявен като ПОЛТЪРГАЙСТ 3D може би му изигра лоша шега, имайки предвид, че това е може би е последния филм, за който ще се сетите, че би могъл да бъде в 3D и последния, който най- вероятно има нужда от такова…..
При този филм, ключовата дума е ПОСТКОНВЕРТИРАН. Малко като, мислите посока 3D-то са се появили към края на снимачния период, тъй като няма кой знае колко много моменти от които филма да се възползва в това отношение. И все пак, няколкото 3D трика, които се появяват във филма, работят наистина добре, благодарение на добавеното трето измерение.
Въпреки, че плануването и усилията не са на ниво, ефектите „Отвъд екрана“ в моментите в които ги има, са наистина на ниво. Без значение дали става дума за пирамидата от комиксови книжки, светът на духовете, или изумителната сцена, в която….. нещо грабва едно дете, през един прозорец, в този аспект, филма се справя задоволително, въпреки, че тези моменти са наистина малко, на фона на общата продължителност на ПОЛТЪРГАЙСТ.
Дълбочината на образите и пространствата е изумителна. особено в сцените във всекидневната, когато семейството е пред и зад дивана, пространството между тях е изумително, както и самите хора стоят страхотно в 3D. А светът на духовете има няколко наистина изумителни момента, които вадят а преден план изключителната дълбочина на образите, създаваща впечатлението, че гледаме през кино екрана в един друг свят.
За филм, като ПОЛТЪРГАЙСТ, тъмните сцени спокойно могат да ПОТЪНАТ от едно некачествено употребено 3D. В случая нещата изобщо не стоят така и филма се справя брилянтно. Мрачните сцени са деликатно осветени, и яркостта не страда от тъмните 3D очила, насред тъмния кино салон.
Филмът се справя добре в почти всички свои аспекти, но има няколко сцени, буквално болезнени за следене- една конкретна такава в света на духовете, един дистанционно контролиран дрон и картините, които неговата камера заснема. Окото губи своя фокус и незнае какво да следи от случващото се на екрана, което води до главоболие, мигрена и гадене, за по- чувствителните към 3D прожекции.
ТОЧКИ
Вписва ли се?- 3/5
Плануване и усилия- 3/4
Ефект „Отвъд екрана“- 4/5
Дълбочина на образите- 5/5
Яркост- 4/5
Здраве- 3/5
ОБЩО: 22 от 30 възможни точки
